Патрик Удроу
Координати на смъртта (49)

49.

Свести се с ужасно главоболие. Силна, замъгляваща съзнанието болка. Имаше чувството, че цяла смяна миньори, въоръжени с арсенал от компресори и чукове, щурмува черепа му.

Кей Ти все така лежеше на палубата в краката му. Ед чу, че някъде зад него Пили изважда нещо от шкафа с въдиците. Опита се да опипа главата си, за да види има ли кръв, но не успя да я помръдне — Пили го беше завързал за стола и за всеки случай го беше омотал в риболовната мрежа. Въжетата жулеха раменете му, бяха се впили в плътта му като зъбите на тигрова акула. Стракан опита да се освободи, загърчи се като луд в усмирителна риза, но безуспешно. Накрая се отпусна — реши да запази силите си за по-късно.

Пили застана пред него. В едната си ръка държеше нож за стръв, а с другата стискаше револвера.

— Запазих ти най-хубавото място, Ед. — Пили се разсмя с характерния си носов смях, доволен от шегата си, а после насочи вниманието си към Кей Ти. Наведе се, остави ножа на палубата, сграбчи я за косата и я изправи. Тя реагира светкавично — скочи като антилопа и понечи да го изрита в слабините. Не успя, но Стракан за пореден път се учуди на силния й дух.

Малайзиецът размаха заплашително ножа пред лицето й и я възнагради с плесник през устата. Стракан отново се задърпа. Мразеше насилието срещу жени. Вече беше виждал да удрят шамар на Кей Ти, но този път беше безпомощен да се намеси. Побесня от гняв. От устата на Кей Ти потече кръв.

Ед наблюдаваше ужасен как Паранг нагласява въдицата. Следобедът беше горещ и тих. Единственият шум бе плискането на вълните в корпуса на яхтата. Стракан не можеше да направи нищо, освен да седи и да гледа. И да чака. Кей Ти щеше първа да бъде екзекутирана. Това беше отвратително дори за разбиранията на Пили Паранг. Стракан му изкрещя да спре, после тихо попита:

— Кажи ми защо, Пили!

— Ти уби брат ми.

— Полицаите го убиха. Не аз.

— Не лъжи. — Пили клекна пред Ед така, че очите им да са на едно ниво. — Видели са те.

— Какво съм направил? Кой ме е видял?

— Анвар те е видял да говориш със сержант Хамид в Кота Бесут.

Стракан вдигна глава към небето. Започваше да разбира какво се беше случило. Сержант Хамид му беше приятел от близките Перхентски острови. Съпругата му имаше сергия за тениски на нощния пазар и Ед му беше занесъл няколко снимки на рифа, за да щампова изображенията на фланелките. Всеки, който ги беше видял да разговарят, можеше да стигне до погрешен извод.

— След два дни арестуваха брат ми — продължи Пили. — Ти си бил с него. Излязъл си да се обадиш по телефона. И после са дошли ченгетата. Не отричай, Ед, или ще я накарам да страда повече.

— Какво стана с Руни? — Стракан вече беше виждал това изражение на Пили. Малайзиецът беше взел решение и нищо не можеше да го убеди, че Ед не е виновен. Единственият му шанс беше да го накара да продължава да говори.

Паранг застана пред него и започна да му удря шамари, съскаше при всеки плесник.

— Пребиха… го… до… смърт!

Главата на Стракан се мяташе ту на едната, ту на другата страна. Причерня му. Усети горчивия вкус на кръв в устата си.

Пили се настървяваше все повече.

— А сега е време за риболов. Ще се опитаме да примамим онази акула.

Наведе се и взе ножа. Сребристото острие проблесна. Ръцете на Кей Ти бяха завързани и тя не можеше да направи нищо. Опита да се дръпне, но ножът се заби в рамото й. Кръв изпръска палубата.

Стракан се замята на стола, но не можеше да направи нищо.

Пили извади кърпата от устата на Кей Ти, после я ритна в корема и я блъсна във вълните. Устата й се отвори, но не се чу писък. Макарата изскърца. Кей Ти за миг потъна, после се появи на повърхността, кашляше и се опитваше да си поеме въздух. „Еспри Блу“ се поклащаше на вълните. Пили размота тридесет метра влакно зад кърмата, а след това затегна аванса на макарата. Пъхна въдицата в гнездото на ремъците на гърдите на Стракан — съвсем близо, но в същото време много далеч. Ако не беше вързан, Ед щеше да отпусне още влакно, за да намали натиска върху китките на Кей Ти.

