Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (51)

51.

Бел и Гренджър чакаха в офиса на Хендли, когато влязоха Джак и Кларк.

— Открихме го в Чикаго — обясни Кларк, като се отпусна уморено на един въртящ се стол. — Стигна до Лас Вегас. След това не знам. От „Маккарън“ можеш да идеш навсякъде. До Лос Анджелис, Сан Франциско, а и обратно на източното крайбрежие, по дяволите.

— Под какво име пътува? — запита Бел.

— Джоел Клайн. Еврейско, моля ви се. Всъщност има смисъл. Според мен можем да разгледаме по компютрите дали е взел самолет оттам нататък, но кой може да каже дали не е с друго име?

— Вече проверяваме — увери го Гренджър. Все още няма попадения. Нямаше и идеи.

— Ако трябва да се басирам, ще кажа, че в момента спи някъде и сигурно ще продължи пътуването утре. Нямаме достатъчно хора, Рик. За тези неща ни трябват повече хора и очи.

— Действаме с това, което имаме — каза Бел.

— Да.

— Има една възможност обади се Джак. — Ами ако дестилацията му е Лас Вегас? Тогава какво?

— Тази мисъл ме плаши — отвърна Гренджър. — Това значи, че там има действаща клетка на Революционния съвет.

 

 

— Разкажи ни за Пешавар каза Хендли няколко минути по-късно.

Кларк се разрови из чантата си и сложи диска на Масуд на бюрото. Представи пътуването в сбит вариант.

— Не знам защо не преровиха къщата — каза. — Според Масуд всичко, което е правил за Революционния съвет, е копирано тук. Трябва да приемем, че е помогнал на Емира да се премести.

— Засега ще го приемем.

Хендли кимна на Бел.

— Рик, можеш ли да слезеш до Гавин? Накарай го да ни прати съдържанието на този диск спешно.

След това каза на Кларк:

— Искаш ли да се обадиш на Мери Пат?

— Вече се обадих. Тя идва насам.

Хендли вдигна телефона и се обади до фоайето:

— Ърни. Гери се обажда. Имаме посетител. Мери Пат Фоли. Точно така. Благодаря.

 

 

Мери Пат застана на вратата на Хендли след четиридесет минути.

— Хубава стая — каза тя. — Струва ми се, че съм си сбъркала работата.

Мина по килима и стисна ръката на Хендли.

— Радвам се да те видя отново, Гери.

— И аз теб, Мери Пат. Това са Рик Бел и Сам Гренджър. Мисля, че познаваш Джак Райън.

Последваха още ръкостискания, като в погледа на Мери Пат се четеше изненада.

— Пазиш семейното наследство? — запита тя Джак.

— Още е рано да се каже, госпожо.

— Казвам се Мери Пат.

— Седни — покани я Хендли.

Жената се настани до Кларк.

— Изглеждаш уморен, Джон.

— Винаги изглеждам така. От светлината е.

— Нека си сверим часовниците — каза Хендли.

Кларк разказа същите неща и на Мери Пат. Когато свърши, тя подсвирна леко.

— Значи се мести. Това е важно. Човек като Масуд е необходим само ако ще напускаш района — обясни Гренджър. — Скоро ще получим съдържанието на харддиска.

— От него няма да узнаем къде е той — предрече Мери Пат. — Емира е твърде хлъзгав. Сигурно ползва и други като Масуд. Използвал ги е, за да стигне на етапи до място, където изчезва от радара. Най-много да се доближим до него.

— Което е адски повече от сегашното състояние — отбеляза Рик Бел.

 

 

Докато Биъри и неговите хора се ровеха из диска на Масуд, а Кларк и Чавес спяха на кушетките в стаята за почивка, Джак насочи вниманието си към флашката, която Динг беше взел от терориста в Триполи. След като установи, че тя съдържа кодирани съобщения, двамата с Биъри решиха да опитат да ги разбият със свиреп алгоритъм и първият, който успееше, щеше да получи безплатна пържола за вечеря. Макар и зает с диска на Масуд, Джак чувстваше, че има преднина.

След два часа ровене единият от алгоритмите попадна на злато и пикселите на една снимка започнаха да изчезват от екрана. Файлът беше голям, почти шест мегабайта и затова декодирането щеше да отнеме няколко минути. Джак вдигна телефона и се обади на Гренджър. След две минути Джак имаше аудитория от осем души, които стояха над раменете му и наблюдаваха монитора, на който снимката се разграждаше.

