Робърт Липаруло
13 племе (53)

53

Невея седеше сама в предната част на кабината на техния собствен реактивен самолет Бомбардиър CL-601, снабден с шест пухкави, меки, бели кресла, подредени в две редици отстрани на централната пътека. Лампите излъчваха приглушена светлина, а църковната музика на Джоакино Росини — в момента Tantum Ergo — се носеше тихо във въздуха. Въпреки многото удобства и приятната атмосфера, достатъчни да приспят и надрусан наркоман, Невея не можеше да се отпусне. Самият факт, че беше стъпила отново в планината Синай, както и връхлетелите я спомени, щяха да й осигурят часове на душевни терзания и ровене из миналото. Но стрелбата по момчето: ето това щеше да я държи будна с дни, докато размишляваше върху случилото се. Да, беше станало случайно, но Невея се зачуди дали ситуацията можеше да бъде избегната. Ако беше пристъпила надясно вместо наляво, за да застане встрани от прицела на мъжа, момчето можеше въобще да не попадне на пътя на куршума.

В неспокойните й мисли като във филм за наемни убийци, където екип от „детективи“ нахлуват на местопрестъплението да търсят доказателства, се появиха приятелките й близначки Реабилитация и Рационализация.

— Момчето се намеси — каза Реабилитация грубо като старши полицай, дори като съдия. — Това го прави съучастник в извършването на деянието, който трябва да бъде отстранен.

— Дори и да е бил невинен — допълни Рационализация, говорейки винаги с леко поучителен тон, — знаеш, че невинни жертви има в зависимост от обстоятелствата. Но всичко е в името на постигането на по-висшата цел.

— По-висшата цел — повтори Невея и почувства, че й харесва начина, по който звучеше. — Ако му бях позволила да открадне чипа, ние нямаше да можем да продължим, нямаше как да довършим работата си.

— Поверена ви от Бог — уточни Рационализация.

— Той се намеси в чуждите работи — допълни Реабилитация. — И заплати съответната цена.

— Не знам дали съм го убила със сигурност — каза Невея.

— Още по-добре, ако не си — напевно се съгласи Рационализация. — Тогава няма да има нужда да водим този разговор.

Невея поклати глава.

— Не изглеждаше добре.

— Той трябва да е мъртъв — защити позициите си Рационализация. — Извършил е грях в мига, в който е откраднал от Фин. Извършил е грях, като се е опитал да ви спре. Ти направи това, което трябваше.

— Да, само това, което трябваше — повтори Невея.

— Работата ни тук приключи — завърши Рационализация.

И с тези думи близначките изчезнаха.

Невея се почувства малко по-добре. Тя завъртя креслото си, за да огледа задната част на самолета. На двете противоположни стени, на една редица от кресла се намираха две отделения, високи от пода до тавана, всяко с по две легла. Вратите им бяха затворени и Невея винаги си мислеше за тях като за гробници, като място за почивка, където се откъсваш от околния свят, пък било то дори и за малко. Тоби и Алекса се бяха разположили на двете легла отдясно. Фин лежеше в другото отделение. Бяха направили за него всичко, на което бяха способни, а то се състоеше в това да превържат раните му и да го упоят до забрава.

В края на пътеката между двете отделения имаше врата, която отвеждаше към коридорче, тоалетна и склад с рафтове. За кратко Невея обмисли идеята да отиде там и да преоблече невидимия си костюм. Вместо това стана и се насочи към пилотската кабина. Обикновено Елиас пилотираше, но понеже беше заминал за Тронгса — и трябваше отдавна вече да се е прибрал вкъщи — Бен беше зад пулта за управление. Тя се плъзна в креслото на втория пилот. Навън черното Средиземно море проблясваше с отразената светлина на милиарди звезди в небето.

— Отзад е тихо като в гробница — каза тя, без да поглежда към Бен.

— Оплакваш ли се?

— Само казвам. Топим се като бройка. — Тя видя с ъгълчето на окото си, че той я гледа, и се обърна с лице към него. — Сега сме осем от четиридесет.

— Така е трябвало да стане — отбеляза той.

— Трябва да се обърнем към тези, които са живи, и да си върнем по-приличната бройка.

— Разпръснали са се — каза Бен. — Това е загубена кауза.

— Бен…

— Прибра ли чипа в сейфа? — прекъсна я той.

Искаше й се да поговорят още малко за възстановяването на племето, да издирят онези членове, които ги бяха напуснали, но знаеше, че Бен й беше казал всичко, което възнамеряваше да каже. Въздъхна и разтвори ципа на джоба върху гърдите си. Бръкна вътре и извади кутийката на микрочипа.

— Не съм сигурна дали в някаква степен технологията улеснява задачата ни — каза тя, като бутна с палец капака.

— Улеснява я, имайки предвид мащабите на нашата мисия. Както вече спомена, сега сме само осем, можеш ли да си представиш…

Тя обаче вече не го слушаше. Цялото й внимание беше насочено към кутийката, която съдържаше парче полиетиленова пяна и нищо повече. С ноктите си Невея издърпа пяната, разгледа я внимателно, а после надникна в празната цилиндрична кутия. Потупа отвън джоба си, бръкна вътре. Погледна нагоре и видя, че Бен я наблюдаваше.

— Шегуваш ли се? — извика той.

— Кутийката беше в ръката на момчето — каза тя. — И аз просто предположих…

Бен прие новината със спокойствието на човек, който току-що е научил, че полетът му ще да пристигне с няколко минути закъснение. Натисна няколко бутона в конзолата за управление, после в джипиеса, и продължи:

— Сещаш ли се какво каза Фин? Видял е чипа в кутийката. Оттогава до момента, в който ти си я намерила, това обстоятелство се е променило. Или е паднал от нея, или момчето го е извадило. Обзалагам се, че е момчето.

— Мислиш, че го е скрило някъде? — намръщи се Невея. Ако наистина го бе скрило и ако то беше мъртво, значи те никога нямаше да открият чипа.

— Да се надяваме, че е у него — каза Бен. — Свържи се със Себастиан. Кажи му, че трябва да разберем къде се намира момчето в момента. Накарай го да провери близките болници и морги. Ще ни трябва отново онзи хеликоптер и искам същия пилот.

Бен притежаваше умението да укорява само с поглед въпреки спокойствието си. Той все още не я беше порицал на глас и тя нямаше намерение да се мотае наоколо, за да му даде тази възможност. Издърпа сателитния телефон от поставката, монтирана на таблото, и се изправи от креслото само за да се настани обратно в него, докато Бен извършваше обратен завой със самолета.