Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (63)

63.

Човекът ги посрещна близо до шосето „Ал Курниш“ от източната страна на парка „Синдбад“, на хвърлей камък от австралийското консулство. Хендли не обясни на Брайън и Доминик каква връзка има с австралиеца, нито пък изяви някакво желание да каже името му, но братята не смятаха, че фалшивите им паспорти и визи носят австралийски печати просто по случайност.

— Добър ден, господа. Предполагам, вие сте момчетата на Гери, нали?

— Май да — каза Доминик.

— Казвам се Арчи.

Всички се ръкуваха.

— Искате ли да се поразходим?

Тримата изчакаха за пролука в движението, след което изтичаха през пътя до един паркинг без настилка край подобната на колело за каруца сграда „Ал Фатах“, а после слязоха до брега.

— Доколкото разбрах, сте тръгнали на лов за бекаси — каза Арчи високо, за да преодолее шума на водата.

— Може да се каже така — отговори Брайън. — Тук миналата седмица са убили един. Първо го обесили, след това го обезглавили и му отсекли стъпалата.

Арчи слушаше и кимаше.

— Чух за това. Гадна работа. На това му викат „непослушния нестъпалко“. Ти какво мислиш, че този е сгазил лука и че е работил малко по-встрани?

Доминик кимна.

— Шведското посолство, така ли?

Последва ново кимване.

— И се интересувате кой и какво, така ли?

— Интересува ни всякаква информация — каза Брайън.

— Добре, най-напред трябва да разберете, че Триполи е адски безопасен град. Средната улична престъпност е доста ниска, а и съседите се пазят един друг. Полицията не се притеснява много, ако една група убие член на друга, стига да не се стигне до размирици по улиците или някой да не направи нещо, което привлича вниманието. Къдравият полковник не иска никакъв лош имидж в международната преса, не и след толкова усилия да се представи добре. Истината е, че Революционният съвет е доста тих вече осем или девет месеца. Всъщност говори се по улиците, че онази работа в шведското посолство не била тяхна.

— Или поне не е разрешена от тях — каза Доминик.

— Аха, разбирам. Отрязаната глава и отсечените стъпала са доста убедително предупреждение, нали? Но може и по-лошо. Обикновено в наказанието участват и интимните части. Е, апартаментът, в който вашия човек са го клъцнали, е встрани от „Ал Хумс“. Там доста добре се познават един друг. Доколкото разбирам, по онова време апартаментът не е бил обитаван.

— Как го разбра?

— Познавам едни французи, които са големи приятели с полицаите.

— Смяташ ли, че са използвали апартамента за по-удобно? — запита Доминик. — Като студио?

— Да. Онзи сигурно е убит на друго място. Вие по интернет ли видяхте филма? Според вас това е работа на Революционния съвет или Либийската ислямска бойна група?

— Революционният съвет — отговори Брайън. — А според теб на кого Съветът може да е поръчал да свърши тази работа?

— Много са възможностите. Даже не е необходимо да е някоя група. В Медина, стария град, има доста престъпници, които ще ти прережат гърлото за двайсет долара. Убийци под наем, не обирджии. Но онзи видеозапис… Струва ми се малко по-интелектуален от онова, което прави средностатистическата маймуна.

— В такъв случай защо не са свършили работата някъде в Медина? — запита Брайън. — Убиват го, после го филмират и изхвърлят тялото на улицата.

— В такъв случай полицаите ще идат в Медина, нали? А така всеки може да се престори, че работата е свършена другаде и естественото равновесие се запазва. На колко сайта в интернет е качен този видеозапис?

— Ние намерихме шест — отговори Доминик.

— Ами интернет може да се ползва от много места, но групите, които обикновено поддържат такива страници, сами качват информацията си от свой сървър, който им позволява да си съберат нещата и да се махат — физически и електронно. Ако Революционният съвет е поръчал на друг да извърши убийството, значи вероятно нямате късмет. Ако са го сторили сами, значи поръчката е от много високо в йерархията. Такава задача не се оставя на случайността. В този случай не може да няма някакво препокриване, защото някой местен командир от Революционния съвет трябва да контактува с някой от доставчиците на мобилен интернет.

— Предполагам, че точно тази информация я няма в справочниците — обади се Брайън.

— Предположението ти е вярно. Аз може да познавам един човек. Нека се обадя по телефона. Вие къде сте отседнали?

— В „Ал Мехари“.

Арчи погледна часовника си.

— Ще ви чакам там към пет да пием по едно.

 

 

Австралиецът пристигна един час по-рано със собствената си кола — тъмнозелен опел от 80-те години, и както почти върху всичко в Триполи, по колата имаше фин пласт червено-кафяв прах.