— Какво е това, по дяволите? — запита Брайън и се наведе.

Снимката изглеждаше размазана и лишена от цвят. Джак я вкара във фотошоп и я изчисти с разни филтри, като си поигра с контраста и яркостта, докато не получи чист образ.

Настъпилата тишина продължи десет секунди.

Изображението с размери 8х10 беше в стил от 1940 година: тъмнокоса жена в бяла памучна селска рокля седеше на бала сено със скромно скръстени крака. От кръста нагоре нямаше дрехи и невъзможно големите й гърди висяха чак до бедрата.

— Цици — отбеляза Сам Гренджър. — Господи, Джак, откри цици.

— О, мамка му — измърмори Джак.

Всички избухнаха в смях.

Доминик каза:

— Джак, перверзнико… колко малко те познавам.

Брайън го последва:

— Значи, Джак, колко точно пиксели чистиш в свободното си време?

Последва още смях.

— Много смешно — възропта Джак.

След като смехът утихна, Хендли се обади:

— Добре, да се махаме и да оставим господин Хефнър^[1] да си върши работата. Добре се справяш, Джак.

 

 

В четири часа Джак събуди Кларк и Чавес.

— Време е за шоу, момчета. След пет минути в заседателната зала.

Двамата дойдоха след четири минути, въоръжени с големи чаши за кафе. Всички вече седяха: Хендли, Гренджър, Бел, Раундс, Доминик и Мери Пат. Кларк и Чавес заеха местата си. Раундс откри срещата. Вдигна глава от резюмето на Биъри отпреди няколко минути.

— Много от това тук са детайли, които може да са ни полезни после. Големите неща са три.

Той взе дистанционното управление и го насочи към големия широкоекранен телевизор. На екрана се появи първата страница на паспорт.

— Ето как е изглеждал нашият човек преди шест до девет месеца.

Всички около масата мълчаха.

— Прилича на снимките, които имаме — обади се Бел.

Раундс каза:

— Подправен френски паспорт. Висококачествена работа. Печатите, листовете, подвързването — идеално направени. Според диска на Масуд Емира е използвал този паспорт преди три месеца. От Пешавар до Душанбе, Таджикистан, после до Ашхабад, Волгоград и Санкт Петербург. След това — нищо.

— Дотам го е закарал Масуд — добави Доминик.

— Това не може да е окончателната дестинация — обади се Джак. — Може би го е поел друг пласьор.

Кларк отбеляза:

— Ако погледнем полетите най-общо, ще видим, че по принцип се движи в северозападна посока. Удължиш ли пътя още малко, стигаш във Финландия или Швеция.

— Швеция — каза Мери Пат. — За пластична хирургия?

— Може би — отвърна Гренджър.

— Дали няма общо с „Хласек Еър“? — запита Чавес.

— Може. Ако Масуд го е прехвърлил до Санкт Петербург, това означава, че е заменил френския паспорт с нов. Ако е отишъл в Швеция или Финландия с нов паспорт, нямаше да може да кацне никъде след това — или поне не по законния начин.

— Я обясни — обади се Хендли.

— Не може да използва старото си лице в следващия паспорт, а и няма как да си направи нов с бинтовете, затова мирува, докато се заличат отоците и белезите, и тогава урежда паспорта.

— Хайде да се върнем малко назад — каза Джак. — Кой пласьор го е поел от Санкт Петербург? Този въпрос трябва да си задаваме.

— Игла в купа сено — отговори Бел.

— Може би не — обади се Мери Пат. — Масуд е бивш служител на полицията. Революционният комитет го е избрал, защото е професионалист. Биха искали същото и в Русия. Може би трябва да търсим някой бивш служител на ФСС или КГБ.

— Или ГРУ — добави Раундс: — Военното разузнаване.

— Точно така.

— Има ли начин да намалим списъка, Мери Пат? — запита Кларк.

— Може би. Това умение е доста специализирано. Вероятно е нужен човек, който е работил с нелегални. Такива ги има още много.

— Но колко от тях са мъртви? — запита Джак. — В Санкт Петербург. И през последните четири месеца. Вероятно са щели да убият и Масуд много по-рано, ако не се е покрил. За тях той е разплетена нишка. Такъв би бил и руският пласьор.

— Добре разсъждаваш, Джак — каза Хендли.

