Том Кланси, Грант Блекууд
Жив или мъртъв (20)

20.

Чавес изчака предвидените четири минути, след което поведе екипа надолу по стълбището към горещината на улицата. По искане на Кларк либийците бяха изключили уличното осветление наоколо, като се надяваха, че това ще остане незабелязано за лошите, защото насочените навътре лампи на стълбовете в посолството все още светеха. По негово искане три военни камиона стояха в редица по средата на улицата между командния им пункт и източната страна на посолството.

Като подаде сигнали с ръце, той изпрати всички до съседната улица по тротоара, зад сенките и камионите. Пред сградата, за която Динг узна, че е частна болница, опразнена по-рано през деня, имаше жив плет.

След като екипът стигна безопасно до живия плет, Чавес го последва бавно, приведен, с готов за стрелба автомат, като се оглеждаше напред и надясно над стената на посолството. Нищо не се движеше. „Добре. Няма нищо за гледане, терористи.“

Чавес стигна до плета и спря приклекнал. Чу в слушалката си гласа на Вебер:

— Командване, Червен актуален, край.

— Казвай. Червен актуален.

— На позиция. Настройвам „Натрапника“.

На Чавес му се искаше да има работата на Вебер. Използвал беше най-новата играчка на екипа при обучение, но не и на живо.

Разработен от „Алфърд Текнолъджис“ във Великобритания. „Натрапника“, който Лоазел нарече „вълшебен майстор на врати“, напомняше на Динг за големите закръглени правоъгълни щитове на спартанците във филма „300“, но по-точната аналогия би била с гумен сал в умален мащаб. Вместо въздух във външния кръг тръби имаше вода, а под тях от кухата страна на „Натрапника“ имаше детонаторна лента. С помощта на водната риза тази лента създаваше така наречения „трамбовъчен“ ефект, при който лентата се превръщаше в насочен взривен заряд, способен да премине през половин метър тухлена стена.

„Натрапникът“ разрешаваше редица проблеми на специалните сили и екипите за спасяване на заложници: първо, минираните входове и, второ, „фаталната фуния“. Терористите, като знаеха, че лошите трябва да влязат през вратите или прозорците, често ги минираха, както в училището в Беслан, Русия, или съсредоточаваха огневата си мощ и внимание върху вероятните входни места.

С помощта на „Натрапника“ Вебер и хората му щяха да проникнат през външната западна стена на сградата около три секунди след взрива.

— Разбрано — отговори Кларк. — Синьо актуално?

— Три минути до стената — отговори Чавес.

Огледа посолството за последен път през очилата си за нощно виждане, не забеляза нищо интересно и тръгна напред.

 

 

За преминаване над стената бяха избрали съвсем нискотехнологичен метод: еднометрова стълба и яке от кевлар. Сред многото аксиоми, по които живееха бойците от специалните сили, най-важната беше „Прави нещата просто, глупако“. Не усложнявай простите неща, или както Кларк казваше: „Не стреляй по хлебарка с бренеке“.

В случая стълбата щеше да позволи на Чавес и хората му да стигнат горния ръб на стената, а бронебойното яке, прехвърлено върху парчетата стъкло там — да си запазят телесните течности при прескачането.

Чавес се измъкна иззад живия плет, изтича бързо и клекна до стената. Натисна копчето на микрофона.

— Командване, Синьо актуално. До стената.

— Разбрано — отговори Стенли.

След няколко секунди върху стената на метър вдясно от Чавес се появи червена лазерна точка. След като беше разбрал слепите места на наблюдателните камери, Алистър показа пътя на Динг с лазерния прицел.

Чавес се премести, докато лазерната точка застане на гърдите му. Точката изчезна. Бързо и тихо той нагласи стълбата, а после даде сигнал на останалите от екипа.

Шоуолтър мина първи. Чавес му подаде якето и боецът се качи по стълбата. След десет секунди той се прехвърли и изчезна от погледа му. Едва когато всички прескочиха оградата, дойде ред на Динг.

