Патрик Удроу
Координати на смъртта (77)

77.

Ферховен щеше да пътува почти толкова дълго, колкото и Стракан. „Еспри Блу“ щеше да мине напряко през Панамския канал, а „Пинг-понг Табу“ — по Суецкия канал. Инспекторът може би щеше да реши да се разходи из Средиземно море, за да се наслади на топлината на северноафриканското крайбрежие, и през ноември щеше да се отправи към Амстердам. Щеше да размишлява колко по-добре се възнаграждава търсенето на съкровища от полицейската работа. Ако вече не го бяха уволнили за отсъствие без разрешение, можеше дори да напусне Интерпол.

Ферховен беше международно ченге от десет години и имаше отлична представа как да продаде на черния пазар сейф, пълен със златни суверени. След няколко седмици „Пинг-понг Табу“ можеше да хвърли котва в някое пристанище в Триполи или Палермо и той да слезе на брега да разпита как стоят нещата.

Първо обаче трябваше да отвори сейфа.

Щеше да се отбие някъде и да купи оксижен или пластичен експлозив. Щеше да избере някой слънчев следобед и да отплава надалеч в морето. Трепетното очакване щеше да е прелестно, когато угасеше мотора. Щеше да коленичи пред сейфа и в абсолютно уединение и тишина щеше да се залови с пантите. Във вълнението си едва ли щеше да забележи, че заварката е по-нова от останалите. Вратата щеше да се откърти с трясък и той щеше да се поздрави за лесно постигнатия успех.

А после съдържанието щеше да се изсипе на палубата, като свлачище, като срутище, по коленете му, по ръцете му. В радиус от няколко мили нямаше да има свидетел, който да види изражението му, нито да чуе гневния му рев. Но някъде в другия край на света Ед Стракан щеше да го почувства. И ако имаше живот след смъртта, Ейдриън Хамилтън и Моли Нокрис щяха да се усмихнат заедно с него, докато по палубата на „Пинг-понг Табу“ се сипеха камъни.

Бяха положили доста усилия, за да прехвърлят златото в сакове и още повече да го натоварят на „Еспри Блу“, но предпазната мярка ги възнагради. Стракан настоя да напълнят сейфа догоре с камъни, за да не трака. Петер отново завари вратата и използваха последните си сили да го заровят. Един ден Ферховен щеше да тръгне да търси Ед. Стракан беше сигурен, че ще се срещнат пак, но през това време щеше да се радва на победата си.

Сега стоеше на мостика и наблюдаваше как черната точка — яхтата на Ферховен — се слива с равната линия на хоризонта и изчезва. Радваше се, че напуска Малайзия с нейните змии и гущери. Хвана кормилото и усети двете нагрети от слънцето сребърни копчета на гърдите си. Ляво и дясно. Географска дължина и географска ширина. Ин и ян.

Бяха си свършили работата, но бяха донесли и щастие, и нещастие. Време беше да изчезнат. Непоколебимостта му да изпълни предсказанието им беше станала причина за смъртта на Моли Нокрис, Пили Паранг, Уакахама и неизвестен брой японски гангстери на борда на „Фубуки“. Мишел Нокрис и Рутгер Ферховен бяха станали подвластни на магията им и бяха понесли тежки загуби. Ейдриън Хамилтън беше докоснат от вълшебството им и бе платил най-високата цена. А в Лондон едно момченце растеше без майка.

Копчетата вече бяха безполезни. Магията им се беше изчерпила. Стракан смъкна верижката от врата си, нави я в юмрука си и я хвърли над перилата. Копчетата блеснаха на слънцето и той даже не видя къде паднаха.

Върнаха се на Тиоман и Стракан си взе календара и остатъка от скритите пари. Уредиха сметките за бунгалата и после отплаваха през пролива към Куантан. По пътя Ед свика кратко съвещание, за да обсъдят плановете за останалото злато. Знаеше точно какво иска да направи с него и за няколко минути другите се съгласиха с предложението му.

Братовчедът на Сумо ги чакаше с игла и конец. Петер се хилеше весело, докато шиеха приятеля му без упойка.

— Как ще откараш златото вкъщи? — попита Сумо и сложи ръка на рамото на Ед.

— Ще наемем яхта. По дяволите, дори мога да си я купя.

— Имаме една за продан.

— Отлично. Кога мога да я видя?

— Веднага.

Стракан огледа пристанището, където бяха закотвени предимно местни рибарски лодки. Единствено „Еспри Блу“ не беше направена от дърво.

— Няма да стане, Сумо. Не съм сигурен дали някоя от тези лодки ще може да прекоси Тихия океан.

Грамадният малайзиец се засмя гръмогласно. Очите му заблестяха и гърдите му се разтресоха. А после тропна с крак по палубата.

— Не, Стракан. „Еспри Блу“. Твоя е.

Ед помисли, че не е чул правилно. „Еспри Блу“ беше единствената любима в живота на Сумо. Беше неговата любов, гордост и радост.

— Шегуваш се!

— Не. Тази яхта е боклук. Можеш да я купиш. Ще си намеря нещо по-бързо.

