Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (83)

83.

Братът и сестрата излязоха от хотела в девет вечерта и почти веднага Джак и Кларк осъзнаха, че повтарят предишния си маршрут до пристанището на Нюпорт Нюс. В Портсмут отбиха от шосето и отидоха в един склад под наем на улица „Батлър“. Кларк мина покрай входа, зави по „Конрад“, угаси фаровете, направи обратен завой и спря три метра преди кръстовището.

Колата на брата и сестрата се намираше на паркинга до първата редица складове. Ситра Салим излезе и отиде до един склад, който отвори с ключ.

— Това не ми харесва — каза Джак. — За какво им е на две хлапета на ваканция такъв склад?

— За нищо добро — отвърна Кларк.

Ситра излезе от склада. Затвори, заключи вратата и се върна в колата. Носеше две малки брезентови раници.

 

 

След няколко минути отново се върнаха на шосето и тръгнаха към тунела за залива. От другата страна продължиха по следобедния маршрут и отново спряха в парка „Кинг Линкълн“. Но не отидоха на паркинга, а го подминаха и завиха надясно по „Джеферсън“, за да тръгнат назад в същата посока.

— Дали не са ни видели? — запита Джак.

— Не. Просто са внимателни. Добре сме.

Намираха се в промишлена зона: автотранспортни фирми, борси за чакъл, скрап и цехове за ремонт на яхти. Онези отново завиха надясно.

— Дванадесета улица — каза Джак. — Отново тръгват на изток.

Кларк ги остави да напреднат малко, след което изключи фаровете, зави и спря до бордюра. Триста метра надолу колата завиваше наляво в комплекс с апартаменти.

— На гости на нови приятели ли отиват? — учуди се Джак.

— Хайде да разберем.

Кларк включи фаровете и отново потегли. Когато се изравниха с блока, от паркинга излязоха два силуета и тръгнаха по тротоара. Братът и сестрата. С раниците. Кларк ги отмина и погледна в огледалото. Връщаха се към „Джеферсън“. Кларк сви на следващия завой, спря отново и изключи фаровете.

— Виждаш ли ги? — запита той.

— Да.

На „Джеферсън авеню“ двамата прекосиха улицата и изчезнаха в затревена алея зад една транспортна фирма.

— Време е — каза Кларк.

С все още угасени фарове той зави обратно и тръгна по Дванадесета улица към „Джеферсън“. Когато стигнаха кръстовището, забелязаха как братът и сестрата завиват наляво и изчезват зад оградата на транспортната фирма.

— Ще се измъкнат — каза Джак. Гаражът на фирмата стигаше до шосе 664 с четири платна.

— Тръгваме пеша — реши Кларк.

Паркираха, излязоха от колата и изтичаха през улицата до затревената зона. В края откриха едно заблатено поточе с гъсти храсти от двете страни и тясна пътека. Стигнаха до средата й, преди Кларк да схване къде се намират.

— Това е каналът покрай Шест шестдесет и четири. Помниш ли, че се намираше отдясно, когато излизахме от тунела?

В канала имаше закотвени дузина яхти и моторници.

В края на пътеката заработи двигател. Кларк и Джак се втурнаха напред. На петдесетина метра от тях, в края на пристана, се виждаше моторница. Момчето седна на седалката на водача и подаде газ. Моторницата се отдели от пристана и се насочи към канала.

 

 

Минута по-късно Джак и Кларк се върнаха в колата си. Поеха на юг по „Джеферсън авеню“. След няколко преки каналът се показа отдясно. Двамата видяха моторницата с брата и сестрата, която отиваше към устието на канала.

— Отиват към пристанището — каза Кларк.

— Ами пристанищните патрули?

— Джак, заобиколят ли пристана, са на четвърт миля от първата котвена стоянка на кея. Имаме към пет минути.

Кларк направи обратен завой и тръгна в другата посока.

Преминаха под шосе 664 и завиха на юг към пристанището. Накрая пътят се разклоняваше към една група резервоари. Кларк сви надясно и последва виещия се черен път. По средата на разстоянието до резервоарите спря колата. На сто метра от тях се виждаше осветена будка за охраната. Пътят се оказа преграден с порта.

— Мамка му!

— Полицейската ти значка ще помогне ли? — запита Джак.

— Ако сме вътре, помага, но всички главни портали преминаха на системата за идентифициране на транспортните работници още през януари. Ако нямаш такъв пропуск, не можеш да влезеш.

— Откъде знаеш това?