Но тя поне беше достатъчно далече от витлата — иначе щяха да я разкъсат като плюшена играчка. Трябваше обаче да движи краката си два пъти по-бързо, за да компенсира бездействието на ръцете. Мислите на Стракан препускаха със същата скорост, докато се опитваше да измисли план.

— Пести си силите, Кей Ти! Когато лодката тръгне, се обърни по гръб.

Успя да каже само това, преди Пили да го удари. Кокалчетата на малайзиеца се забиха в слепоочието му. Болката беше неописуема.

А после Пили го остави. Стракан чу забързаните му стъпки по стълбата към мостика. Стъпалата вибрираха. След секунди малайзиецът форсира моторите и яхтата потегли. Влакното се изви като змиорка, после се опъна и дръпна Кей Ти. Тя изпищя, но устата й се напълни с вода и тя се задави.

Пили увеличи скоростта. Експериментираше, търсеше желания от него ритъм. При всяко дръпване Кей Ти потъваше. На четвъртия опит Пили улучи скоростта, която искаше. Кей Ти се плъзна по вълните, сякаш беше паднала от водни ски, без да пусне въжето. Натискът върху китките й сигурно беше непоносим. Тя се обърна по гръб и се опита да задържи главата си над водата. Кръвта й изтичаше. Нямаше да издържи повече от няколко минути. Или щеше да припадне от болка, или щеше да се удави.

Въдицата се огъна и върхът й затрепка. Беше най-дебелата от петте и можеше да издържи тежестта дори на рибата меч на Том Селек. Рибите меч стигаха до седемстотин килограма, така че влакното нямаше да се скъса. Трябваше да се среже. Къде бяха Сумо и Дребсън? Вероятно лежаха долу с пръснати черепи. Стракан погледна към небето — беше толкова ясно, че дори в пет следобед се виждаха първите звезди. Страхотен ден да умреш.

Кей Ти бързо губеше сили и вече започваше да се дави. Ед не можеше да направи нищо… но можеше да опита друго.

— Пили! Колко искаш? — извика той.

Малайзиецът не отговори и Стракан реши, че вятърът е заглушил гласа му.

— Пили! Ще ти платя. Извади момичето. — Мъчеше се да запази спокойствие. Ако покажеше, че се страхува, само щеше да подтикне малайзиеца към още жестокости. — Пили! Имам изумруди!

— Изумруди?

Паранг беше зад него. Стракан усети парливия му дъх на врата си. Не го беше чул да слиза по стълбата. Пили сигурно беше превключил на автопилот, защото лодката плаваше със същата скорост като преди. Кей Ти имаше най-много минута. Китките й сигурно бяха изранени жестоко. А после щяха да дойдат акулите.

— Изумруди? Не ти вярвам. — Оживлението в гласа на Пили обаче говореше друго.

Заслужаваше си да настоява.

— Намерих потъналия кораб, Пили. На борда има изумруди. Можеш да ги вземеш всичките, ако я пуснеш.

— И всичките скъпоценни камъни на света не стигат. Не можеш да върнеш брат ми, Стракан. — Малайзиецът го удари по тила. — Нито можеш да откупиш американската си кучка.

Ед изтръпна. Нямаха време за това. Кей Ти умираше на тридесет метра зад кърмата.

— Ей там има изумруди, Пили. В кутията. — Стракан не знаеше откъде му хрумна тази идея. Материализира се изневиделица и изобщо не му харесваше. Изгледите за успех бяха нищожни. Но пък все пак бе по-добре от нищо.

— В кутията? — Пили го погледна подозрително. Беше видял Ед да я изважда от джоба си и да я слага на сянка на пейката. — Без номера, Стракан. Иначе няма да те убия бързо.

— В нея има изумруди, Пили. И корабът на дъното е пълен с изумруди. Пусни момичето.

Малайзиецът се поколеба, после отиде до пластмасовата кутия на пейката. Остави ножа и я бутна с ръка. Кутията не помръдна. Съдържанието й беше тежко. Той я вдигна и я разклати. Камъчетата на дъното изтракаха. Пили присви очи срещу слънцето. Ако се съдеше по звука, в кутията май наистина имаше изумруди. Може би Стракан казваше истината и в дълбините на морето имаше потънал кораб. Това би обяснило наглостта му да се върне на Тиоман след всичките тези години.

Пили се обърна към пленника си и насочи револвера към него. Посегна зад гърба си и вдигна капака с лявата си ръка. Познаваше Ед много добре и не искаше да го изпуска от поглед.

И точно затова влезе в капана. Махна капака и го хвърли през борда, а после приклекна и бръкна с лявата си ръка в кутията.