Робърт Липаруло
13 племе (2)

2

Невея коленичи и сграбчи охранителя за косата. Дръпна рязко главата му встрани и насочи ножа към гърлото му. Една силна ръка я сграбчи за рамото и я издърпа назад.

— Невея — чу се гласът на Бен зад гърба й. — Той е невинен.

Острието затрепери под напора на гнева й.

— Той се опита да ни спре — извика тя, вперила поглед в пулсиращата под тънката кожа сънна артерия. — И простреля Елиас.

— Невея-я-я — произнесе бавно той с обичайния си плътен глас, подобно на баща, поучаващ детето си.

Тя въздъхна шумно и освободи рамото си от захвата му. Дръпна пистолета от безжизнената ръка на мъжа, удари го по слепоочието, за да се подсигури, и захвърли оръжието встрани. Очите й срещнаха тези на Бен.

— Доволен ли си? — попита тя.

— Хайде, хайде — чу се гласът на Фин. Очите му подскачаха във въздуха и тя си представи как невидимото му тяло също подскача, как ръцете му се мятат по начин, издаващ вълнение и тревога — обичайното му състояние.

Тя хвърли поглед към камерата отляво над вратата. Обективът бавно се извърташе встрани от тях. Камерата беше заснела охранителя на земята, но очевидно никой не го беше видял — иначе автоматичният режим щеше да бъде спрян, а фокусът — задържан върху него. МикроТех изработваше изделия, които изискваха стерилна среда и охрана. Това означаваше множество херметично затворени врати, прегради, дори коридори. Невея се съмняваше, че някой въобще беше чул изстрелите.

Тя стана, мина бързо покрай Бен и клекна близо до петното от кръв — на около трийсетина сантиметра от стената. Докосна кръвта, прокара длан по тялото на Елиас и надолу по ръката му. Щракна бутон, зашит в тесен маншет около китката му, изключи захранването на костюма му и той внезапно се появи. Беше облечен в гащеризон и маска, изработени от материя, подобна на кожа на акула — люспеста и сива. Костюмът покриваше торса, главата и лицето, китките и ходилата му. Той беше конструиран от метаматерия с отрицателен показател на пречупване, която изкривява светлината около човешкото тяло така, че го прави невидимо. Принципът на технологията е да пречупва светлината от една малка люспа към съседната, но единственото, което вълнуваше Невея, беше костюмът да работи безотказно. Бен разбираше от тези работи. Тя се интересуваше повече как те ще й послужат за отстраняването на хората, които използваха дадения им живот единствено за да причиняват зло на другите. Сегашната им мисия щеше да помогне много за постигането на тази цел и тя нямаше нужда точно Фин да я кара да бърза.

А и ставаше дума за Елиас… Беше прострелян в гърдите. Тя свали невидимата си ръкавица, като внимаваше да не я изключи. Докосна раната му и върхът на пръста й се плъзна вътре. Нещо слабо пулсираше под него и тя си помисли, че това най-вероятно е сърцето му.

— Невея — почти изпищя Фин.

— Добре, добре. — Тя избърса пръстите си о лицето на Елиас, оставяйки кървави следи по маската му, и се изправи, докато отново нахлузваше ръкавицата си. Погледна към дърветата зад паркинга, натисна бутон в маската близо до ухото си и каза:

— Джордан. — Чу гласа на момчето в слушалката в ухото си.

— Какво стана? Елиас ли…

— Прострелян е. Трябва да скриеш него и охранителя. Бързо.

— И двамата? Не мога…

— Чакай. — Тя се наведе и активира костюма на Елиас. Той изчезна. Камерата нямаше да улови петното кръв. — Добре — каза тя. — Само охранителя. Завлечи го между колите и не минавай пред камерата. Действай.

Невея погледна към дървото зад паркинга и видя там силуета на единайсетгодишния Джордан да се спуска от клона на земята. Обърна се към очите на Бен и каза:

— Да вървим. — И пристъпи към вратата. Фин се извърна, а с него се понесоха и подскачащите му очи. Двамата влязоха в коридора и затвориха вратата след себе си.