— В „Дъга“ имаше група, която се занимаваше с протоколите за идентификация — отговори Кларк. — Лошите винаги искат да влязат където не им е мястото. Разбереш ли какво опитват да фалшифицират, значи почти си разбрал каква им е целта.

Кларк даде на заден ход, сложил ръка над облегалката, като гледаше през задното стъкло, докато стигнаха разклонението. Сви наляво и спря на една застлана с чакъл площадка до оградата на резервоарите.

— Отново пеша — каза той.

Отляво, от другата страна на резервоарите, се чуваше движението по шосе 664. От дясната им страна, отвъд пътя, се виждаше обрасъл с храсталаци земен насип. Изтичаха нагоре по него, проправиха си път през клоните и се спуснаха от другия му край. Озоваха се сред поле от шубраци с размерите на футболно игрище. В далечния му край се виждаше будката на охраната, която забелязаха по-рано. Тичешком пресякоха полето, качиха се по друг склон с още храсталаци и се озоваха на черен път. От лявата им страна се намираше паркинг с многобройни редици товарни контейнери и две халета от гофрирана ламарина. Кларк и Джак се втурнаха по пътя и след тридесет секунди се скриха сред контейнерите. Спряха, за да си поемат дъх, и продължиха.

Промъкнаха се през контейнерите до паркинга. Доковете се намираха на шестдесетина метра, като три от тях влизаха навътре във водата и от двете им страни имаше кораби — общо шест.

— Много открита площ има от тук до там. И много лампи, по дяволите. На стадион прилича. Кой е корабът?

— Не съм сигурен, но бих казал, че ще е неразтовареният.

Той посочи към един товарен кораб далече вдясно от тях. На предната му палуба имаше контейнери.

— Виждаш ли името му?

Джак присви очи.

— „Лосан“.

 

 

Триста метра настрани от тях Ситра и Пурнома Салим изтеглиха моторницата си до пристана под кърмата на „Лосан“.

— Сигурен ли си, че това е той? — прошепна Ситра.

— Сигурен съм. Вземи.

Тя взе раницата и я сложи на раменете си.

Пурнома протегна ръка, хвана металната стълба, използвана за обслужване на кораба, и завърза швартовото въже за една пръчка. Задържа моторницата, за да я стабилизира, и сестра му тръгна по стълбата. Когато стигна най-горното стъпало, тя протегна ръце над главата си, хвана се за въжето от кърмата, след това вдигна крака и сплете глезените си над него. Когато тя стигна средата на въжето. Пурнома я последва. Минута по-късно се озоваха на палубата.

— На борда не трябва да има повече от двама души от екипажа. Ти се заеми с тях, а аз отивам при резервоарите. Когато си готова, ми дай сигнал и започвам.

 

 

— Не забравяй, дръж се сякаш си тукашен — каза Кларк, изправи се и влезе в паркинга. Джак го последва. Трима мъже, които пушеха пред едно хале, ги наблюдаваха. Кларк вдигна ръка.

— Здравейте, момчета. Как е?

— Добре е. Как е при вас?

Кларк сви пресилено рамене.

— Нов ден, нов долар и петдесет.

Мъжете се засмяха.

Кларк и Джак не спираха да вървят, като излязоха от паркинга и тръгнаха по алея, очертана от ремаркета. Озоваха се на един пристан и тръгнаха покрай корабите. Достигнаха пристана на „Лосан“.

— Не може да е толкова лесно — промърмори Джак.

— Ще урочасаш нещата, момче.

Завиха наляво по пристана. Петдесет метра по-надолу се виждаше спуснатата стълба на кораба, а основата й се намираше на около метър от пристана.

— Дали имат охрана? — зачуди се Джак.

— Внимавай, Джак. Ние, моряците, им викаме вахтени. Сега ще разберем дали има такъв.

Тръгнаха нагоре, а краката им тихо потупваха по железните стъпала. В горния край портичката стоеше отворена, но беше преградена от стоманено въже. Кларк откачи единия му край и двамата продължиха напред. От дясната им страна и напред една арка водеше към предната палуба; отляво горната палуба се простираше до кърмата. В средната преграда се виждаха три люка. Кларк извади пистолета си. Джак го последва. Тръгнаха към първия люк, тихо откачиха резето и го отвориха. Отдолу се чу звук, подобен на пляскане на две хилки за тенис на маса една в друга. Кларк наподоби пистолет с ръка и Джак кимна.

Последва втори изстрел.

