Робърт Липаруло
13 племе (39)

39

Следвайки установения план, Фин се прехвърли през дупката, откъдето излизаше димът и където само преди трийсет секунди се намираше портата на манастира, и хукна през двора. Беше видял невидимото тяло на Невея да се носи през облаците прах и пушек като мехурче в шампанско. Тя пое по най-прекия път към сърцето на манастира. Бен щеше да мине отляво, но и тримата се бяха отправили към задната част на комплекса — там трябваше да бъде плячката им.

Фин стъпваше бързо, без да сваля дясната си ръка от таза, готов всеки момент да издърпа меча от джоба на бедрото си. Потърси с опипване MP3 плейъра и увеличи звука. Симфония от перкусионни инструменти — най-силни между които бяха тимпаните и настойчивият, ритмичен гонг — удари тъпанчетата му с темпо от 200 удара в минута. Сърцето му заби още по-лудо в опит да навакса разликата, създавайки усещане, че наистина е в състояние да го направи. Колкото и често да му се беше налагало да го прави — да ловува и убива — еуфорията оставаше все същата. Миризмата на кръв помагаше. Вярно, беше казал на останалите, че миризмата на кръв всяваше страх и паника в онези, до чиито ноздри достигнеше, но истината беше, че като всеки див звяр и той се възбуждаше от нея: обонянието му подсказваше да бъде предпазлив, ловък и безмилостен.

Пое дълбоко въздух и се разочарова, че през маската не можа да усети миризмата. После изтича покрай кладенеца на Мойсей по посока северозападната стена. Щеше да мине покрай жилищата за посетители, през тунела след тях и накрая да стигне до голямата сграда, успоредно на задната стена, която монасите наричаха Сградата под югозападната верига. Тоби беше съобщил, че Крийд е влязъл в сградата през аварийния изход, и именно това беше мястото, където очакваше да намери плячката си. Сградата беше голяма, с безброй стаи, и помещаваше много монаси, които в момента бяха в отбранителен режим.

Точно беше свърнал между стената и ъгъла на една сграда, когато светлина го освети откъм гърба. Един монах с тежък бастун в ръце стоеше на входа на малка спретната постройка. Той дръпна вратата зад себе си и изтича към Фин, който вече беше измъкнал наполовина меча си, но после се досети, че монахът не би могъл да го види. Махна ръката си от оръжието и се прилепи назад към стената.

Монахът се приближи към него и тогава Фин видя, че „бастунът“ всъщност беше пушка. Разбира се, че щяха да бъдат въоръжени: да бранят хора като Крийд беше техен свещен дълг, но дори и да се изключеше това, братството тук не беше преживяло шестнайсет века само благодарение на отправените молитви. Всеизвестно бе, че през годините бяха изливали врящо олио върху враговете си, бяха провеждали сложни защитни нападения с лъкове и стрели и дори се бяха промъквали навън, за да отвличат кралете на обкръжилите ги армии. Те вярваха в доктрина, според която Бог изискваше свирепост на тялото, заедно със смирението на духа. Времето, когато щяха да изковат ножовете си на палешници^[1], все още не беше дошло: тези монаси — а също и Фин — вярваха, че започването на новата ера е в ръцете на вярващите, а без наложителната употреба на меч шансовете на вярващите, изправени срещу целия останал свят, щяха да са колкото тези на Авел срещу Каин.

Като пружинираше нагоре-надолу върху пръстите на краката си Фин натисна един бутон през костюма си, спря музиката и се приготви за действие. Първо щеше да притисне монаха до стената и да разбере къде държаха Крийд. Знаеше, че мъжът навярно нямаше да издаде местоположението му, но това не го плашеше: Фин умееше да прилага техники върху очните ябълки, гениталиите и лесно чупещите се стави на пръстите, с които можеше да изкопчи всяка информация дори и от най-неразговорливите.

Силен вик отвлече вниманието му от монаха. Погледна нагоре и видя, че жена стоеше на терасата на третия етаж в сградата с жилищата за посетители и се надвесваше над парапета.

Фин остави монаха да мине забързано покрай него.

— Тайлър! — изкрещя отново жената. Беше по-близо до сградата под югозападната верига отколкото Фин. Ако тя слезеше до приземния етаж, щеше да му се наложи и нея да пропусне покрай себе си.

Някой й отговори със силен шепот:

— Не… Бет, шшшт!

Фин проследи погледа на жената и видя мъж на покрива на сградата срещу нея. Той размахваше ръка във въздуха, за да я накара да замълчи.

— Тайлър е в безопасност. Не го викай. Върни се вътре, докато си дойда.

— Но… — поде жената.

— Бет! Моля те! — извика мъжът.

Послушай го, Бет — помисли си Фин. — Не ти се иска да бъдеш навън точно тази нощ.

Тя се огледа наоколо и бавно влезе вътре. Светлината, идваща от стаята й, изгасна в момента, в който вратата се затвори. Мъжът изчака няколко секунди, обърна се и изчезна.

Тогава Фин се затича, за да настигне монаха.