Патрик Удроу
Координати на смъртта (68)

68.

Максималната скорост на „Вайкинг 57 Спортфишър Конвъртибъл“ е тридесет и два възела в час. Насилена до краен предел, яхтата може да достигне около тридесет и четири. „Еспри Блу“ се носеше с тридесет и пет възела към „Фубуки“, която вече бе само на една миля.

Стракан се беше скрил под сенника в лоцманската кабина и се бе подпрял на вратата. Петер беше до него. Ед надигна брезента и погледна целта. Единият японски пазач тичаше към мостика. След няколко секунди се появиха още двама и заеха позиции за стрелба на горната палуба.

„Еспри Блу“ напредваше невъзмутимо и скъсяваше разстоянието. Приличаше на ракета — лъскава, бърза и смъртоносна. Вълните промениха движението си, яхтата тупна в браздата между тях и се разтресе, после носът й отново се издигна и тя полетя напред.

Зееман бе следил японците през целия ден. Въпреки модерните им технически средства работата по изваждането на сейфовете, изглежда, ги затрудняваше. До пет и половина те бяха измъкнали осем и той с облекчение видя, че очевидно приключват работата за деня. В шест се здрачи, а в седем стана тъмно. Облаците все още бяха доста и Стракан ги изчака да закрият луната и после каза на Сумо да изкара лодката от пролома и да настъпи газта до дупка.

Японците започнаха да стрелят, когато „Еспри Блу“ стигна на триста метра от тях. Няколко куршума пробиха стъклото на мостика и излетяха от другата страна. Пукнатините, които оставиха, приличаха на паяжини. Сумо беше оставил лодката на автопилот и лежеше на палубата. Вдигна палец, за да покаже на Стракан, че не е ранен.

Около тях засвистяха още куршуми. Ед пак погледна към японците. На борда на „Фубуки“ беше настанала паника. На главната палуба се появиха двама мъже с костюми, за да видят какво става. Стракан позна единия — беше човекът от басейна. Не изглеждаше уплашен, а ядосан.

След това нещата започнаха да се развиват бързо. Мъжът от басейна помисли, че „Еспри Блу“ ще се блъсне в тях, и изкрещя заповед на телохранителите си. Те превключиха оръжията си на автоматична стрелба и обсипаха „Еспри Блу“ с градушка от куршуми. Единият мотор издаде такъв звук, сякаш косачка за трева бе попаднала на камък, но не спря и яхтата не намали скоростта.

Намираха се на петдесет метра от „Фубуки“ и продължаваха да се движат с тридесет и пет възела. Пазачите хвърлиха автоматите си и побягнаха. До сблъсъка оставаха само секунди… и изведнъж Сумо скочи и рязко завъртя кормилото. Инерцията беше невероятна и Стракан се хързулна по палубата.

Вълна пръски заля огромната яхта и намокри мъжете с костюмите. Те инстинктивно се обърнаха с гръб и в същия миг Ед и Петер се претърколиха през борда. Лъскавият корпус на „Еспри Блу“ ги скри. Бяха удвоили оловото на коланите си с тежестите и потънаха като камъни, изчезнаха мигновено под разпенената диря на яхтата. Стрелбата беше спряла, но на „Фубуки“ все още цареше суматоха. Стракан беше убеден, че никой не ги е видял.

Гмурнаха се под яхтата на японците. Мехурчетата от дишането им не се забелязваха в пяната. Японците нямаха представа, че Ед и Петер са под водата.

Яхтата може и да беше луксозна и мощна, но не можеше да се мери с „Еспри Блу“. След секунди Стракан чу бръмченето на хеликоптера — излиташе, за да преследва приятелите му.

Това го бяха предвидили, така че Сумо се насочи към поста на пазачите на националния парк, който се намираше на десет мили, на първия от островите Керкула. Ако искаха да ги атакуват там, японците трябваше да го направят пред очите на полицаите. А и при евентуална повреда Сумо щеше да има къде да ремонтира яхтата, преди да започне следващият етап на операцията.

Бяха използвали шест пръчки динамит, за да взривят рифа. В кашона имаше двадесет и четири, така че им бе останал достатъчно взрив за „Фубуки“. Стракан и Зееман работеха бързо. Осем от останалите единадесет сейфа вече бяха на борда. Въпреки че, изглежда, японците чакаха утрото, нямаше гаранция, че няма да се гмурнат за последните три сейфа през нощта. Ако го направеха, Ед и Петер трябваше да си намерят по-безопасни места от рифа. Ако ги пленяха, смъртта нямаше да им се размине.

За петнадесет минути прикрепиха за кила десет пластични взрива, пожелаха си успех със знаци и се разделиха. Зееман имаше още работа под водата и се насочи към кърмата на „Фубуки“, а Стракан заплува към носа.

Хвърли водолазния елек, акваланга и всичко останало с изключение на неопреновия костюм, ножа и чантата с последните осем пръчки експлозив, спря да събере сили и се закатери по веригата на котвата.

Все едно беше на военно обучение по превземане с щурм. Заострената част на носа беше на осем метра над вълните. Времето беше лошо и луната щеше да остане зад облаците. Ед се катереше бавно, но накрая се прехвърли през перилата, претърколи се по гръб и легна неподвижно. Силуетът му се сля с мрака.

Чу бръмченето на хеликоптера — връщаше се на яхтата. Очевидно се беше отказал от преследването. На мостика имаше няколко души. Пиеха кафе и изглеждаха спокойни. Редът беше възстановен. Капитанът говореше по радиостанцията и вероятно даваше разрешение на пилота да кацне. Стракан изчака, докато хеликоптерът спря на площадката, и после пристъпи към действие.

Вдигна капака на отсека на котвата, хвърли вътре три пръчки динамит и хукна по палубата. Спасителната лодка беше спусната на борда, за да могат да използват крана. Стракан пъхна две пръчки под мушамата й и натика последните три в отделението за водни ски на кърмата.

Докато се връщаше към носа, за миг се скри зад единия от осемте сейфа. На палубата над него патрулираше пазач, преметнал автомата си на рамо. Явно не очакваше нови неприятности, след като „Еспри Блу“ беше заминала. Ед нямаше намерение да създава проблеми. Поне засега.

Толкова близо до златото изпита странно чувство. Беше обсъдил въпроса с Петер и бяха стигнали до извода, че едва ли ще могат да вземат останалите сейфове. На борда на „Фубуки“ имаше цяла малка армия и не можеха да я победят в пряка схватка. Стракан обаче нямаше намерение да позволи на тия негодници да отнесат златото. Японците бяха стреляли по него в Мерсинг и отново тази нощ. Сега бяха квит.

Мисията му беше изпълнена успешно и той само трябваше да се спусне през борда, да прибере двете резервни бутилки със сгъстен въздух, които бяха скрили на рифа предишния ден, и да доплува след Петер до брега. Но изведнъж спря като ударен от гръм, защото чу разговора в каютата долу. В пода на палубата имаше светъл люк и през него долитаха гласове, които го накараха да замръзне.

Трима мъже водеха разгорещен спор. Ед позна два от гласовете. Акцентите им бяха непогрешими. Единият беше холандски и принадлежеше на човека, чиято физиономия бе разкрасил, а после го бе залял с „Джак Даниълс“ и го бе оставил в купчината боклук. Другият глас беше образованият дрезгав глас на кръстника му и това го стъписа и възмути до дъното на душата му.