Патрик Удроу
Координати на смъртта (69)

69.

Спотайваше се на палубата и разсъждаваше трескаво. Оказваше се, че на руля на „Пинг-понг Табу“ наистина е бил Хамилтън, а мъжът с бейзболната шапка е бил Ферховен. Инспекторът не беше в Сингапур, когато Ед бе отишъл там, а една крачка по-напред — и по-близо.

Ферховен обаче не беше дошъл да го арестува. Бе предпочел да се съюзи с Хамилтън и да претърси рифовете със сонар. Стракан се сещаше само за едно обяснение. След като се беше свестил в боклука, Ферховен бе намерил Хамилтън. Беше събрал две и две и този път беше получил четири. Мишел Нокрис вече му беше разкрила част от историята, а Хамилтън беше добавил останалото. Ейдриън му бе обяснил, че копчетата за ръкавели водят до богатство, и Ферховен го бе пожелал. Той беше приспособенец и безскрупулен тип. Беше решил първо да прибере наследството на Стракан, а после и самия него. Абсолютно корумпиран негодник.

Хамилтън знаеше, че Ед е отишъл в Сингапур. Гилкрист беше казал на агента от Интерпол, че е изпратил пари в Куантан. По-нататъшното разследване бе потвърдило връзката на Стракан с „Еспри Блу“ и ги беше довело на Пулау Тиоман.

Островът беше голям и Стракан не ги беше забелязал. Вероятно бяха отседнали далеч от Кампунг Еър Батанг, може би в курорта „Бержая Бийч“. Бяха го проследили до Керкула и после бяха започнали да претърсват района.

Две групи хора го бяха следили, без Стракан да забележи. Нямаше да повтори грешката си. Той затаи дъх и се заслуша в разговора.

— Моля те. Не е у нас — каза Хамилтън. Задъханият му глас предполагаше, че е подложен на някакво старомодно изтезание.

— Тогава повече не сте ни нужни. — Третият глас беше на японец. Мъжът от басейна. Човекът, когото преди двадесетина минути бяха намокрили. Говореше подчертано спокойно, по-скоро делово, отколкото враждебно, решително, а не агресивно.

— Не можеш да ни убиеш.

— Защо?

— Поради една основателна причина — каза Ферховен. За разлика от Хамилтън, той не беше разтревожен от кашата, в която се бе забъркал.

Стракан напрегна слух. Климатичната инсталация бръмчеше. В камбуза тракаха тенджери. Вдясно някой се къпеше под душа. Ед заповяда на съзнанието си да се изолира от страничните шумове.

— Интерпол знае къде съм. Преди да ни хванеш, изпратих доклад за Стракан.

Японецът не попита кой е Стракан. Очевидно знаеше. Сигурно беше научил името от някой предишен разпит. Може би Пили или Хамилтън му го бяха казали. Или появата на „Еспри Блу“ бе станала причина за втори кръг въпроси. Какъвто и да беше случаят, Ферховен държеше много козове.

— Съобщих, че съм го открил. И тъй като той не е сам и е смятан за опасен, поисках подкрепления от Куала Лумпур. Ако вече не са тръгнали, скоро ще потеглят.

— Блъфираш, инспекторе. Но трябва да отбележа, че го правиш много добре. Да. — Гласът на японеца ту отслабваше, ту се засилваше, докато той крачеше из каютата. Стракан си го представи как дебне пленниците си като лъв.

Отчаяно искаше да погледне вътре, но знаеше, че не бива да рискува. Беше научил прекалено много неща. Останеше ли тук, може би щеше да научи още. Шансовете им да избягат със сейфа вече се бяха увеличили.

— Провери факса на яхтата — продължи Ферховен. — Ще ти покаже последния набран номер. Обади се, ако искаш. Убеден съм, че служителите на Интерпол в Куала Лумпур ще се зарадват, като те чуят. Кажи ми, Уакахама, как върви пазарът на японския хероин напоследък? Надявам се, по-добре от сделките на фондовата борса.

Уакахама бързо избъбри нещо на японски и Стракан разбра, че в каютата има четвърти човек. Чу, че вратата се отвори, и после леки стъпки. Някой тръгна по палубата към кърмата. Ед не издържа, доближи лице до ръба на светлия люк и надникна в каютата.

Помещението беше бар. На стъклените лавици на отсрещната страна бяха наредени бутилки джин, водка и саке. На плота имаше съд за приготвяне на коктейли, купа с маслини и обикновен порцеланов пепелник. В дървената ламперия бяха вградени лампи — излъчваха мека светлина, насочена към окачените на стените скъпи картини. Хамилтън и Ферховен седяха на високи столчета до бара с лице към тях. Ръцете им бяха оковани в пластмасови белезници. От репортажите на Си Ен Ен Стракан знаеше, че точно такива използват военните.

Лицето на Ферховен бяха загоряло от слънцето. Под очите му все още имаше тъмни кръгове от ударите на Стракан с бокса. Холандецът заговори и Ед видя дупката от избития преден зъб в устата му. Инспекторът обаче беше запазил предизвикателния си вид. Стракан трябваше да признае, че Ферховен е неуязвим като кевлар.

Уакахама се беше преоблякъл в бял ленен костюм. Седеше на ръба на масата, беше скръстил ръце на гърдите си. Челюстта му беше заострена като муцуна на сьомга, а носът крив, сякаш беше чупен. Раменете му бяха издути от прекалено дългото време, което прекарваше в спортната зала. Костюмът му беше скъп. На главата му като диадема бяха сложени очила „Гучи“. Обграждаше го невидимо излъчване на властност. До него стоеше един от телохранителите, които бяха нападнали Стракан в Мерсинг.

— Виж, точно това не биваше да го казваш — въздъхна Уакахама. — Защото сега ще трябва да те накажа. Не е хубаво да знаеш за деловите ми въпроси. Нито да се опитваш да ме заблудиш.

После каза нещо на японски, може би повика някого, защото вратата се отвори и в каютата влезе възрастен мъж със сини джинси и бяла тениска. От брадичката му висяха няколко бели косъма. Кожата му беше светла. Движеше се със забележителна енергичност за човек над шейсетте. Държеше нещо, което приличаше на полицейска палка.

Стракан насочи вниманието си към Ферховен. Холандецът забеляза палката в ръката на възрастния мъж и на лицето му се изписа нещо като любопитство. Другият телохранител мина зад високите столчета, сграбчи Ферховен и притисна лактите му до тялото. Възрастният мъж хвана челюстите на инспектора с лявата си ръка и стисна. Устните на Ферховен се свиха като за целувка. Човекът стисна още по-силно. Очите на холандеца се насълзиха и устата му бавно се отвори. Отначало палката го удари в зъбите. Възрастният мъж я завъртя, напъха я навътре в гърлото му и натисна копчето на дръжката.

Устата и езикът са изключително чувствителни. Оцветени са в розово, което означава, че кръвоносните съдове и нервните окончания са близо до кожата. Болката сигурно беше непоносима, особено след като Ферховен имаше счупени зъби. Той се замята като бик на родео. Столчето се заклати на два крака. Хамилтън изкрещя и се извърна. По палката потече разпенена слюнка и Ферховен се разтресе. Лицевите му мускули се загърчиха конвулсивно. Очите му се изцъклиха. От ноздрите му потече слуз. Той се свлече на пода и повърна.

Стракан притисна лице до палубата. Не искаше да гледа. Не можеше. Ферховен хриптеше, а Хамилтън повтаряше: „О, боже“ и Ед не чу приближаването на пазача. Усети присъствието му едва когато зад ухото му се допря хладното дуло на автомат.