Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (80)

80.

— Пуснали са въдицата — обяви Чавес, като изключи спътниковия телефон. — Два часът, в интернет кафене на „Руа Браулио Кордейро“.

— Чудесно. А къде е това, по дяволите? — отвърна Доминик, като зави рязко, за да заобиколи едно такси, чийто шофьор натисна клаксона и се разкрещя. — Не че има значение. И без това няма да стигнем цели там.

Чавес проследи с пръст картата на града.

— Продължавай на изток. Аз ще те насочвам. Да смятам ли, че няма да го залавяме там?

— Не. Първо трябва да се убедим, че е сам. Казахме му да прекъсне контакта с другите, но кой знае? Освен това ще ни трябва уединение, преди да направим каквото трябва.

— Което е?

— Всичко необходимо — усмихна се мрачно Доминик.

Откриха кафенето и обиколиха квартала два пъти, за да го опознаят, а после намериха място за паркиране на петдесетина метра северно от другата страна на кръстовището. Излязоха и тръгнаха в южна посока. Намериха къса уличка между една аптека и сервиз за гуми, която водеше до импровизирано сметище, пълно с ръждясали перални, автомобилни оси и купища стари канализационни тръби. Чавес тръгна първи към задната част на сметището и отиде зад куп боклуци. Оттук виждаха интернет кафенето от другата страна на улицата през оградата от широки дъски.

— Мамка му — възкликна Чавес.

— Какво?

— Ей сега забелязах онази пътека надясно от кафенето.

— Може да е заден вход — каза Доминик. Погледна часовника си. Имаха още двадесет минути. — Ще обиколя наоколо, за да огледам.

Десет минути по-късно телефонът на Чавес звънна. Той натисна бутона за приемане на обаждането.

— Да.

— Има задна врата, но е препречена от голям кош за боклук — обади се Дом. — Лошо при пожар, но хубаво за нас. Връщам се.

Преди още да успее да свали пръста си от бутона, Чавес видя как един зелен шевролет „Марайо“ забавя пред интернет кафенето. Въпреки неподходящия ъгъл той забеляза, че шофьорът е сам. Колата продължи напред, след което спря и тръгна на заден ход, за да паркира.

— Доминик, къде си?

— Почти съм на кръстовището.

— Не бързай. Нашият човек май дойде.

— Разбрано.

Нагоре по улицата шофьорът на шевролета излезе от колата и тръгна към кафенето.

Чавес натисна бутона.

— Нашият човек е.

Описа колата на Хади и каза:

— Върни се при нашата кола. Онзи не би трябвало да се бави дълго.

В отговор Чавес чу двойно щракване. След това набра номера на Колежа. Отговори му Сам Гренджър. Чавес каза:

— Влезе.

— Съобщението е качено. Пращаме го в една билярдна зала на ъгъла на „Травесас Рома“ и „Алжир“, в южния край на Росинха.

— В колко часа?

— Седем.

Чавес прекъсна връзката. Изминаха десет минути и Хади излезе от кафенето. Огледа улицата нагоре и надолу, след което отиде при колата си и седна в нея.

— Тръгва — каза Чавес. Изтича през двора, надолу по алеята и излезе на улицата. Вляво от него колата на Хади излезе до кръстовището и спря.

Доминик се обади:

— Виждам го.

Хади пое наляво.

— Идвам към теб — обади се Доминик по радиостанцията.

— Не. Стой там.

Чавес изтича бързо нагоре по улицата и стигна до колата за тридесет секунди.

— Добре, карай. Наляво на кръстовището, после пак наляво и спри на стопа.

Доминик изпълни указанията. Когато стигнаха до знака „стоп“, Хади мина пред тях на север. Доминик пропусна две коли, след което потегли.

Петнадесет минути по-късно той каза:

— Някой ни следи. Или следи Хади.

Чавес погледна в страничното огледало.

— Синята ланча ли?

— И още две коли зад нея. Зелен фиат и червен „Форд Корсел“.

— Мамка му! Сигурен ли си?

— Забелязах фиата и форда два пъти, когато отивах зад кафенето. Не са полицаи.

— Защо?

— Полицаите ги бива повече. А тези са си направо като конвой.

Чавес провери картата.

— Давай да видим как изглежда някой от тях.

Доминик забави до едно място за паркиране и включи мигача. Зад него прозвуча клаксонът на ланчата. Чавес извади ръка през прозореца и му махна да минава. Когато колата зави и ускори край тях, Чавес хвърли един поглед.

— Май е от същата етническа група като Хади. Дали не са съучастниците му?

— Възможно е. Май Хади не е успял да им се измъкне.

Доминик пропусна и третата кола, изчака пет секунди и тръгна след нея.

За Муса третият ден зад волана мина също така гладко както първите два и в късния следобед стигна окончателната си спирка за вечерта: Уинемука, Невада, с население 7030 души и на 350 мили северозападно от Лас Вегас.