Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (77)

77.

Спускайки се от 6000 метра към Рио де Жанейро, Чавес и Доминик виждаха гъстия мазен дим, който висеше като плащ над Сао Паулу на двеста мили по брега от Рио. Пожарът в „Паулиния“, северно от Сао Паулу, все още бушуваше. По пътя към летището предишната нощ бяха научили от новините, че огнеборците и спасителите в района са сменили стратегията си и са се насочили към евакуиране и ограничаване на пожара, а не към гасенето му. Етиловият алкохол беше спрял да блика от тръбата час след първоначалния взрив, но пък за това време из рафинерията се разляха десетки хиляди литри гориво и въпреки че тя все още гореше на места, сега пламъците бушуваха сред дузините смесителни резервоари и складове за гориво. Пожарът щеше да догори в един момент, но специалистите в Бразилия и САЩ бяха на различно мнение колко време ще му трябва. Някои предричаха четири дни, а други — две седмици и повече. Но никой не спореше за екологичната цена на бедствието. Нефтени сажди вече покриваха полята и къщите на юг чак до Коломбо. Отделенията за спешна помощ се пръскаха по шевовете от пациенти, които се оплакваха от проблеми с дишането.

— Ако това не е ад на земята, не знам кое е — каза Доминик, като гледаше през прозорчето.

— Съгласен съм. Ти как си?

Динг спа почти през целия полет, но Доминик успя да задреме само преди час.

— По-добре, мисля. Но съм с наритан задник.

— И то много. Знам, че вече ти го казах, но съжалявам за Брайън. Добър боец беше.

— Благодаря. Е, като кацнем, какъв е планът?

— Обаждаме се у дома и проверяваме новинарските програми, за да видим дали информацията за Хади е в ефир. Ако е, тръгваме на лов. Ако не е, скриваме се и чакаме.

След като слязоха от самолета и минаха през митницата, двамата отидоха до гишето на „Авис“. Десет минути по-късно чакаха на бордюра, където щяха да им докарат взетия под наем „Хюндай Соната“.

— С климатик ли е? — запита Доминик.

— Да, но с ръчни скорости. Не може да имаме всичко.

Тъмносинята кола се появи иззад ъгъла. Шофьорът излезе от нея, накара Чавес да подпише един формуляр, после кимна и си отиде. Двамата се качиха и тръгнаха. Доминик извади спътниковия си телефон от чантата и се обади до Колежа.

— Кацнахме — каза на Хендли и включи високоговорителя на телефона.

— Добре. Говориш по високоговорител. Тук са Сам и Рик. Биъри идва също.

Доминик чу отваряне на врата, последвано от стържене на стол.

Биъри каза:

— Доминик, там ли си?

— Да, и двамата сме тук.

— Значи действаме. Проверихме десет сайта за съхранение на данни, преди да попаднем на нещо. Онзи използва сайт на име filecuda.com. Точно както казваше Джак, Хади прилага вариант на името на електронната си поща, за да се регистрира. Паролите разбихме за десет минути. Във входящата му кутия в момента няма нищо.

Рик Бел каза:

— Подготвихме едно съобщение, което според нас ще накара Хади да тръгне в нашата посока. Сам ще ти обясни подробностите.

Гренджър се включи:

— Тревожим се, че новините може да изплашат Хади истински, затова ще правим малки крачки и ще го местим от едно място на друго. Той ще е нащрек, затова смятаме, че ако отиде на първото място и не го залови никой, ще се поуспокои. Сметнем ли, че сме го хванали на въдицата, ще му кажем да се срещне с един човек в Росинха…

— В какво?

Динг отговори:

— На португалски е. Означава „малкото ранчо“. Там бедните квартали се наричат фавела, а Росинха е най-големият в Рио.

— Мислим да го местим два-три пъти, преди да го пратим в Росинха. Зависи от тона на отговорите му. Аз ще ти пратя списък и график.

— А защо в Росинха?

— Полицията в Рио не стъпва там, освен ако наистина не се налага. Ще ви е по-лесно да работите.

Доминик запита:

— Кога ще изпеете информацията за Хади?

— След около четиридесет минути, по факса до „Рекърд Нюз“. Направихме наша рисунка и описание — надяваме се достатъчно близки, за да може Хади да се разпознае, но достатъчно неясни, за да не го приберат веднага.

— Сигурно ли е, че ще използват тази информация? — запита Чавес.

Хендли отговори:

— Оцеляват най-силните. Това е новинарски канал и се борят за пазарен дял по време на най-голямото бедствие в историята на Бразилия. Нашата информация ще им дойде като дар божи.

— Хубаво нещо е безмилостната журналистика — отговори Динг.

— Сега слушаме всички канали. В момента, в който новината излезе, ще ви се обадим.

Доминик затвори телефона и запита Чавес:

— Ловът започна ли?

— И още как, по дяволите. Но първо трябва да спрем. Знам един, който познава един друг.

— Който знае откъде човек може да се снабди с оръжие?

— Точно така.

Франк Уивър се събуди в пет сутринта, пи две чаши кафе от кафеварката в стаята си, след което чете вестник двадесет минути, взе душ и тръгна към фоайето за безплатната закуска. Стегнат и готов, в седем и петнадесет излезе от хотела.

Камионът му се намираше точно където го остави, както и бъчвата, както той очакваше. Министерство на енергетиката беше поставило имобилайзер в камиона. Пуснеш ли двигателя без ключа, системата за гориво се затваря. Приятна опция. А за бъчвата — нямаше кой да я отвлече. Може би Кинг Конг, ако забележи, че му липсва едната гира, но друг — не.

Той извърши обичайния оглед, провери стегите, катинарите и веригите и като не откри нищо нередно, отключи вратата на кабината и се качи вътре. Посегна с ключа към запалването и спря.

Имаше нещо…

Отначало не можеше да го определи, но после се досети: някой беше влизал в кабината. Но как е възможно? Ключалката, както всичко останало в този камион, също беше подсилена. За нея трябваше нещо по-сериозно от обикновения наркоман взломаджия. Уивър се огледа. Всичко изглеждаше на мястото си. Провери жабката и централната конзола. Всичко се намираше където трябва. Също и в спалния отсек. Всичко беше както го остави.

Револверът.

Бръкна под седалката. Револверът калибър 38 се намираше там, в кожения кобур, закачен за рамката на седалката.

Уивър остана половин минута така, преди да свие рамене и да прогони странното усещане. Може би кафето на хотела е по-силно от обичайното. И го прави нервен. Включи уреда за глобално позициониране на таблото и изчака той да извърши самодиагностиката, след което набра маршрута. Ден трети от общо четири. Предстояха лесни за минаване 310 мили до Сейнт Джордж, Юта.

Тарик откри Емира в спалнята — събираше малкото си принадлежности в кутия.

— След като запиша завещанието си и замина за срещата с Муса, изгори това.

— Добре. Имам две новини. Всеки от четиримата души на Найоан е потвърдил сигнала за тръгване. Първият ще бъде във Ватерлоо в неделя сутринта.

— Добре.

— Второ, нашият човек е влязъл в камиона без инциденти. Имаме маршрута на шофьора, включително местата за почивка и зареждане с гориво. Ще пристигне в съоръжението между два и половина и три вдругиден.

Емира кимна и затвори очи, като си припомни графика.

— Идеално, приятелю. Муса ще е на място най-малко четири часа по-рано. Иди да настроиш камерата. Време е.