После запита Мери Пат:

— Можеш ли да свършиш работа?

— Дай ми няколко часа.

 

 

Тя се върна от Националния център за борба с тероризма след два часа.

— Не се оказа чак толкова трудно. Джак, ти уцели десетката. Миналия месец в Санкт Петербург е умрял Юрий Бекетов, бивш офицер от КГБ, управление „С“ — нелегални — към Първо главно управление. Убит в чеченски ресторант. Полицаите от Санкт Петербург са пуснали информацията в Интерпол. Моите хора опитват да измъкнат още информация, но Бекетов май е нашият човек.

— До новата информация нека работим с него — каза Хендли. — Да приемем, ме онзи отива в Швейцария, Швеция или Финландия за пластичната операция.

— И аз мисля за Швеция — обади се Раундс. — Емира би искал нещо скъпо, дискретно, с подбрана клиентела. В Швеция този вид клиенти са много повече, отколкото във Финландия. Е, поне можем да започнем оттам.

— Ще търсим в „Гугъл“ — каза Джак.

 

 

Стана почти девет вечерта, когато откриха онова, което търсеха. Джак се оттласна от компютъра и прокара ръце през косата си.

— Е, признавам им го. Последователни са. Безсърдечни и последователни.

— Осветли ни — помоли Кларк.

— Преди три седмици, клиниката „Орхоген“ в Сундсвал. Изгоряла до основи, а управителят се намирал вътре. Има и друго: Сундсвал е само на седемдесет и пет мили северно от Сьодерхамн. Ако Брайън и Доминик не бяха отишли там, със сигурност и Ролфс, механикът, щеше вече да е мъртъв.

— Добре, значи Емира се подлага на операция, възстановява се няколко дни и си тръгва — обади се Гренджър. — Изглежда няма паспорт. Трябва му частен самолет, частно летище и пилот, който няма нищо против да се пооцапа.

Хендли обмисли думите му.

— Как точно би го направил?

— Ролфс ни даде отговора — обясни Доминик. — Дублиран код на приемо-предавателя.

— Точно така — отговори Джак. — „Хласек“ изключва кода на приемо-предавателя, изгубва се от радара, включва втория код и се получава нов самолет.

— Това определено трябва да е записано някъде отбеляза Раундс. — Имаме ли човек във Федералната авиационна администрация или в „Транспорт Канада“?

— Не — отговори Гренджър. — Но това не значи, че не можем да опитаме.

Той взе телефона и след две минути Гавин влезе в залата.

Джак обясни какво им трябва.

— Възможно ли е?

Гавин изсумтя.

— Преградните стени на ФАА са истински майтап. „Транспорт Канада“ не са по-добре. Трябва ми половин час.

 

 

Точно както обеща, тридесет минути по-късно Биъри се обади в заседателната зала. Хендли го включи на високоговорител.

— В периода от време, който дадохте, във въздушното пространство на САЩ или Канада са изчезнали от радара осемнадесет самолета. Шестнадесет от тях са нищо — операторска грешка. Един „Чесна“ се е разбил до Олбъни и един друг, „Дасо Фолкън 9000“, е изчезнал напълно. Пилотът е докладвал за проблем с колесника на път за Мус Джо. Няколко минути по-късно са го загубили от радара.

— Къде е Мус Джо? — запита Доминик.

— Канада. Право на север, където се срещат Северна и Южна Дакота — обясни Джак.

— Има още нещо — добави Биъри. — Поиграх си малко да търся ключови думи в „Транспорт Канада“, Федералната авиационна агенция и Националния съвет за безопасност на транспорта. Три дни след като Мус Джо губят самолета, един рибар в Калифорния намерил черна кутия. Според Националния съвет за безопасност на транспорта тя е от „Гълфстрийм“ вероятно онзи, който все още би трябвало да е в хангара при Сьодерхамн. Проблемът е, че самолетите „Дасо“ са оборудвани с прототип на тази черна кутия. Тя е проектирана да се отдели от самолета при определен праг на кинетичната енергия. Освен това има поплавък и радиофар, а кутиите на „Гълфстрийм“ имат само радиофар. Намерената кутия е от самолета на „Хласек“.

Хендли въздъхна и огледа масата.

— Той е тук. Кучият му син се крие под носа ни.

Кларк кимна.

— Въпросът е защо. Нещо доста голямо трябва да го е изкарало от дупката.