 

 

От другата страна Чавес се озова на зелена поляна с гъста трева и храсти хибискус по краищата. Помисли разсеяно, че сигурно сметката за пръскачката струва много кофти пари на шведите. Вдясно от него се намираше предната фасада на сградата, а право напред на шест метра — източната стена. Шоуолтър и Бианко стояха на пост в двата ъгъла на сградата. Ибара клечеше под балкона. Динг тръгна към него.

— Стоп — обади се Лоазел. — Движение от юг.

Динг се закова на място.

След десет секунди последва ново обаждане:

— Чисто. Котка.

Чавес отиде до Ибара, преметна автомата на рамо и се качи върху здравия гръб на испанеца. Най-долната пръчка на парапета на балкона се намираше на един пръст от ръката му. Чавес се изпъна. Ибара се закрепи добре и се поизправи. Чавес хвана парапета с дясната си ръка, а после и с лявата и се покатери. След пет секунди клечеше на балкона. Откачи скобата на едно въже с възли от колана си, закачи я за парапета и метна другия край на въжето отвън.

Обърна се с лице към вратата. Тя беше с жалузи, точно както прозорците, и, разбира се, заключена. Зад себе си чу леко скърцане, когато Ибара се прехвърли над парапета и почувства потупване по рамото си.

Чавес натисна копчето на микрофона:

— Командване, Синьо актуално. До вратата.

— Ясно.

Динг извади гъвкавата камера от джоба на десния си крак, свърза я към очилата си и спусна обектива под вратата съвсем бавно и леко, по-скоро по усет, а не визуално. Всеки член на групата се беше обучавал отново и пак, и отново, да използва инструментите от арсенала, включително гъвкавата камера. Ако на вратата имаше жица, Чавес щеше не само да я види, но и да я почувства.

Най-напред огледа долния праг, а след това, като не откри нищо, премина към пантите и завърши с дръжката и резето. Чисто. Нищо нямаше. Извади камерата. Зад него Шоуолтър и Бианко също се прехвърлиха над парапета. Динг посочи Бианко, а после дръжката на вратата. Италианецът кимна и се захвана за работа с шперцовете. След тридесет секунди бравата се отвори.

Динг даде последни указания с ръце: двамата с Бианко щяха да водят и да прочистят стаите отдясно, а Шоуолтър и Ибара — тези отляво.

Динг внимателно завъртя дръжката и открехна леко вратата. Изчака десет секунди, след това я отвори на още тридесет сантиметра и пъхна глава. Коридорът беше чист. Три врати — две отдясно, една отляво. Чу приглушени гласове в далечината, след което настъпи тишина. Някой кихна. Чавес измъкна главата си и отвори вратата докрай, като остави Шоуолтър да я задържи.

С готов за стрелба автомат Динг пристъпи в коридора. Бианко го последва на две крачки разстояние отляво, в средата на коридора. Шоуолтър, който се движеше покрай южната стена, стигна до вратата отляво и спря. Тя беше открехната съвсем малко.

— До южната врата в коридора — обади се по радиото той.

— Оглеждам — отговори Лоазел. — Няма движение.

Шоуолтър се изправи пред вратата, отвори я и влезе. Излезе след двадесет секунди и вдигна палец. Чавес продължи бавно покрай северната стена.

Прозвуча гласът на Джонстън:

— Спри.

Динг вдигна юмрук и останалите трима души спряха и клекнаха.

— Движение — обяви Джонстън. — Северната стена, вторият прозорец от източния ъгъл.

„Следващата стая“ — помисли Динг. Изминаха двадесет секунди. Искаше му се да пита Джонстън какво става, но се въздържа. Снайперистът щеше да се обади, когато има какво да каже.

— Прозорецът е с щори — обади се Джонстън. — Отворен е наполовина и виждам да се движи едно тяло.

— Оръжие?

— Не мога да видя. Стой. Отива към вратата. Три секунди.

Чавес метна автомата на рамо, извади пистолета със заглушител, стана и бавно се промъкна на ръка разстояние от вратата.

— До вратата е — обади се Джонстън.

