Патрик Удроу
Координати на смъртта (67)

67.

Всичко това беше чудесно — но на Стракан не му стигаше.

Той си искаше и останалото злато и това желание прогони умората. На разсъмване Ед взе бинокъла от мостика на „Еспри Блу“ и тръгна да търси удобна позиция, откъдето да огледа рифовете. Не искаше да отидат отново на „Кагура“, докато не се увереше, че са сами в морето. Не трябваше да издават местоположението на кораба. Ако се наложеше, щяха да извадят останалите единадесет сейфа под прикритието на мрака. Това можеше да продължи цели три нощи, но залогът беше огромен и усилията си заслужаваха.

Изкачването беше бавно и мъчително. На места склоновете бяха почти отвесни, обрасли с гъсти храсти и хлъзгави от дъжда. И оплетени като с въжета с увивни растения и корени. Но без тях пък Стракан нямаше да успее да се добере до върха. Стигна там запъхтян и изподран.

Хеликоптерът се виждаше ясно. Този път не летеше в небето, а беше кацнал на площадката на „Фубуки“. Яхтата беше спряла точно над дупката, която бяха взривили в рифа. На мостика безшумно се въртеше чинията на радар. До нея имаше огромен бял купол — електронно гнездо с навигационни системи, комуникационни устройства и техника за наблюдение, с които несъмнено бяха следили Стракан и приятелите му през последните двадесет и четири часа.

Беше твърде късно. Японците ги бяха наблюдавали през цялото време. Ед ги беше завел право при плячката. Дори беше улеснил работата им, като бе пробил дупка в подводната пещера. Призля му от гняв, когато осъзна това.

Един мъж, очевидно собственикът на яхтата, се забавляваше в плувен басейн с формата на сърце, разположен в задната част на долната палуба. Имаше телосложение, каквото се придобива от взимането на прекалено много стероиди. В момента обаче явно бе взел нещо друго. Стракан най-после разбра защо правят плувни басейни на яхтите. Трите компаньонки на мъжа не можеха да правят в по-дълбоки води онова, което правеха в момента в плиткия басейн. Бяха млади и съвсем голи. Всички казват, че щастието не се купува с пари, но мъжът правеше всичко възможно.

Някакво движение привлече погледа на Стракан. Във водата пред яхтата ставаше нещо. Той насочи бинокъла натам. Човекът в басейна вече беше богат, но скоро щеше да стане още по-богат, защото първият от останалите единадесет сейфа се показа на повърхността.

Водолазите от екипа използваха подобен метод като Стракан, за да го извадят, но имаха по-елегантно решение за следващия етап на операцията. Малкият кран, който спускаше лодките от борда, бързо изтегли сейфа на предната палуба.

Бурята беше отминала и слънцето беше зад гърба на Ед. Нямаше опасност светлината да се отрази в бинокъла. Той отново огледа яхтата. Четирима въоръжени пазачи патрулираха на палубите, по един на всяко ниво. На раменете им бяха преметнати калашници, най-популярните автомати на света. Ако се съдеше по спокойното им държане, пазачите не очакваха неприятности. Изглеждаха професионалисти и способни светкавично да се справят с всякакви заплахи, застрашаващи шефа им. На Ед му се догади. Почувства се безсилен и вцепенен, все едно се беше свестил след операция. Надеждите му рухнаха окончателно, когато от морето се появи вторият сейф.

Яхтата леко се отмести и Стракан видя десния борд, досега останал скрит от погледа му. Видя и втората яхта, „Пинг-понг Табу“, която бяха видели предишната седмица. Посещението едва ли беше приятелско, защото беше вързана с въжета за „Фубуки“ и пазачите заповядваха на мъжете, които Стракан беше помислил за учени, да се качат на борда й. Мъжете бяха с гръб към Ед и ръцете им бяха завързани. Очевидно Стракан и приятелите му не бяха единствените, които японците бяха следили.

Беше видял достатъчно. Ако не измислеше план, до утре по това време всичко щеше да свърши. Без да обръща внимание на тръните, той се смъкна по склона като търкалящ се камък, премазваше всичко по пътя си.

Буреносните облаци се носеха на талази в ноемврийското небе. Въртяха се гневно и придобиваха различен облик. Планът на Стракан се оформи и изясни едновременно с очертанията им — отначало бавно, а сетне по-бързо, докато не изкристализира в детайли.

Японците имаха хеликоптер, автомати и огромна яхта. Стракан имаше Петер Зееман. Това изравняваше силите.