Робърт Липаруло
13 племе (14)

14

Когато Джагър достигна до първия изкоп, Тайлър вече заобикаляше тичешком по-горния, насочвайки се към плиткия му край. Момчето скочи в него и се изгуби от поглед. Джагър махна на работниците в първата дупка. Те само кимнаха в отговор, тъй като ръцете им бяха заети с инструменти: лопати за копаене, лопатки за разравяне, сито с дървена рамка и фотоапарат. Отмина Берта, прекоси пространството между дупките и спря при дълбокия край на Анабел. Шест метра по-надолу Оливър четкаше някакъв предмет, докато Адисън си водеше бележки. Тайлър също се беше навел, като че изучаваше нов вид насекомо.

— Пак ли си играеш в мръсотията? — попита Джагър.

Оливър проточи шия, за да го погледне, и се засмя.

— В университета имах тениска с подобен надпис. Как си, Джаг?

— На близкоизточния фронт нищо ново.

Широка усмивка се разля по лицето на Оливър.

— Засега — отвърна той и отново се зае с четкането.

— Да не очакваш проблеми?

— Надявам се — отвърна Оливър, без да го погледне. — Когато открием това, което търсим, крадците ще се нахвърлят като изгладнели вълци. Анархистите също. Тогава ще имаш шанс да си заработиш хляба. — Хвърли поглед нагоре. — Не че и сега не го правиш.

— Нещо като това ли? — Тайлър се наведе по-близо до стърчащата буца пръст. — Ценно ли е?

— Вероятно не — отвърна Оливър. — Само парче керамика. Дори не е от епохата, която ни интересува.

— Тогава защо работиш толкова внимателно?

Оливър стъпи на петите си, наклони се назад и въздъхна.

— Защото човек никога не знае.

Адисън ръгна Тайлър с лакът.

— Веднъж селяни в Йордания открили нещо подобно на надгробен камък — започна тя. — Натрошили го, за да продават парченца от него на туристите. Оказало се, че е древен паметник в чест на победите на владетелите на моабитите над израелския цар Омри.

— Върху камъка се споменават къщата на Давид и Яхве — еврейското име на Бог — добави Оливър. — В общи линии това запуши устите на някои хора, които твърдяха, че цар Давид никога не е съществувал.

— Така ли казват хората? — попита Тайлър.

— Казват каквото и да е само и само да опровергаят Библията.

— Но защо? — продължаваше да любопитства момчето.

Адисън сви рамене.

— Предполагам, че смятат религията за глупава. Искат да живеят по своите собствени правила, не по Божиите.

Джагър приклекна до дупката и им подаде кутията за обяд.

— Нали говорихме за това, Тайлър — каза той. — Ето защо д-р Хофман разкопава това място.

Тайлър добави звънливо:

— Защото някои хора казват, че не е имало никакъв Мойсей, нали така, Оли?

— И най-вече отричат Изход — втората книга на Стария завет — там, където Мойсей извежда израилтяните от Египет.

— Отричат дори разделянето на водите на Червено море, нали? — попита Тайлър.

— Особено чудесата — съгласи се Оливър. — Според тях това е твърде неправдоподобно.

Тайлър погледна над ръба на дупката към извисяващата се над тях планина.

— Или десетте Божи заповеди?

— Не вярват в нито едно от тези неща — отвърна Оливър. После се изправи и изтупа прахта от панталоните си в цвят каки. — Работата е там, че никой никога не е намирал доказателство, че израилтяните са били тук, което е доста изумително, имайки предвид колко много са били.

— Например… колко? — попита Тайлър.

— О, били са около два и половина милиона — отвърна Адисън.

— Или двайсет хиляди — каза Оливър — зависи кого слушаш. Факт е, че са били много хора. Би трябвало да са оставили някакво доказателство, че са били тук.

Тайлър се взря в откритието, което Оливър беше разкопал.

— Като например?

— Кости, гробище — обясни Оливър. — Когато Мойсей се спуснал от планината с първите плочи, дадени му от Бог, и заварил хората да почитат Златния телец, той накарал левитите да убият три хиляди човека. Телата им трябва да са все някъде.

Тайлър се намръщи.

— Просто са ги убили?

— Защото не са се подчинили на Бог. Останалите трябвало да се скитат в пустинята — тази пустиня — в продължение на четиридесет години, докато повечето от тях не измрели. Бог искал не те, а децата им да наследят Обетованата земя.

— Леле — Тайлър извърна към баща си ужасеното си лице.