След това от предната палуба се чу тихото пукане на радиотелефон.

Кларк посочи себе си, после надолу по стълбата, след което посочи Джак и насочи пръст към предната палуба. Джак кимна и Кларк изчезна навътре.

Джак направи две крачки по палубата и спря. Сърцето му биеше силно. Пое си дъх, за да се успокои. Премести пистолета в лявата ръка и избърса дланта си в панталона. Каза си, че трябва да се успокои. Да диша. Точно както по време на обучението. Разбира се, нещата тук се различаваха и той го знаеше, но се постара максимално да прогони тази мисъл. Каза си, че Джон ще се справи и не бива да се тревожи за него. И че трябва да се съсредоточи върху задачата си… Продължи напред, като пристъпваше внимателно, вдигнал с две ръце пистолета, който сякаш го водеше по палубата, и оглеждаше надстройката над себе си. Джак стигна при арката на предната палуба. Спря. От Доминик и Брайън знаеше, че ъглите са адска работа. Никой полицай не ги обича. Джак си припомни, че никога не трябва да бърза около ъглите. Трябва да надникне, да види каква е ситуацията и да се дръпне назад.

Постъпи точно така, надзърна и се дръпна. Отляво имаше стена, висока четири-пет метра. Джак осъзна, че това са контейнерите. По четири един върху друг и дванадесет напряко. Предните им ръбове опираха в издигнатата стена на предния товарен трюм. Джак надникна отново, като този път огледа палубата напред от трюма. Тъкмо възнамеряваше да се отдръпне, когато забеляза един силует, който се стрелна от другата страна на наредените контейнери и коленичи върху люка на трюма. Силуетът се зае да отваря резетата. След като приключи, отвори люка около петдесетина сантиметра и отново изтича нанякъде.

От лявата страна се разнесе подобен на квичене звук от отваряне и затваряне на люк. По палубата се чу тропане на стъпала. И тихи гласове. Джак излезе иззад ъгъла и се прокрадна край преградата до долния контейнер. Изпълзя до предната му страна и надникна зад ъгъла. Нищо нямаше.

След това дочу почукване, последвано от друго, и още едно. Джак бързо разбра какъв е този звук: от крака по стъпалата на метална стълба. Погледна нагоре. На метър над главата си видя една стълба. Какво ли е намислил онзи? Имаше само един начин да разбере. Постави обратно пистолета в кобура, след което се хвана за стълбата и се закатери. Стълбата на следващия контейнер се намираше на около половин метър встрани и Джак трябваше да протегне ръка, да хване долното стъпало и да остави краката си да увиснат във въздуха.

Дочу нещо под себе си и погледна надолу. Въпреки че в тъмнината не виждаше лицето й, Джак разпозна дългата черна коса на Ситра Салим. Тя вдигна пистолета си. Джак пусна стъпалото с дясната си ръка и посегна към своя пистолет. Загубил баланс, той се разлюля още повече. От цевта на пистолета на Ситра проблесна оранжев пламък. Джак почувства силно парене по челюстта и дочу удар в метала до главата си.

От другата страна на контейнера се чу мъжки глас:

— Ситра?

 

 

Джак отново опита да извади пистолета си, но знаеше, че е твърде късно. Помисли си, че е тъпо да си иде така.

Изпод арката зад Ситра се появи един силует. Джон Кларк направи бързо крачка, вдигна пистолета и простреля Ситра в тила. Тя падна по лице на палубата.

— Ситра! Там ли си?

Джак посочи надясно. Кларк кимна и тръгна натам. Джак притисна длан до бузата си и почувства кръв по пръстите. Не бликаше, което според него беше добре. Отново тръгна по стълбата и се изкачи на третото ниво.

По средата на стълбата на последния контейнер спря, извади пистолета си и продължи. В горния край спря. Отляво, на около метър над главата му се намираха прозорците на лоцманската кабина. Джак надникна над ръба на контейнера.

В тъмното се виждаха четири яркобели бутилки за газ пропан, подредени една до друга — две отпред и две отзад. Пет контейнера по-нататък Джак забеляза как някакъв тъмносив предмет прелетя през въздуха и изтропа върху контейнера. Изви врат, за да открие предмета, и забеляза жълто зарево под предния ръб на един от резервоарите.

— Джон!

— Тук съм!

— Тоя мята нещо, бомба, граната… нещо.

