Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (72)

72.

— Текстово съобщение от рускинята — каза Тарик, като влезе в хола. Емира стоеше до прозореца и гледаше към пустинята. Обърна се.

— Вярвам, че новината е добра.

— Ще разберем след шестдесет секунди.

Тарик включи компютъра си, отвори програмата за сърфиране в интернет и отиде в сайт на име storespot.com, едно от дузината безплатни места за съхранение на файлове в мрежата. За откриване на сметка се изискваше само потребителско име, парола и адрес на електронната поща, а за тази цел си имаше сайтове, които предлагаха „самоунищожаващи се“ адреси за еднократно ползване.

Тарик влезе в своята сметка, щракна на три линка и се озова в зоната за качване и изтегляне на документи. Чакаше го един документ-съобщение в обикновен текстов формат. Според анотацията файлът беше качен преди дванадесет минути. Тарик отвори файла, копира съдържанието в паметта на компютъра и изтри файла от сайта. След това отвори програмата за текстообработка и копира съдържанието на паметта в нов документ. Огледа го за две минути.

— Всичко е тук. Всичко необходимо.

— Кой вход?

— Южният.

Емира се усмихна. Аллах беше с тях. От двата входа на съоръжението южният се ползваше по-малко от северния. Това означаваше по-малко охрана.

— Къде точно?

— Третото ниво с шахти, петстотин метра навътре и триста под повърхността. Според Дженкинс инженерният отдел се притеснява най-много за тази зона. Идната седмица ще се срещнат с Министерството на енергетиката и Комисията за регулиране на ядрената енергия, за да обсъдят засипването и каптирането на цялата шахта, преди да започнат да приемат пратки.

Емира знаеше, че има и един недостатък при използването на южния вход. Няколко минути след като камионът завие по сервизния път от шосе 95, датчиците и камерите ще го засекат и ще предупредят центъра за следене на главния вход. Как ли ще реагират служителите, като разберат, че камионът отива към южния вход? Едва ли незабавно щяха да включат алармата, защото в края на краищата пратката е пробна и е първата от всички. По-вероятно ще решат, че шофьорът се е объркал. Вероятно ще има обаждания, сигурно ще пратят кола към южния вход, за да доведе отклонилия се камион. Муса и хората му щяха да се погрижат за тази кола.

От всички проучвания на Революционния съвет в началните етапи на операция „Лотос“ най-тревожният и мъгляв въпрос се отнасяше до охраната на обекта, а по този въпрос нямаше гласност нито от страна на Министерството на енергетиката, нито от Комисията за регулиране на ядрената енергия — или по съображения за сигурност, или заради вътрешна нерешителност. С напредването на плана за „Лотос“ Емира разбираше все по-ясно, че трябва да се готвят за най-неблагоприятния сценарий, който при ядрените съоръжения включваше присъствието на добре обучени и въоръжени полувоенни организации под ръководството на Министерството на енергетиката.

Освен че повдигна много въпроси към американското правителство и общество, единадесети септември изтъкна и необходимостта от по-стриктни програми за контролиране на материалите и Министерство на енергетиката не беше си спестило средства в преследването на тази цел. Обучаваха малки антитерористични групи от Агенцията за национална сигурност и ги оборудваха с бронирани коли и едрокалибрени оръжия, включително гранатомети, бронебойни патрони, а в определени случаи и с мобилни и стационарни картечни системи „Дилън M134D“ на „Гатлинг“.

Според информацията на Революционния съвет такива групи още не охраняваха съоръжението, но Емира имаше ясни указания към Муса: приеми, че ще се натъкнеш на силна съпротива. Приеми, че имаш само две минути за изпълнение на мисията.

— Как сме с другите елементи? — запита Емира. — Камионът.

— Днес следобед е излязъл от инсталацията. Срокът за превоза е четири дни. Ибрахим и неговият екип са на място. Ако не му пратим сигнал да прекрати операцията, ще трябва да нападат след… три часа — каза Тарик, като погледна часовника си. — Корабът е на два дни път и хората ни в Норфолк са готови. Корабът вероятно ще прекара една нощ на котва, преди да му посочат пристан.

— Добре. А хората на господин Найоан?

— На място са и са готови. Няма да тръгват, докато не им дадете заповед. Ще им трябва предизвестие от двадесет и четири часа.

Емира кимна и Тарик запита:

— Какво да правим с момичето?

— Остави я. Тя не знае нищо за нас, а Бекетов е мъртъв. Връзката между нас и нейните хора я няма. Дори ако я заловят, няма накъде да ги насочи или ще ги прати където ние искаме. Тя заслужи парите си.

— Тя знае за съоръжението.

— И какво от това? Наета е от някаква крайна екологична група да изрови дискредитираща информация за съоръжението. Толкова. Тя е наемник, Тарик. Ще си вземе парите и ще се махне.

Тарик обмисли казаното и кимна.

— Много добре.

— Една последна подробност. Аз ще ида с Муса на мисията.

— Моля?

— Преди да тръгна, ще запиша едно послание. Успеем ли, ще се погрижиш то да попадне в подходящите ръце.

Тарик отвори уста, за да каже нещо, но Емира го спря с ръка.

— Стари приятелю, знаеш, че това е необходимо. Моята смърт и онова, което правим тук, ще подклаждат нашата война поколения напред.

— Кога взехте това решение?

— То е част от плана от самото начало. Защо иначе щяхме да идваме тук, в това забравено от бога място?

— Позволете да дойда с вас.

Емира поклати глава.

— Не е дошло времето ти. Довери ми се. Обещай, че ще направиш това, за което те моля.

Тарик кимна.