Патрик Удроу
Координати на смъртта (73)

73.

Беше полуизядена коза. Ребрата й бяха оголени. Костите стърчаха, в очните ябълки жужаха мухи. В месото пъплеха личинки.

Някакво движение в шубраците зад трупа привлече погледа на Стракан. Чу се шумолене. В листата се мярна дълга кафява опашка. Храстите изпращяха и клоните потрепериха. А после джунглата отново утихна. Свиреха само цикадите.

— Какво беше това, по дяволите? — попита Хамилтън.

Въпросът беше излишен. Всички знаеха какво е. Гигантските гущери монитор, които обикаляха плажовете на Керкула като обитатели на ада. Достигаха два метра дължина. Стракан реши, че Уакахама е купил козата от някое село на континента и после я е принесъл в жертва пред камерата си.

Заповядаха на бившия шеф на охраната да застане в средата на поляната. Сега, след като вече не беше началник, той изглеждаше много по-млад. Гледаше уплашено и отказа да помръдне. Мъжът с белега го удари по тила. Охранителят залитна и падна на колене. Когато се изправи, в очите му имаше сълзи. Намираше се далеч от родината си. Естествената му среда бяха плюшените канапета на яхтата на Уакахама. Беше рухнал психически. Задърпа ръце, за да скъса пластмасовите белезници.

Заповядаха му да седне с гръб към една от скалите. Сега стана ясно за какво са коловете. Вторият пазач вкара единия между ръцете и гърба на пленника и го заби с чука в земята. Някъде зад него джунглата отново изшумоля. Гигантският гущер беше любопитен и искаше да знае какво са му донесли натрапниците този път.

Носеха му кръв.

Пазачът извади нож от задния си джоб и разпори дясната ръка на бившия си шеф, сякаш отваряше пакет кайма. Очевидно го беше правил и преди. Разрезът беше дълбок, но пленникът сякаш не усети нищо — беше в шок. Кръвта му се застича по ръката и закапа на земята. Пазачът издълба с пръчката бразда във влажната почва и кръвта потече по нея като разтопена лава.

Третият пазач, възрастният, свали автомата от рамото си, сложи го на земята, извади от раницата си камера и започна да снима. Ферховен и Стракан се спогледаха. Оставеното без надзор оръжие предлагаше възможност.

Бившият шеф изпадна в паника. Опита да се изправи, но успя да плъзне ръце само до половината на кола и се свлече надолу.

— Ти. Ела тук. — Мъжът с белега сграбчи Стракан за косата и го повлече напред. Ед щеше да получи най-хубавото място в киносалона. — Гледай. Когато ти омръзне, кажи ни къде е златото и ще го застреляме. Ако не кажеш, ти си следващият. — Японецът вдигна втория кол, за да наблегне на думите си.

Стракан кимна, запита се колко дълго ще издържи и трескаво се опита да измисли план. Къде беше Петер, по дяволите?

Вторият пазач ги държеше на прицел. Операторът фокусира камерата върху мъжа на кола.

Бившият шеф на охраната губеше разсъдъка си. Дърпаше се, мъчеше се да скъса пластмасовите белезници и разраняваше китките си. Крещя, докато в белите му дробове не остана въздух, давеше се със слюнката си.

Четирите чудовища от отдавна отминала епоха се появиха заедно. Езиците им се стрелкаха. Душеха въздуха. И страха. Кожата им беше груба като кора на дърво — броня, останала почти непроменена от милион години. Единият гущер беше много по-голям от другите. По тялото му имаше белези от битки. Той беше водачът. Беше по-дълъг от Стракан, над два метра от главата до опашката. От устата му се точеше гъста жълта лига.

Гущерите не бяха виждали такава яростна съпротива, каквато оказваше пленникът. Паниката му ги влуди и те започнаха ожесточено да удрят с опашки и да стрелкат езици. Постепенно станаха по-смели и тръгнаха заедно през поляната. Спряха, като видяха другите пазачи; преценяваха каква заплаха представляват.

