Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (54)

54.

Единият недостатък бе, че вероятно някой можеше да забележи идващите и тръгващите коли.

Арни влезе първи. Президентът Райън го посрещна и го заведе в хола.

— Готов ли си? — запита бившият шеф на кабинета му.

— Не съм сигурен — призна Джак.

— Е, Джак, ако имаш съмнения, по-добре ги изгони днес. Или искаш още четири години с Ед Кийлти в Белия дом?

— Не, по дяволите — отговори почти автоматично Джак. След това се замисли. Наистина ли е толкова арогантен, че да се мисли за спасител на Съединените американски щати? Подобни мигове на самоанализ идваха бързо. Той не измерваше егото си по скалата на Рихтер или с вдигане на десета степен. Предстоящата кампания изобщо нямаше да е забавна.

— Ето какъв е проблемът; силата ми е в националната сигурност — каза Райън. — Не съм специалист по вътрешните работи.

— Кийлти е такъв, или поне така се рекламира. Но в бронята му има пукнатини, Джак, и ние ще ги намерим. А от теб се иска само да убедиш двеста милиона американски гласоподаватели, че си по-добър човек от него.

— Не искаш много — измърмори Райън. — Има толкова неща за оправяне.

Помисли си, че всъщност нещата за оправяне са адски много.

— Добре, кой е първи?

— Джордж Уинстън и някои от приятелите му от Уолстрийт. Джордж ще бъде председател по финансовите въпроси.

— Колко ще струва всичко?

— Над сто милиона долара. Повече, отколкото можеш да си позволиш, Джак.

— Знаят ли тези хора какво купуват? — запита Райън.

— Сигурен съм, че Джордж им е обяснил. От теб се иска да го потвърдиш, разбира се. Хей, гледай от приятната страна. В твоята администрация нямаше корупция. Доста репортери душеха, но никой не намери нещо съществено.

— Джак, онзи е неудачник — обяви Джордж Уинстън и получи одобрение от всички около масата в хола. — Страната има нужда от някой различен. От теб например.

— Въпросът е ти дали ще се върнеш? — запита Райън.

— Аз си прослужих времето — отвърна бившият финансов министър.

— И аз опитах да кажа същото, но Арни не се съгласи.

— По дяволите, бяхме оправили данъчната система, докато тоя хуеглавец не я прецака отново и даже оряза държавните приходи! — изтъкна Уинстън с отвращение. Увеличаването на данъците неизбежно намаляваше държавните приходи. А новият и „справедлив“ данъчен закон се оказа дар божи за хората, които не обичаха да плащат данъци.

— А Ирак? — смени темата Тони Бретано. Бившият шеф на корпорацията за космически изследвания беше избран от Райън за министър на отбраната.

— Е, може и да не ни харесва, но няма къде да идем — призна Райън. — Въпросът е можем ли да намерим умен изход? По-умен от този на Кийлти, искам да кажа.

— Когато преди две години Мари Дигс изнесе своята реч, само дето не го убиха.

Генерал Мариън Дигс беше скастрил военните на Обединената ислямска република през мандата си като началник-щаб на армията, но сегашната администрация пренебрегваше напълно наблюденията му над най-новите конфликти. Наследниците му в Пентагона превиха гръб пред нарежданията от Белия дом и правеха онова, което им се каже. Висшите военни често страдаха от подобна слабост. За мнозина цената на четвъртата звезда на пагона означаваше кастрация. Повечето дори не знаеха какво е Виетнам. Не бяха свидетели как приятели и съученици загиват заради политически грешки, а уроците, научени от предишната генерация офицери, сега изчезваха в процеса на така наречения „прогрес“. Фактът, че Ед Кийлти разформирова две напълно окомплектувани лекопехотни дивизии и след това влезе в конфликт, който крещеше за лекопехотни формирования, остана почти напълно извън вниманието на медиите. Освен това танковете са по-красиви на снимка.

— Ще ти кажа едно, Тони. Ти винаги се вслушваше в съвети — каза Райън.

— Позволява да научиш каквото не знаеш. Добър инженер съм, но не знам всичко. Онзи, който пое длъжността след мен, греши от време на време, но никога не се съмнява. — Бившият министър Бретано всъщност спомена най-опасния човек на планетата.

Джак, трябва да ти кажа, че няма да се върна. Жена ми е болна. Рак на гърдата. Надяваме се да са го установили достатъчно рано, но все още не е сигурно.

— Кой е лекарят ти? — запита Райън.

— Чарли Дийн. От Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Казват, че е много добър — отговори Бретано.

— Желая ти късмет, приятелю. Ако Кети може да помогне с нещо, обади се.

Райън беше ползвал жена си за няколко консултации през годините и за разлика от повечето политици не смяташе, че всички хора с научна титла лекуват останалите еднакво.

— Благодаря.

Тази вест отрезви всички. Валери Бретано, пъргавата майка на три деца, се харесваше на всички.

— А обявяването, Джак? — запита Ван Дам.

— Да, май трябва, а?

— Освен ако не искаш тайна кампания. Но така се печели трудно — отбеляза Арни. — Искаш ли да накарам Коли Уестън да ти подготви реч?

— Бива я с думите — призна Райън. — Кога трябва да я изнеса?

— Възможно най-бързо. Започни да обмисляш проблемите.

— Съгласен съм — каза Уинстън. — Той не знае как да удря под пояса. Имаш ли лош багаж, Джак?

— Не се сещам, но това не значи нищо. Ако съм нарушил закона, те ще трябва да го докажат.

— Радвам се да го чуя — каза Уинстън. — Вярвам ти, Джак, но не забравяй специалистите по намиране на недостатъци. Във Вашингтон ги има много.

— А Кийлти? Какви кирливи ризи има той?

— Много са — отговори Арни. — Но това оръжие трябва да го използваш внимателно. Не забравяй, че пресата го слуша. Ако нямаш видеозапис, ще проверяват всичко адски добре и ще опитат да го извъртят срещу теб. Аз мога да помогна малко. Остави изтичането на информация на мен, Джак, и колкото по-малко знаеш за процеса, толкова по-добре.

Не за първи път Райън се питаше защо ли Ван Дам му е така предан. Толкова добре разбираше политическата система, че вършеше и знаеше неща, които Джак никога не би разбрал. Ако той е като малко бебе, Арни му е бавачката. Полезно нещо са бавачките.