Вратата се отвори и от нея се показа силует. Чавес забеляза автомата АК-47 на гърдите му и вкара един куршум над дясното му ухо. Завъртя се на пета, вдигна лявата си ръка и хвана мъжа през гърдите, докато той падаше. Бианко влезе през вратата, за да търси още цели. Чавес леко пусна своя човек на земята.

— Чисто — обади се италианецът по радиото след пет секунди, а после излезе и помогна на Чавес да вкарат тялото в стаята. Затвориха вратата зад себе си, подредиха се отново един зад друг и клекнаха в очакване. Щяха да разберат много бързо дали изстрелът е привлякъл внимание. Нищо не се движеше.

— При втората врата, северна стена — каза по радиото Чавес.

— Не забелязвам движение — отговори Джонстън.

Динг и Бианко провериха стаята и излязоха от нея.

— Командване, Синьо актуално. Горният етаж е чист — обади се Динг. — Тръгваме към главната врата.

— Ясно — отговори Стенли.

Шест метра надолу по коридора се виждаше арка с остър завой надясно, зад който Чавес знаеше, че се намира стълбището към първия етаж. Широкото стълбище без парапет опираше в стената от едната си страна и водеше към главната работна зона в посолството — най-вероятното място, където терористите са събрали заложниците.

Динг знаеше, че това крие предимства и недостатъци. Ако заложниците са събрани заедно, имаше голяма вероятност и лошите да са заедно. Съсредоточените по този начин цели щяха да улеснят работата на групата, но пък заложниците, седнали един до друг, също щяха да са лесни мишени, ако терористите открият огън.

„Ами значи не трябва да им даваме тази възможност, mano.“

Бавно продължи напред, докато стигна арката. Бързо надникна зад ъгъла и видя приземния етаж. Надолу по стълбището и вдясно се намираше предната стена, чиито прозорци бяха със затворени жалузи. В края на стълбището започваше и късият коридор с четирите неизвестни стаи.

Чавес насочи поглед към северозападния ъгъл на стаята, след което премери на око един метър до стената. Точно оттам щеше да проникне Вебер. Още по-наляво, над парапета, се виждаха два силуета. Всеки от тях държеше компактен автомат, но не в готовност за стрелба. Автоматите висяха отстрани на телата. „Много добре“ — каза си Чавес. Встрани от тях лампа със зелен абажур осветяваше стената до едно бюро.

Чавес се отдръпна и се върна до екипа си. Обясни с жестове, че разположението е точно както го знаят и че ще продължат по план. Двамата с Бианко и с Вебер и екипа му, след като влезеха през стената, щяха да се заемат с отсрещната част на главната зона. Шоуолтър и Ибара щяха да слязат по стълбището и да прочистят коридора. Всички кимнаха в отговор.

— Командване, Синьо актуално. Край.

— Казвай.

— На позиция сме.

— Ясно.

Гласът на Вебер прозвуча в слушалките:

— Тук Червен актуален, разбрано.

— Тръгваме след деветдесет секунди — каза Чавес.

— Чакаме — отговори Вебер.

— Започвай да броиш — обади се Динг.

— Пет секунди — отброи Вебер. Пет секунди до „Натрапника“.

Всеки от хората на Чавес стискаше зашеметяваща бомба в ръка с изваден щифт.

Четири… три… две…

Динг и Бианко метнаха заедно бомбите над парапета и се втурнаха напред с вдигнати автомати в търсене на цели. Динг чу как първата бомба изтрака по пода и четвърт секунда след това избухна „Натрапника“. В стаята нахлу дим и се разлетяха отломки. Чавес и Бианко продължиха напред, а Ибара и Шоуолтър минаха бързо към коридора вдясно, който водеше към източната страна на сградата.

Втората бомба избухна. От тавана и стените се отрази ярка светлина. Динг не й обърна внимание. Забеляза цел.

Някакъв силует тичаше към тях. Динг насочи мерника към гърдите на човека и стреля два пъти. Онзи падна и Динг продължи напред. Отляво забеляза друг силует, но знаеше, че Бианко го прикрива, и сякаш по сигнал чу два приглушени изстрела зад себе си. Вдясно забеляза как първият човек от екипа на Вебер влиза през еднометровата овална дупка в стената, последван от втори, трети и накрая четвърти.