Стракан се вцепени, но не можеше да отмести очи от тях. Пленникът се напика от ужас. Гущерите реагираха на миризмата и тромаво хукнаха към него, блъскаха се в бързината да изследват източника. Приближиха се, намериха кръвта в пръстта и отново спряха, после я вкусиха с черните си раздвоени езици. Нещо изщрака в малките им мозъци и те изведнъж разпознаха мъжа на кола като жертва.

Най-големият отиде до него, изправи се на задните си крака, сложи лапите си на раменете му и облиза лицето му. Все още не беше сигурен дали това е храна. Отпусна се на земята и прокара нокти по ръката му. Ризата на японеца се разкъса и ръката му се сцепи като презряла праскова. От разрезите се показаха разкъсани мускули. Гущерът примига, продължаваше да стрелка езика си, и отново се изправи. Този път сключи челюстите си върху ухото на нещастника.

— Застреляйте ги, за бога! — изкрещя Стракан, но никой не го чу. Всички бяха погълнати от сцената.

Останалите гущери се включиха в атаката, навели глави като грабливи птици, и енергично се заловиха със слабините и краката на охранителя. Плътта му се откъсваше на ивици. Кръвта му се лееше като водопад. Най-големият гущер отвори челюсти и го захапа за гърлото. Писъците му свършиха заедно с живота му.

— Е, къде е златото? — попита мъжът с белега.

Стракан не отговори. Мъжът с белега кимна на високия слаб пазач и той послушно взе кола и блъсна Ед в гърба. Стракан се запрепъва към средата на поляната. Най-големият гущер се обърна и го погледна предпазливо. Вероятно помисли, че Ед идва да му открадне храната. Муцуната на влечугото беше изцапана с кръв, от челюстите му висеше ивица човешка плът. Звярът реши, че Стракан е заплаха, и изду гърлото си, а после се обърна настрана, за да му покаже колко е голям. Ед не трепна. Хрумна му, че гущерите са като акулите. И двата вида бяха оцелели милиони години и реагираха на прояви на страх. Номерът беше да не показва, че е уплашен.

Гущерът изсъска и след като това не доведе до резултат, наведе глава и атакува. Ускорението му беше изумително за животно с дължина два метра. Опашката му се вдигна, за да пази равновесие, краката му действаха като бутала. Стракан не помръдна. Прецени, че влечугото ще спре пред него. Всички животни често заплашват, но рядко нападат, без първо да предупредят. Такава беше теорията на Ед. И след три секунди той разбра, че е прав.

Японските пазачи зад него се изсмяха. Операторът забърза покрай поляната, за да заеме по-добра позиция за снимане. Гущерът реагира на движението. Стракан стоеше неподвижно като дърво, но влечугото забеляза с периферното си зрение движещия се възрастен мъж. Той сигурно се страхуваше. И гущерът смени посоката.

Операторът разбра какво става, но не реагира достатъчно бързо. Спря да се смее и хукна към другите, с което привлече гущера към тях. Настъпи суматоха. Хамилтън и вторият пазач отскочиха встрани от пътя на влечугото.

Ферховен и Стракан чакаха точно такова отвличане на вниманието и реагираха едновременно. Ед побягна към групата и когато стигна до оператора, протегна крак и го спъна. Японецът падна. В същия миг инспекторът се хвърли към оставения автомат, грабна го, претърколи се и се изправи. Гущерът се обърка от внезапното трескаво раздвижване — не можеше да направи избор.

Всичко се реши само с два изстрела.

Операторът падна, прострелян в гърба. От дупките от куршуми в тялото му се вдигна пушек. Вторият пазач се обърна, но Ферховен го повали с един-единствен изстрел. Куршумът разби зъбите му, мина през мозъка му и отлетя някъде в джунглата, като отнесе задната част на черепа му. Стреснат от стрелбата, гущерът отстъпи и се присъедини към другарите си, които вече бягаха към гъсталаците.

Стракан и Ферховен се бяха справили с двама пазачи. Оставаше още един — мъжът с белега. Ед се огледа. Японецът беше коленичил и се целеше в него. Това беше краят.

— Ед! Залегни!

Тежки стъпки отляво. И изстрел. Хамилтън се хвърли на пътя на куршума. Ед се хвърли на земята. Последва автоматен откос. Птиците изкрещяха пронизително.

А после настъпи тишина.

Чак сега Стракан вдиша миризмата на кордит.