Патрик Удроу
Координати на смъртта (76)

76.

„Еспри Блу“ се намираше стотина метра по-нататък в пролома. Бреговете бяха стръмни и джунглата гъста и им отне доста време, докато стигнат до нея.

Рутгер Ферховен имаше петнадесет минути преднина. „Еспри Блу“ беше по-бърза от „Пинг-понг Табу“, но когато излязоха в открито море, от агента на Интерпол нямаше и следа. Сигурно беше почнал да криволичи между островите, за да избяга. Едва ли щяха да го намерят.

Щеше да му е трудно да качи златото на самолет — сейфът беше тежък и щеше да предизвика неудобни въпроси от страна на митническите власти. Стракан предположи, че Ферховен ще плава с „Пинг-понг Табу“ чак до Холандия, но имаше по-важна работа, отколкото да го гони шест хиляди мили през океана.

„Фубуки“ стърчеше самотна като бинтован палец: видяха я, щом заобиколиха нос Дракон. Беше над потъналия кораб. Уакахама явно се беше отказал да чака завръщането на тримата си пазачи. Може би беше чул изстрелите и си бе помислил най-лошото. За човек с неговото положение телохранителите бяха заменими като бръснарски ножчета и той вероятно се готвеше да замине без тях. Ед видя, че последните три сейфа вече са при останалите на предната палуба на яхтата. Единадесет бяха достатъчно. Уакахама нямаше намерение да чака дванадесетия — Ферховен можеше да си го задържи.

От „Фубуки“ ги видяха и вдигнаха котва, но вече беше късно. Голямата яхта беше по-бавна от „Еспри Блу“, която пое след нея като косатка, преследващ по-голям кит. „Фубуки“ бе изминала само стотина метра, когато Петер каза на Кей Ти и Дребсън да слязат долу, а после отиде при Сумо и Стракан на мостика, за да изпълнят последната точка от плана.

Тревогата беше вдигната. Стракан видя през бинокъла Уакахама и трима от телохранителите му — заемаха позиции за стрелба на горната палуба. Позна единия. Беше мъжът, който го беше заловил. Бодигардът вдигна автомата до рамото си, но Уакахама го блъсна надолу.

На лицето му беше изписано безпокойство. Стракан не трябваше да е жив, трябваше да е разкъсан на парчета и да е в корема на някой гущер. Ед го наблюдаваше безразлично, но и развеселено. Японецът се чудеше какво ще стане. Е, скоро щеше да разбере.

Зееман отвори шкафчето пред коленете си и извади сигналния пистолет на Сумо. На кутията пишеше „Само с цел сигнализиране“. Отвори я. Пистолетът беше оранжев и приличаше на детска играчка. Имаше къса цев, дебела като ауспух. А до него имаше три сигнални ракети. Петер зареди едната и подаде пистолета на Стракан.

Уакахама грабна пушката от ръцете на най-близкия до него главорез и паникьосано дръпна затвора. Разстоянието между двете яхти беше петдесетина метра и бързо намаляваше. Уакахама беше въоръжен с щурмова пушка, смъртоносна на повече от миля, а Стракан бе със сигнален пистолет, който не можеше да стреля и на сто метра. Ед стреля пръв.

В същия миг Сумо угаси моторите и „Еспри Блу“ спря. Сигналната ракета падна във водата зад „Фубуки“. Уакахама отпусна пушката. Безпокойството му се превърна в радост.

Всички разбраха какво си мисли. Смяташе, че Стракан се е целил в него и че не е улучил. И че е в безопасност.

Грешеше обаче и за трите неща.

Ед беше уцелил дирята от силно запалима смес от дизелово гориво и бензин. Лъскавата черно-синя следа се виеше по повърхността на водата.