Още един предмет проряза въздуха. Този път Джак го видя по-добре. Самодейна бомба в тръба. Джак се изкачи върху контейнера, стъпи на ръба и тръгна към следващия, като пристъпваше на пръсти. От лявата страна видя Кларк, който подаде глава над ръба.

Застанал на предния ръб на контейнера, Джак надничаше и се оглеждаше с насочен пистолет за някакво движение. Във въздуха полетя поредната тръба бомба, която изтрака в един резервоар. Последва друга.

Джак прескочи до следващия резервоар, залюля се, но се задържа и отново скочи. Кракът му се подхлъзна и той падна по гърди на ръба на четвъртия контейнер. От лявата страна Кларк се беше качил върху контейнера и идваше към него.

— Фитилите са запалени, Джон — извика Джак.

Изправи се, стъпи по-добре на ръба и застана на колене.

— Виждаш ли го? — викна Кларк и пристъпи.

На един от контейнерите се появи силует, изстреля куршум по Кларк и се скри.

— Мамка му — промърмори Джак и затича, разперил ръце като въжеиграч. Прекосяваше шестия контейнер, когато Пурнома Салим се появи над ръба на осмия и се строполи на следващия. След това пак стана и се завъртя към Кларк, който тъкмо прескачаше между два контейнера. Пурнома вдигна пистолета си. Все още тичайки, Джак вдигна своя пистолет, протегнал лявата си ръка, за да пази равновесие, и започна да стреля, като се стараеше да насочва мерника към средата на тялото на врага. Пурнома падна. Джак спря стрелбата. Изведнъж чу силен взрив два контейнера зад себе си. Цялата купчина потрепери.

— Джон, махай се! — изкрещя Джак и продължи да тича.

Последва нов трясък.

Контейнерът под краката му се разклати и той падна странично в него. Забеляза, че една бяла бутилка за пропан лети насреща му. Извърна се и пое удара с ръка и рамо, след което се хлъзна надолу и се озова прикован между бутилката и стената на контейнера.

От терминала се чу силен звук на сирена.

— Джак? — изкрещя Кларк.

— Добре съм!

Дочу някакво свистене. Огледа се. Точно под него, на дъното на резервоара, се появи жълто зарево. Мамка му.

— Джон, изчезвай!

От съседния резервоар се чу още един трясък.

Джак се претърколи по гръб, след което стана, за да прекрачи бутилката. Изправи се и се огледа. Нямаше къде да иде. От всяка страна имаше петнадесет метра до палубата, а най-близката стълба се намираше на пет метра от него. Оставаше кабината на лоцмана. Джак се втурна по бутилката и скочи. Хвана се за стряхата, вдигна крак, закачи се с глезен, набра се на ръце и се изтърколи на покрива на кабината.

Последва нов трясък.

Джак се претърколи и погледна надолу. От резервоара се чу плискане. Миризмата му се стори странна. Очите му се насълзиха.

— Джон! — викна той.

— Да, отдясно съм!

— Усещаш ли миризмата?

— Да. Размърдай си задника.

Джак стана, изтича през покрива, намери стълбата и се спусна по нея. Кларк го чакаше долу. Джак запита:

— Какво е това, по дяволите?

— Хлор. Джак.

 

 

Четиридесет минути по-късно, мокри и изтощени, двамата стигнаха при колата си и потеглиха обратно по булеварда. В огледалото виждаха мигащи червени и сини светлини от единия край на терминала до другия. Като знаеха, че присъствието им щеше да създаде повече проблеми, отколкото решения, двамата бяха скочили през борда на кораба, стигнаха с плуване до брега и се добраха до групата резервоари, като се криеха от пожарните и полицейските коли.

Кларк се качи обратно на шосе 664 и тръгна на североизток към Нюпорт Нюс, където намериха денонощен ресторант. Джак се обади до Колежа. Отговори му Хендли.

— Онези лайна в Нюпорт Нюс… Вие ли сте?

— Вече дават ли го по новините?

— Всички канали. Какво стана?

Джак разказа за случилото се и запита:

— Зле ли е?

— И по-зле може да е. До момента в болницата има само тридесетина работници. Няма смъртни случаи. Какви са тези бутилки?

— Като за пропан, петдесетина. Онези хвърлиха само три-четири бомби, но се обзалагаме, че в раниците си са имали много повече.

— И двамата ли са мъртви?

— Да.

— Идете на летището. Направили сме ви резервация за самолета в три и половина.

— Какво става?

— Обадиха ни се Чавес и Карузо. Хванали са Хади и той говори.