Патрик Удроу
Координати на смъртта (72)

72.

Сутринта, естествено, не видяха Уакахама. Той беше професионалист и не присъстваше, когато се вършеше мръсната работа. Ако се съдеше по вчерашното шоу, вероятно вече се наслаждаваше на пълно с любовници джакузи.

Двама пазачи отвориха килията. Единият носеше калашник, а другият — две бутилки минерална вода.

Щом му свалиха оковите, Стракан жадно загълта — не знаеше кога отново ще има такава възможност. Днес може би беше последният му ден и той искаше да има колкото е възможно повече сили.

Дадоха им минута, за да отидат до тоалетната, после им сложиха белезници и ги поведоха по застлани с килими коридори. Докато минаваха покрай една остъклена врата, Ед видя главната каюта. Беше обзаведена в традиционния пестелив стил — копринени възглавници, дръвчета бонзай, паравани от оризова хартия, лакирани шкафове и махагонов паркет. На стените бяха окачени образци на модерното изкуство и колекция от самурайски мечове. Стори му се, че зърна дори тигрова кожа, просната на пода в отсрещната страна.

Излязоха на палубата и присвиха очи от ярката слънчева светлина. Водолазите пиеха чай на долната палуба и проверяваха екипировката си. Скоро щяха да се спуснат под водата, за да извадят последните три сейфа. След няколко часа яхтата щеше да отплава и Стракан се съмняваше, че ще я види отново.

Пазачите го блъснаха към стълбата от едната страна на перилата. „Пинг-понг Табу“ беше завързана за „Фубуки“ и се намираше на няколко метра под тях. Ед се запрепъва надолу по алуминиевите стъпала, едва успяваше да запази равновесие — не беше лесно да слиза с оковани ръце. Най-после стигна до твърдите дъски на палубата. Хамилтън го следваше. Пазачите отново ги сръгаха с дулата на автоматите, за да ги накарат да седнат. Блъскането и бутането не бяха необходими — Стракан също искаше да се махне от „Фубуки“. Уакахама нямаше представа, че яхтата му е плаваща бомба.

Ед и кръстникът му не бяха единствените затворници. Имаше и трети. Главата му беше наведена от срам. Той не я вдигна, но Стракан го позна. Беше мъжът с черния костюм, който беше отишъл да провери факса. Предположението му се оказа вярно. Шефът на охраната на Уакахама беше объркал нещата и сега си плащаше.

Доведоха и Ферховен. Той не беше окован, но и не представляваше заплаха за пазачите. По всяка вероятност „Пинг-понг Табу“ беше претърсена и оръжията му бяха конфискувани. Той погледна Стракан. Не каза нищо, но Ед разбра мислите му.

Беше очевидно какво ще се случи. Нито Уакахама, нито Ферховен бяха мъже на честта. Японецът нямаше да изпълни своята част от уговорката. Телохранителите щяха да принудят Ед да говори и след като научеха къде е последният сейф, щяха да ги екзекутират. Стракан и Ферховен, и дори Хамилтън знаеха това. Ако Ед проговореше, с тях беше свършено. С погледа си холандецът се опитваше да установи някакво разбирателство.

Налагаше се да действат заедно. Странно, но Ед беше в най-силна позиция. Ако не го убиеха прибързано, никой нямаше да вземе дванадесетия сейф. Ферховен се нуждаеше от Ед. И той се нуждаеше от инспектора. Бяха невероятни съюзници, принудени да действат заедно, защото животът е по-ценен от златото. Ед кимна едва забележимо. Щеше да е готов, когато моментът настъпеше.

Ферховен подкара яхтата. Единият пазач му даваше указания. Не беше необходимо да наблюдават внимателно Стракан и Хамилтън. Бившият шеф на охраната се беше втренчил в морето. Лицето му не издаваше нищо. Дори да знаеше какво ще му се случи, той го посрещаше със стоическо безразличие. Другите двама главорези пушеха и разговаряха. До тях имаше два кола и голям тежък чук. Уакахама очевидно имаше извратена представа за развлечения. Филмите му едва ли щяха да бъдат прожектирани по екраните.

Известно време изглеждаше така, сякаш са се отправили към пролома, където беше сейфът, но после завиха надясно. Спряха на четвъртия остров. Според картата на Стракан името му беше Керкула Сисак. Дребсън му беше казал какво означава „сисак“. Гущер.

Пясъчната ивица беше тясна. Шубраците растяха досами водата. Когато яхтата хвърли котва и се завъртя, Стракан забеляза, че в гъсталака е изсечена тясна пътека. Тримата пазачи станаха по-бдителни. Единият беше човекът с белега, когото Петер бе пребил в Мерсинг. Вторият беше онзи, който бе държал ръцете на Ферховен в бара. Беше висок и слаб като инспектора. Третият беше шестдесетгодишният майстор на изтезанията с електрошокова палка.

Заповядаха им да слязат. Хамилтън тръгна пръв. Последваха го Стракан, Ферховен и бившият шеф на охраната. Японците продължаваха да се преструват, че Ферховен не е пленник, но автоматите им следяха всяко негово движение. Имаше много места, подходящи за скривалища, и изкушението да избягат беше силно. Стракан обаче се съмняваше, че ще отиде далеч, като виждаше колко гъста е джунглата. Ако хукнеше, само щеше да си навлече още неприятности. Петер може би ги наблюдаваше отнякъде и планираше спасителна операция. Значи трябваше само да запази спокойствие и да чака търпеливо. Можеше да го направи. Търпението беше една от силните черти на характера му.

Вървяха мълчаливо още двадесетина минути, наблюдавани от множеството скрити очи в джунглата. Пътеката беше изсечена с мачете явно съвсем наскоро. Ставаше все по-ясно, че Уакахама е положил немалко усилия, за да заснеме филма си.

Гибоните се разкрещяха разтревожено. Между зелените листа прелетяха оперени в червено и синьо папагали. Късите панталони и тениската на Стракан бяха подгизнали от пот. През нощта беше валяло и дори в този ранен час в джунглата се вдигаха изпарения като в турска баня. Шубраците драскаха глезените му. Потта се стичаше в очите му и лютеше. Той непрекъснато се препъваше. Една пиявица се впи в крака му. Ръцете му бяха оковани и не можеше да я махне. След десетина минути пиявицата удвои размерите си. Един доволен комар смучеше кръв от врата на Хамилтън.

Тръгнаха по лек наклон и Стракан долови някаква гадна миризма. Ставаше по-силна и той я разпозна. Смрад на мърша и личинки, парлива и остра като амоняк. Нещо друго бе отишло преди тях на мястото, закъдето се бяха отправили, и после бе умряло.

Най-сетне стигнаха до малка поляна — джунглата не беше успяла да превземе няколко оголени скали. Земята беше кална. Във влажната пръст като разширени вени се виеха корени. Няколко черни жаби изскочиха от тинята и се скриха в гъсталака, като чуха приближаването им.

Източникът на противната миризма лежеше на средата на поляната.