— Наели ли сте кола? — запита Арчи, когато спряха на улица „Ал Фатах“ сред какофония от клаксони и пищене на спирачки.

— Майчице! — извика Брайън от задната седалка.

— Тук законът за движение по пътищата не съществува. Дарвинизъм в най-основна форма. Оцелява най-силният шофьор. И така, за колата под наем.

— Нямаме.

— Като свършим работа, можете да ме закарате в посолството и да използвате тази. Но внимавайте с втора скорост. Нещо не е както трябва.

— Стига да не си я искаш цяла…

— Сега е час пик. Нещата ще се успокоят след час-два.

 

 

Създадена по време на Османската империя, заобиколената със стена и подобна на лабиринт Медина в съвременния град Триполи през вековете е служила да отблъсква нашественици и като център за търговия. Тя се намира до пристанището и от двете й страни преминават „Ал Курниш“ и улиците „Ал Фатах“, „Сиди Омран“ и „Ал Маари“. Самият град е лабиринт от тесни улици и виещи се алеи без изход, надземни проходи и малки дворове.

Арчи намери паркинг до портата „Баб Хауара“ на югоизточната стена, тримата излязоха от колата и отидоха пешком в едно кафене две преки на юг. При появата на Арчи от една маса стана мъж в черен панталон и светлобежова риза с къси ръкави. Двамата се ръкуваха, прегърнаха се и Арчи представи Брайън и Доминик като „стари приятели“.

— Това е Гази — каза Арчи. — Можете да му имате доверие.

— Седнете, моля — каза Гази и тримата седнаха около масата с чадър. Появи се сервитьор и Гази издърдори нещо скоростно на арабски. Сервитьорът изчезна и след минута се върна с чайник, четири чашки и купа ментови бонбони. След като разля чая, Гази каза:

— Арчи спомена, че се интересувате от интернет сайтове.

— Да, както и от други неща — отговори Доминик.

— Много хора предлагат услугите, за които Арчи спомена, но може би си струва да отделите време за един от тях. Той се казва Рафик Бари. Премести се внезапно в деня, преди да открият тялото на онзи човек.

— Това ли е всичко? — запита Брайън.

— Не. Говори се, че работи за определени хора. Прави сайтове, които се появяват и изчезват от анонимни сървъри, пренасочват се, сменят си имената и прочее. Това е специалността му.

— Ами интернет доставчиците? — запита Доминик. — Има ли вероятност те да създават собствени доменни, а не да използват платени услуги?

На този въпрос отговори Арчи:

— Според мен разправиите са много. Тук надзорът не е особено силен. Необходими са само кредитна карта и име. Имената на домейни се регистрират накуп и се променят мигновено, ако трябва. Тук така се работи, по този начин го прави и оня, Бари.

Доминик запита Гази:

— С кого живее той? Има ли семейство?

— Не тук. Има съпруга и дъщеря в Бенгази.

— Има ли вероятност да е въоръжен?

— Бари? Не според мен. Понякога се движи с охрана.

— Революционният съвет?

— Не. Не пряко, мисля. Вероятно са наети от тях, но са хора от Медина. Бандити.

— Колко са? — запита Брайън.

— Когато съм го виждал… двама или трима.

— Къде можем да го намерим? — запита Брайън.

 

 

Когато върнаха Арчи в консулството, слънцето едва докосваше небето на запад. По целия град изгряваха с примигване улични лампи, автомобилни фарове и неонови реклами. Решиха зад волана на опела да седне Доминик, преминал курса на ФБР по предпазно шофиране. Точно както Арчи предсказа, трафикът се поразреди, но улиците и сега наподобяваха състезателни писти.

Арчи излезе от задната седалка и се облегна на предната врата.

— Вашата карта на Медина е добра, но не е идеална, затова внимавайте. Сигурни ли сте, че не можете да чакате до сутринта?

— Май не — отвърна Брайън.

— Е, в такъв случай се усмихнете. Правете се на туристи. Зяпайте витрините, пазарете се, разчупете малко походката. Не марширувайте като копачи…

— Копачи?

— Войници. Можете да паркирате по страничните улици до „Коринтия“ — чудовищния хотел, покрай който минахме на път насам.

— Ясно.

— Той се вижда почти отвсякъде в Медина. Ако се загубите, вървете към него.

Брайън каза:

— По дяволите, говориш сякаш влизаме в бърлогата на лъва.

— Аналогията не е лоша. Медина е безопасна нощем, но се разчува, ако биете на очи. И още две неща — ако трябва, зарежете колата. Аз ще я обявя за открадната. Второ, под гумата в багажника има кафяв хартиен плик с разни хубави неща.

Доминик каза:

— Предполагам, че не става дума за закуски.

— Не, приятелю.