Петер беше продължил да работи върху долната част на яхтата дълго след като Стракан се беше изкатерил по веригата на котвата, за да постави динамита на борда. Беше пробил пет малки дупки в резервоарите с гориво и още пет в бензиновата помпа. Това беше достатъчно и от двете да изтича тънка струя, но не толкова много, че уредите на контролното табло да регистрират нещо необичайно. Морето беше гладко и чисто. Бензинът все още не се беше разпръснал. Дирята беше широка един метър. Сигналната ракета падна на пет метра от кърмата на „Фубуки“. Сумо обърна „Еспри Блу“.

За миг Стракан помисли, че нещо се е объркало. Сигналната ракета изсъска по повърхността на морето, изгоря и се превърна в ярък червен пламък… а после отново пламна като фойерверк в дъждовна нощ. Бодигардовете се кикотеха и сочеха водата.

„Само с цел сигнализиране.“

А после петното се запали и огънят плъзна. Бензинът се взриви с оглушителен тътен. Огненото кълбо заизсмуква кислорода от въздуха. „Фубуки“ се движеше с десет възела и оставяше хубава гладка диря. Нямаше вълни, които да угасят пламъците, и те лакомо се устремиха към яхтата.

Усмивките на телохранителите изчезнаха. Огънят стигна до пробитата горивна тръба и двигателите експлодираха. Задната част на „Фубуки“ пламна. На борда закипя трескава дейност. Уакахама крещеше на хората си да угасят пожара. Обаче нямаха шанс — нито представа, че към корпуса са прикрепени десет пръчки динамит, а Стракан е скрил още три в котвата. И че има други две в спасителната лодка, и още три в отделението за водните ски.

Първо избухнаха експлозивите при ските и сякаш изсмукаха въздуха в радиус от няколко мили, а после го върнаха в силна въздушна струя, която повали Ед. Ударната вълна отекна в морето и изтрещя обратно към тях откъм островите.

Една по една експлодираха и останалите пръчки. Динамитът се детонираше по дължината на кила на равни интервали. Яхтата на Уакахама излетя във въздуха като кутийка кибрит. Отломките се разхвърчаха на стотина метра в небето, после се посипаха надолу в смъртоносна градушка от назъбени и разтрошени предмети. Сейфовете паднаха невредими, сгромолясаха се в морето като големи железни бомби. Водата се разплиска на петнадесет метра във въздуха.

Остатъците от яхтата бяха неузнаваеми. Повечето потънаха под горящата повърхност. Сумо приближи „Еспри Блу“, но трябваше да спре пред пламъците. Морето все още беше осеяно с отломки, които „Фубуки“ не бе успяла да завлече със себе си. Горящи парчета съскаха във водата, докато вълната, предизвикана от „Еспри Блу“, минаваше през тях и гасеше виещите се по краищата им пламъци. Сред останките бавно се въртеше в кръг обгорял труп на стол, със спасителен пояс и водни ски на краката. По-нататък като преобърнат корал се поклащаше кожен куфар. Навсякъде бяха разпръснати части от чадъри, брезенти от шезлонги, бутилки от кока-кола. Вълните щяха да ги изхвърлят на бреговете на островите Керкула. Пазачите на националния парк щяха да се изправят пред първия си сериозен случай.

Морето продължаваше да гори. Към небето се издигаше гъст черен пушек. Време беше Стракан и приятелите му да тръгват.

Намираха се в открития океан. „Фубуки“ беше изминала само двеста метра, преди да потъне. На това разстояние дълбочината се променяше драстично. Ед погледна уредите на контролното табло. Дигиталният ехолот показваше 1820,7 метра. Голяма дълбочина. Нямаше начин да извадят златото без подводница.

Петер и Сумо слязоха долу да видят как са Кей Ти и Дребсън. Стракан остана сам на мостика с мислите си. Чу, че Сумо се обажда по радиостанцията на братовчед си в Куантан.

Огледа хоризонта и видя черна точка вляво. Рутгер Ферховен беше на три мили от тях. Преследването щеше да е загуба на време. Последният сейф заминаваше за Холандия. И Стракан не възнамеряваше да му попречи.