Робърт Липаруло
13 племе (70)

70

— Те са безсмъртни — каза Оуен.

Той седна на ръба на бюрото, където беше прекарал последните трийсет минути в подхвърляне на снимки — на живи хора и на произведения на изкуството — към скута на Джагър, който пък се беше разположил на леглото. Навсякъде около Джагър бяха разпилени предполагаеми снимки на племето през различните епохи. Оуен беше започнал с членовете на племето, които Джагър бе видял лично:

Невея като елински бронзов ангел… майка, къпеща децата си в картина на Ван Гог, разминаваща се с Чарлин Чаплин, статистка в късометражния му филм от 1914 г. „Лицето върху пода на бара.“

Фин — мъжът, когото Джагър беше прострелял в главата — като човек от тълпата в картината на Жан Огюст Доминик Енгър „Апотеоз на Омир“ от 1827 г… широко усмихващ се за снимка, хванат подръка с Джими Хофа^[1], чиято усмивка изглеждаше угрижена и нервна — по това време мнителността на Джагър изплющя като изопнат до краен предел гумен ластик, затова той просто се изсмя… насочил пистолет Люгер към трупа на руския „луд монах“ Григорий Распутин, положен върху маса за аутопсия във фотография от 1916 г.

Тийнейджърът Тоби, изваян от бронз като „Момчето с трънчето“… ясно се виждаше как танцува с още половин милион други купонджии пред сцената на Удсток — точно тази снимка беше публикувана в брой на списание „Ролинг Стоун“ от 1969 г… като героя Джим Хокинс в гравюра за корицата на първото издание на книгата „Островът на съкровищата“.

Джагър отново се изсмя.

— Та това е нелепо — заключи той. — Безсмъртни. Не знам защо искаш да си мисля, че наистина са такива — или защо ти мислиш, че са такива — но си признавам, че тези материали си ги бива. — Махна с ръка към снимките, които Оуен му беше показал. — Признавам, че някой владее до съвършенство „Фотошоп“. Само не ми е ясно как си успял да постигнеш ето това. — Той изтегли от купчината страницата, която беше откъсната от старо списание „Ролинг Стоун“. — Наистина изглежда като истинска. Но знаеш ли кое го издава и доказва, че е добре изпипан номер?

Оуен просто се взираше в него.

— Това, че е клише — каза Джагър. — Те са безсмъртни и затова ще бъдат част от всички важни събития в историята, нали? Гражданската война, клането на свети Валентин, Джак Изкормвача, смъртта на Распутин, Джими Хофа… Хайде, стига!

Оуен се ухили.

— Ти не разбираш. Тези събития са известни, защото племето ги е направило такива. Спомни си, че те издирват грешници. Колкото по-големи са престъпленията им… и колкото по-дълго време са ги извършвали… и колкото по-известни стават, толкова по-добре. Това приковава вниманието върху факта, че грехът в крайна сметка те застига. Джак Изкормвача е убивал жени от април 1888 г. до февруари 1891 г. — достатъчно време, за да привлече вниманието на племето, а те да стигнат до Лондон от което и да е кътче на Земята.

Протегна се към бюрото и вдигна високо снимката на избитите войници от Гражданската война.

— 1863 г. — продължи той. — Историите за техните зверства са се разпространявали в продължение на повече от година. Корумпираността на Хофа, слуховете, че е използвал насилие и извършил убийство, за да затегне хватката си около индустрията на превозвачите и да забогатее — това е продължило с години преди той да изчезне. Същото става и с Распутин. Неговата известност ги е привлякла. Не е просто съвпадение, че са присъствали на края. Те са причинили края. Това правят те.

Оуен сви рамене.

— Но се предавам за Удсток. Нямам никаква представа защо Тоби е бил там, освен за да докаже, че дори и на три хиляди и петстотин години все още има дух на тийнейджър. Ако племето по това време е било някъде близо до Ню Йорк, той със сигурност щеше да поиска да отиде. И освен това, за всеки един от тези случаи мога да ти покажа стотици други исторически събития, в които не са участвали. А има и стотици други събития, които никой не помни да са тяхно дело. А къде е доказателството? Вземи например снимката от Гражданската война. Това е неизвестен случай на жестоки убийства. Но наистина е станало и някой го е заснел на снимка. Разбираш ли?

Джагър кимна. Едно е да са „просто“ безсмъртни и случайно да са попаднали на някакво историческо събитие — и предположи, че това се е случвало от време на време, имайки предвид дългия им живот — но съвсем друго, ако са търсели прояви на жестокост и едва тогава са пристъпвали към действия. Дали щеше все още да се говори за Джак Изкормвача, ако не беше мистерията около неговото изчезване? Щеше ли някой да го е грижа за Распутин, ако отвратителната му и продължителна смърт не беше го превърнала в легенда? Племето беше организирало всичко необходимо за превръщането на тези събития в скандално известни. Съвсем логично бе Оуен да използва тези събития сега, като доказателство на всички свои твърдения за племето. Но все още нещо го тревожеше.

— Ами изкуството? — попита той. — Случайно ли са позирали на някои от най-великите художници в историята?

— Не — отвърна Оуен, — не е било случайно. Първо, показах ти само няколко снимки на произведения на изкуството — онези, в които се появяват членове на племето — от иначе хилядите съществуващи популярни произведения на изкуството. Но дори и тези няколко случая, в които са позирали, не са случайни. С годините те са се сприятелявали с влиятелни хора от всяка епоха, търсейки подкрепа, информация, власт в политическата и културната сфера. Познавали са императори и крале, хора като Медичите, Робърт Луис Стивънсън, Калигула.

— Участвали ли са и в неговото убийство? — попита Джагър, вече неспособен да възприеме каквато и да е по-различна логика.

— Наистина са били там по онова време. Възможно е те да са подтикнали други към действие. Могат да бъдат много харизматични. Като добавиш към това и богатство, знания за почти всичко и разпространените слухове за безсмъртието им и ти става ясно защо са били радушно посрещани във всеки един властови център, парламентарна камара или художествено студио, в което са пожелаели да отидат. Така че са имали възможност да срещат млади хора на изкуството, които са ставали известни защото тези влиятелни хора са ги спасявали от неизвестността и са ставали техни благодетели.

Оуен се премести на бюрото, подпря единия си крак на леглото и продължи:

— Но което е по-важно, някои от художниците, които впоследствие стават известни, сътворяват забележително изкуство тъкмо заради племето. Те самите са изключителни майстори. Помисли си, имали са на разположение достатъчно много време да се упражняват. Те са обучавали художниците, докато другите членове на племето са позирали като модели. И отгоре на всичко, са виждали с очите си нови и непознати техники и са помагали на художниците да ги усъвършенстват векове наред.

Джагър погледна надолу към всички онези лица, втренчени в него от фотографиите в ръцете му, в скута му и на леглото. Сети се за срещата си с невидимата Невея, когато се зачуди дали е ангел, или дявол. Оказа се, че въобще не е същество със свръхестествени сили, а просто невидимият й костюм даде на късо, докато бе на нея. Сега трябваше отново да коригира начина си на мислене: невидимостта не беше свръхестествено явление… самата тя беше свръхестествена. Или поне натам сочеха доказателствата.

Намръщи се на Оуен.

— Безсмъртни блюстители на реда… безсмъртни убийци. — Не можеше да си представи нещо по-лошо от това.

Оуен кимна в знак на съгласие.

— Но… — прошепна Джагър, — как… кога?