Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (52)

52.

— Нашият приятел пристигна благополучно, нали? — запита Ибрахим.

Гласът на подчинения му понякога се прекъсваше от дигитални щракания.

— Да — отвърна Емира. — Вчера тръгна отново. Четох детайлите на твоя план. Кажи ми как са нещата.

— Готови сме. Само кажи и можем да дойдем до седемдесет и два часа.

Решението за директен разговор с командира на неговия екип, взето не по план, криеше заплаха особено предвид обстоятелствата, но рискът си струваше. Ползваха съвсем безопасен метод за комуникация собствен шифър, който вкараха в системата за гласова комуникация по интернет чрез програмата „Скайп“.

След като реши да даде ход на операцията, Емира искаше да обсъди нещата за последен път не само за свое успокоение, но и заради Ибрахим. Ако той загине по време на мисията, истинската си награда ще получи в рая, но тук, на земята, си оставаше войник, тръгнал на бой, а войниците често се нуждаят от похвали и насърчения.

— Колко пъти си бил там? — запита Емира.

— Четири. Два пъти за вербуване и два пъти за разузнаване.

— Разкажи ми повече за своя контакт.

— Казва се Касиано Силва. Бразилец по рождение, израснал като католик. Приел исляма преди шест години. Той е един от верните, сигурен съм, и досега винаги е давал онова, което съм искал от него.

— Тарик ми казва, че много добре си го вербувал.

— Западното разузнаване наричат тези операции „фалшив флаг“. Той вярва, че съм от разузнаването на Кувейт с връзки в Отдела за анализ на пазарите към ОПЕК. Реших, че идеята за промишлен шпионаж ще му се стори по̀… апетитна.

— Впечатлен съм, Ибрахим — каза Емира, без да се преструва. — Ти показа добри инстинкти.

— Благодаря, господине.

— А твоят план… Уверен си, че е изпълним?

— Да, но бих искал да остана нащрек, докато съм тук. На пръв поглед всички части си пасват много добре.

Емира реши да позволи на Ибрахим да изпълни плана си и да знае, че той е първото домино в редица, водеща до събитие, което щеше да промени света. Обаче това тепърва предстоеше, в недалечно бъдеще, но достатъчно, за да е ясно, че ако заради него не обръща внимание на по-малките детайли, ще пострада цялата операция.

— Колко жертви очакваш? — запита Емира.

— Невъзможно е да се каже на този етап. Стотици. Както казахте, тези стойности не са от значение.

— Вярно е, но мъртвите тела на телевизионния екран имат страховито въздействие, което ще ни е от полза по-късно. Колко време ти трябва за окончателното разузнаване?

— Пет-шест дни.

— А после?

— Четиридесет и осем до седемдесет и два часа преди събитието.

Емира си представи календара. Тъй като контролираше няколко операции, трябваше все още да не дава окончателното си одобрение, докато не се обадят руските екипи. Останалите групи, в Дубай и Дакар, чакаха в готовност. Разбира се, крайъгълният камък — тяхната хубава татарка — не можеше да се пришпорва. Тарик смяташе, че тя напредва с добра скорост и че засега това е достатъчно, но Емира трябваше да мисли за алтернативи, ако жената се провали. Трябваше да са готови за действие. Предстояха им опасни маневри. Можеха да маскират действията си или да използват забавящи тактически ходове, но насилието, особено онова, което вероятно ще трябва, без съмнение щеше да привлече вниманието на властите.

Ако подобни действия бъдат необходими, дали ще изпреварят достатъчно властите, за да завършат „Лотос“?

— Имаш окончателното одобрение — каза Емира.

Предположението, че Емира вече е в Съединените щати и се крие някъде между Дакота и Калифорния, дойде с извода, че не могат да потвърдят тази хипотеза. Наистина знаеха, че Шазиф Хади лети под псевдонима Джоел Клайн към Лас Вегас, но загубиха следата, което не значеше нищо. Паспортът на Клайн не се появи повече в системата, което можеше да означава, че той е спрял в Лас Вегас или че просто са следвали правилата на занаята и са се отказали от Клайн в полза на друг псевдоним. Проучванията на Джак показваха, че Хади пътува често между държавите от Персийския залив, Западна Европа и Южна Америка, което налагаше няколко кацания в Съединените щати. Без да разпространят снимката на Хади сред полицаите в Лас Вегас, нямаха много варианти — оставаше им да работят с онова, с което разполагаха.

— Я виж ти! — възкликна Джак Райън от бюрото си.

— Какво? — викна Доминик от заседателната зала, където всекидневната сесия по напрягане на мозъците тъкмо започваше.

— Чакайте, идвам.

Той натисна няколко клавиша и изпрати един файл до видеосистемата в заседателната зала, след което влезе и взе дистанционното от масата.

— Изглеждаш като тийнейджър, който е видял първата цица в живота си — каза Брайън. — Какво има?

— Ровех се в един сайт на Революционния съвет, когато се натъкнах на това.

Той насочи дистанционното към големия монитор на стената. След няколко секунди на екрана се появиха три изображения едно до друго — на първото се виждаше мъж, увиснал на бесилка в гола стая; втората снимка показваше същия мъж на пода, а отрязаната му глава стоеше отстрани; а на третата от двете страни на отрязаната глава лежаха отрязаните стъпала.

— Господи, това е сериозно — каза Брайън.

— Кой е сайтът, Джак? — запита Раундс.

Райън каза адреса и продължи:

— Това е сайт на Революционния съвет, но до момента на него имаше само пропаганда — дрън-дрън, наври го на неверника, ще го гоним до дупка и подобни.

— Е, тези снимки определено не са от този вид насърчителен материал — обади се Динг Чавес.

— Това е наказание — обади се Кларк, загледан в екрана.

— Какво мислиш?

— За тях бесенето е стандартен начин за екзекуция, а обезглавяването е малко допълнително унижение — нещо от Корана е, доколкото си спомням, но стъпалата… Това ли е посланието?

— Какво, да не е опитал да бяга? — запита Доминик. — Да напусне Революционния съвет?

— Не. Опитал е нещо и висшестоящите не са останали доволни. Това съм го виждал в Ливан през 1982. Някакво разклонение на „Хамас“, не помня името му, взриви автобус в Хайфа. Седмица по-късно намериха водачите точно така — обесени, обезглавени и с отсечени стъпала.

— Адски начин да си кажеш мнението — обади се Чавес.

Раундс запита:

— Джак, този сайт откъде се поддържа?

— Ето това е най-интересното — отговори Райън. — От Бенгази.

— Бинго — каза Доминик. — Съвсем скоро след посолството в Триполи… На какво се басирате, че това е заради непозволената мисия?

Никой около масата не се обзаложи.

— Ами ако не е само наказание? — предположи Джак.

— Обясни — каза Раундс.

Отговори Кларк:

— Това е предупреждение. Онзи случай в Ливан… Там след две седмици „Хамас“ опитаха да вкарат кола бомба в английското посолство на една пряка от мястото на взривения автобус. Нападението пропадна, защото техните разузнавачи все още се занимаваха с автобуса.

— Същият принцип може да е в сила и тук — каза Джак. — Казват на другите клетки да внимават.

— Да, но в полза на какво? — запита Чавес.