Робърт Липаруло
13 племе (26)

26

Оли беше убедил Геронтий да му позволи да използва апартамента под този на Джагър, за да подрежда и съхранява артефактите от обекта. Точно натам се беше запътил Джагър заедно с Адисън и сандък, натоварен на ръчна количка, когато някакъв шум го накара да спре. Слаб, почти неразличим звук. Ако не беше повторяемостта — ра-та-та-та, като басов ритъм на приближаващ лоурайдър^[1] — нямаше дори да му обърне внимание. От мястото си пред външната стена на манастира Джагър имаше видимост към цялата долина, покрай селото Света Екатерина, чак до равнината Ел Раха, сливаща се с хоризонта. Една черна точка в небето нарастваше и се приближаваше към тях. Боботенето от перките на хеликоптер разкъсваше въздуха.

— Това въздушно пространство не е ли забранено за полети? — попита Джагър.

— Както това, така и въздушното пространство над почти всеки туристически обект в Египет — потвърди Адисън. — Преди забраната хеликоптерите се тълпяха като мухи и съсипваха насладата за всички останали.

Джагър измъкна малко тефтерче и молив от джоба на ризата и погледна часовника си: 10:07. Записа си го, после се огледа във всички посоки. Част от туристите пред манастирската порта наблюдаваха хеликоптера със слаб интерес, други напълно го пренебрегнаха. Работниците при разкопките показаха малко повече заинтересованост, но не и нещо, което да изразява очакване, вълнение или нервност.

Хеликоптерът прелетя над селото на разстояние километър и половина над тях. Приличаше на черно яйце от плексиглас, затова военните го наричаха „литъл бърд“^[2], и беше подходящ за бързото транспортиране на шест човека към или извън всяка гореща точка.

— Някаква представа кой може да е? — попита Джагър.

— Богати туристи — отвърна Адисън. — Вероятно са броили на пилота голяма сума египетски паундове и той не е могъл да откаже.

Хеликоптерът забави скоростта и висна във въздуха над градините пред източната манастирска стена. Завъртя се, за да даде по-добра видимост на пътниците. Трудно беше да се каже от такова разстояние, но Джагър предположи, че пътникът е или жена, или тийнейджър. Лицето огледа района с бинокъл. Джагър бръкна в чантичката, която висеше на колана му, и извади своя бинокъл. Докато се приготвяше да погледне през него, хеликоптерът се стрелна, прелетя над тях, скри се и остави голямата външна стена помежду им. Само непрестанното боботене подсказваше, че се движеше над вътрешния двор на манастира.

Джагър се затича към входната порта, първо отбягвайки туристите, после пробивайки си път сред тях. Влетя в манастирския двор. Хеликоптерът се носеше към центъра на двора и бавно се въртеше. Когато застана челно към сградата под югозападната верига, застина на място. Геронтий го гледаше от терасата на третия етаж, а дългата му сива брада се развяваше на завихрения от витлата въздушен поток. Старецът и пътникът от хеликоптера се гледаха втренчено един друг. Джагър се затича към монаха, който отговаряше за реда в манастира, прекосявайки пространството между жилищните постройки и сградата на архива. Когато обаче стигна дворчето пред кладенеца на свети Стефан, хеликоптерът прелетя над него и изчезна.

* * *

Тоби беше почти сигурен, че е пристигнал в манастира преди Крийд, ако действително това беше крайната му цел. Точно преди Тоби да кацне в Шарм ел Шейх, Себастиан се беше обадил на компаниите за чартърни полети с хеликоптери и бе научил, че никой все още не ги беше наел за пътуване до „Света Екатерина“. За всеки случай Тоби нареди на пилота да му даде възможност да огледа района отблизо. Нищо не будеше подозрения: нямаше монаси с потайни и бдителни погледи, нямаше линейки, нито суматоха сред туристите. А пък и при появата си прочете по лицето на стария монах учудване и ярост. Ако Крийд беше пристигнал пръв, монасите щяха да очакват преследвачите му. Може би се опитваха да го прогонят, но най-вероятно не искаха да имат нищо общо с него.

Докато завиваха рязко встрани, Тоби видя един мъж да тича през двора. Но не беше Крийд. Нашивката на ръкава му и колана с охранителни приспособления наведе Тоби на мисълта, че беше охранител.

Тоби посочи към оголените скали в планината над манастира.

— Искам да ме оставиш там — каза той на пилота. — Колко близо можеш да ме закараш, без някой от манастира да ни види?

Пилотът направи движение с ръка, подобно на подскачащ делфин, последвано от утвърдителен знак с палец.

Стомахът на Тоби се сви, когато хеликоптерът рязко се стрелна нагоре към планинския връх.