— А ти смяташе, че пердахът е сериозно наказание — засмя се баща му.

Оливър продължи:

— Обикновено археолозите търсят гробища на известно разстояние от лагерите или селищата. Но учените вярват, че Мойсей би заровил посечените точно тук, в основата на планината — като предупреждение към другите за това какво ще им се случи, ако извършат прегрешение спрямо Бог. А и това е мястото, където имаме най-голям шанс да намерим други доказателства… като бижута например. Мойсей казал, че не заслужават да бъдат с украшения, затова израилтяните свалили всичките си бижута, преди да напуснат това място.

Тайлър понечи да каже нещо, но Оливър го спря с ръка.

— Само си представи, че намерим… — разтвори ръце и зяпна артистично към Тайлър — светия Граал от Стария завет?

— Какво? — възкликна Тайлър. — Истинският свети Граал, този от филма за Индиана Джоунс?

Оливър се изсмя.

— Не, не. Моят свети Граал, най-великото откритие, за което съм мечтал.

Тайлър ококори очи.

— Парче от оригиналните плочи — обяви Оливър. — Къс от каменните плочи, които Мойсей счупил, когато видял израилтяните да почитат идола. Камък, изписан от ръката на самия Бог.

— Наистина ли е възможно? — попита учудено Тайлър. Погледна към стените на изкопа. — Тук ли?

— Ако въобще са някъде, трябва да са тук — каза Оливър. — Можеш ли да си представиш?

Той погледна нагоре и Джагър съвсем ясно различи върху лицето му онова детинско изумление, което много рядко завладяваше възрастните. Осъзна, че именно то го крепеше да продължава да копае в прахта, и силно си пожела това чувство у Оливър никога да не се изгуби под купища ненужни глинени късове и капачки от бутилки.

— Как ще разбереш дали си го намерил и дали наистина е от плочите? — попита Джагър.

— Мисля си — каза Оливър, сбръчквайки чело, — че просто ще знаем. Имам предвид, че те надали ще са обикновени скали, нали?

Джагър се усмихна.

— Не звучиш много като учен.

— Преди всичко съм християнин, Джагър — отвърна Оливър. — Вярвам в чудеса. — Поклати енергично глава, сякаш да изпъди мислите от главата си. — Освен това съм готов да приема каквото и да е доказателство: парчета от украшения… златни прашинки, които Мойсей ги накарал да изпият, след като натрошили телеца… екскременти.

— Екс-какво? — попита Тайлър.

Адисън се ухили.

— Акита.

— Моля?

— Човешки изпражнения — обясни Оливър. — Били са много хора и все някъде е трябвало да ходят до тоалетна.

Тайлър се изправи бързо и огледа мястото, на което беше коленичил.

— На какво приличат?

— На вулканични скали — каза Адисън. — Обаче рядко се срещат. Обикновено се разлагат в почвата. Но понякога може да излезеш късметлия.

— Късметлия? — почуди се Тайлър. — Да намериш акита?

— Доказателства — поправи го Оливър.

— Още ли искаш да ставаш археолог? — попита Джагър и се усмихна.

Тайлър погледна към Адисън, която му кимна.

— Разбира се — отвърна той. — Да.

Оливър тупна момчето по гърба.

— Искаш ли да помогнеш да изровим глинения къс? — предложи той на момчето и му подаде инструмент.

Тайлър внимателно го проучи.

— Прилича на дървена клечка от китайски ресторант.

— То си е клечка — потвърди Оливър. — Ще ти покажа как да я използваш.

Тайлър се усмихна на баща си, който погледна часовника си и каза:

— Ти опитай, а аз ще обходя района и ще се върна след малко.

Изправи се и прокара ръка от вътрешната страна на колана, за да си оправи ризата. Потоците туристи бяха преминали покрай предната част на разкопания обект. Обърна се и видя последния от групата да се катери по планината. Върхът беше скрит зад първите стърчащи редици скали.

На мястото, където Мойсей е срещнал Бог, сега се издигаше малък параклис. Монасите бяха казали на Джагър, че под пода на параклиса, на повърхността на планинските скали, личали ясните отпечатъци от двете колена на Мойсей, когато коленичил пред Бог.

Долу, в изкопа, Оливър внимателно остъргваше пръст от парчето глина с дървената клечка, докато Тайлър го наблюдаваше и чакаше реда си.

— И Тай — предупреди Джагър. — Ако са акита, не ги носи вкъщи.