Стракан започна да се смее като дете, сложи ръце на раменете му и го прегърна, но това се оказа грешка, защото едрият мъж го притисна в обятията си толкова силно, че насмалко да му счупи ребрата.

Сумо и Дребсън изваждаха вещите си два часа. Имаха гараж в края на пристанището, където можеха да ги приберат. Стракан отброи техния дял от златото и добави още малко за „Еспри Блу“. След това натовариха всичко в багажника на колата на лекаря. Амортисьорите изскърцаха и калниците се снишиха в опасна близост до гумите. Накрая всички седнаха на кея и пиха студен чай. Време беше да си кажат довиждане.

— Обещай ми, че няма да тръгнеш да търсиш останалото злато — каза Ед и погледна Сумо в очите.

— Обещавам. Имаме достатъчно. Мога да си купя яхта, но не и подводница. Ти постъпваш правилно. — Грамадният малайзиец стисна ръката му. Тайната беше запазена.

Кей Ти прегърна Дребсън и го целуна по бузата. Момчето се извъртя като змиорка. Петер и Стракан закачливо го плеснаха по ушите.

После чичото и племенникът се качиха в колата на братовчеда и Сумо смъкна стъклото.

— Ada air adalah ikan.

Стракан не разбра нищо.

— Я повтори.

— Ada air adalah ikan.

— Какво означава това?

— Стара малайзийска поговорка. „Където има вода, има и риба.“ Или „Каквото е писано“, ако предпочиташ.

Ед реши, че „Ada air adalah ikan“ звучи много по-добре.

— Където има вода, има и риба. Харесва ми.

Колата потегли в облак прах.

Заминаха в осем същата вечер. Сумо имаше братовчед, който работеше в митницата. Човекът не зададе въпроси какво пренася „Еспри Блу“. Стракан направи всичко възможно да не се разсмее и да остане сериозен, докато му казваше, че нямат нищо за деклариране.

По пътя за Сингапур Ед обсъди с Кей Ти как да изпрати в Америка нейния дял от златото. Изтезанията, причинени й от Пили Паранг, означаваха, че тя има право да получи колкото се полага и на останалите. Превръщането на суверените в долари щеше да изисква значително време и юридически съвети, но Стракан настоя, когато всичко бъде уредено, Кей Ти да дойде в Кюрасао и да вземе чека си лично.

Предложи й да пътува с него през Тихия океан, но Кей Ти се изсмя и му каза да разсъждава трезво. Само преди седмица била на почивка с приятеля си, а после през следващите няколко дни я използвали за стръв за акули и за мишена, така че искала на всяка цена да се прибере вкъщи колкото е възможно по-скоро.

Оставиха я на пристанище „Чанги“ в Сингапур и Стракан я изпрати по пристана до редицата таксита. Светлините на товарните кораби светеха като фенери над морето. Ед искаше да я попита нещо. Въпросът го измъчваше, откакто се бяха запознали. Откакто бе подхвърляла бирените подложки, без да гледа. Откакто за пръв път го нарече Ланселот. Трябваше да знае дали е издържал проверката. Хвана я за ръката и я погледна в очите.

— Какво означава Кей Ти?

Лицето й неочаквано засия от удоволствие и Стракан разбра, че този път е отгатнал правилно. Тя завъртя очи, после се надигна на пръсти и прошепна нещо в ухото му.

— Хубаво — отвърна той. — Красиво.

— Мислиш ли?

— Чувал съм и по-лоши имена.

— А ти? Онзи ден видях паспорта ти. Там пише, че истинското ти име е Банбъри.

— Точно така.

— Банбъри? Като в Банбъри Крос?

— Същото.

— Класика.

— Чувал съм и по-лоши имена.

Целуна я в устата. Бяха се запознали наскоро, а вече беше време да се разделят. Целунаха се отново и после тя се качи в таксито и замина.

Натоварена със злато и резервни варели с гориво, „Еспри Блу“ беше клекнала ниско във водата. Трябваше да внимават в бурното море, докато изминаваха осемте хиляди мили през Тихия океан. Големите вълни щяха да се разбиват над перилата и да залеят палубата, ако се разразеше буря. Трябваше да се борят дори само за да се задържат на повърхността. „Еспри Блу“ обаче беше издръжлива и стабилна като предишния си собственик и нямаше да ги разочарова по време на пътуването.

Щяха да презаредят с гориво в Микронезия и после да се отправят към Южна Америка. Щом стигнеха до Галапагос, щяха да се насочат на североизток към Панама. Щяха да минат през канала и да навлязат в по-спокойното Карибско море. Оттам щяха да се движат покрай северното крайбрежие на Венецуела към залива Сан Михиел.

Петер разговаряше по радиостанцията с Купманс и уреждаше пристигането им. Стракан имаше достатъчно пари, за да удовлетвори имиграционните власти. Сан Михиел вече не беше забранена зона, а дом.

Ед затвори очи и си представи, че лежи в хамак. И вижда хоризонт, поруменял от последната целувка на слънцето. Подскачащи в лагуната делфини. Ухание на скара. Мирис на печен омар, разнасян от вятъра, и шумолящи над главата му палми. Някъде в далечината оркестър свири калипсо.