Динг се отклони наляво към средата на помещението. Чу писъци. На пода забеляза група притиснати едно към друго тела. Цел. Стреля два пъти и продължи да се прицелва с автомата си. Зад себе си чу вика на Шоуолтър:

— Цел вляво!

Викът му беше последван от серия припокриващи се изстрели от автомати със заглушител.

Вебер и хората му стигнаха при Чавес и Бианко и започнаха да се разпределят по определените им сектори.

— Лягай, лягай, лягай! Всички лягайте! — викна Динг.

Някой стреля надясно.

Чавес продължи напред през центъра на помещението, а Бианко го следваше отляво и се оглеждаше за движещи се цели.

— Чисто — извика Вебер, последван от още двама.

— Чисто вляво! — отговори Бианко.

— Коридорът е чист! — обади се Шоуолтър. — Проверявам стаите.

— Идвам — извика Ибара.

От коридора на Шоуолтър се дочу писък на жена. Чавес се изви рязко. Ибара, достигнал входа на коридора, отстъпи надясно и се притисна до стената. Имаше цел. Чавес изтича и застана срещу Ибара. От последната стая беше излязъл някакъв мъж, който мъкнеше със себе си една жена. Притискаше пистолет във врата й. Динг надникна. Онзи го забеляза и завъртя жената, за да се прикрие. Извика нещо уплашено на арабски. Динг се прибра назад.

— Шоуолтър, къде си? — прошепна той.

— Втората стая.

— Целта е пред третата врата. Към три метра. Има заложник.

— Чувам я. Имам ли ъгъл?

— Имаш изстрел към половината глава.

— Разбрано. Кажи кога.

Чавес отново надникна. Мъжът се изви съвсем леко и застана право срещу него. Шоуолтър се показа иззад вратата с опрян на рамо автомат и стреля. Куршумът влезе през дясното око на мъжа. Той се свлече, а жената се разпищя. Шоуолтър излезе в коридора и тръгна към нея.

Чавес си отдъхна, а след това метна автомата на рамо и се обърна да огледа стаята. Готово. Двадесет секунди. Натисна копчето на микрофона.

— Командване, тук Синьо актуално. Край.

— Казвай.

— Осигурени сме.

 

 

След окончателния оглед Чавес прецени, че посолството е съвсем безопасно, и се обади на Кларк и Стенли, за да потвърди, че тук е чисто. Събитията тръгнаха бързо, като вестта премина от Тад Ричардс към човека от Народната милиция, лейтенант Масуди, а оттам нагоре по либийската командна верига до майора, който настоя Чавес и екипът му да излязат през главната врата и да отведат заложниците до портала. Кларк и Стенли, които не разбраха искането, не се съгласиха, докато Масуди не обясни на развален английски, че няма да има телевизионни камери. Либийският народ просто искаше да изрази своята благодарност. Кларк помисли малко и се съгласи.

— За международното благо — промърмори той на Алистър Стенли.

Десет минути по-късно Чавес, неговите хора и заложниците излязоха от главния вход на посолството, окъпани в светлината на ярките лампи и съпроводени от бурни овации. На портала ги посрещна група от шведската Служба за сигурност и Следствената служба, която пое заложниците. След две минути ръкостискания и прегръдки Чавес и хората му излязоха на улицата сред шпалир от офицери и редови бойци от Народната милиция.

Ричардс се появи до Чавес, докато си пробиваха път към командния център.

— Какво става, по дяволите? — извика Чавес.

— Трудно ми е да разбера думите — отвърна Ричардс, — но са впечатлени. Не, смаяни е по-добре казано.

Шоуолтър, който вървеше зад тях, извика:

— От какво, за бога? Какво са очаквали, мамка му?

— Жертви. Много мъртъвци! Не очакваха заложниците да оживеят или поне не всичките. Празнуват!

— Така ли? — извика Бианко. — Ние да не сме аматьори!

Ричардс отговори през рамо:

— Ами те нямат много спасени заложници.

Чавес се усмихна.

— Да, ама ние сме отряд „Дъга“.