Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Double Cross, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020)
Издание:
Автор: Патрик Удроу
Заглавие: Координати на смъртта
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“ — Хасково
Излязла от печат: 23.11.2006
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-741-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4681
История
- — Добавяне
34.
Заминаха късно следващия следобед. Бяха чудесен екипаж, опиянен от обещанието за приключения. Стракан, Пили, Сумо и племенникът му, чието име Ед не можеше да произнесе. Накрая реши да го нарича Дребсън — смесица от „дребен“ и „сънлив“. Прякорът подхождаше на ниския му ръст и спокойното му, дори отпуснато държане.
Дребсън беше възпълничък, закръглен и добродушен като чичо си. Генът на щастието ясно се виждаше в широката му усмивка, с която покани Стракан в така наречената лоцманска кабина на кърмата. В добър за риболова ден палубата сигурно цялата беше залята с морска вода и кръв, но тази вечер блестеше от чистота. Сумо явно се гордееше с бизнеса си и това беше още една причина Стракан да го харесва.
В средата на палубата беше монтиран голям въртящ се стол. Ремъците и закопчалките му приличаха повече на уреди за изтезания, отколкото на принадлежности за спортен риболов. Имаше шкафове за голям улов, мивка с прикрепена към нея маса за рязане и резервоар за живи риби. От двете страни на палубата бяха наредени пейки за зрителите, за да наблюдават човека на стола. Стракан огледа кърмата, за да прецени дали е подходяща за гмуркане.
Перилата се намираха ниско над водата, за да се улесни изваждането на големите риби. Достъпът до морето беше директен. Имаше стъпала, което означаваше, че няма да е необходимо да се претъркаля на една страна, и дори душ със сладка вода за измиване на водолазната екипировка. Ед остана доволен, защото държеше техническите му средства винаги да са в изправност. Фотоапаратът му беше „Никонос Про 90“, в комплект с различни обективи, прожектори и водонепроницаеми калъфи. Струваше над две хиляди английски лири и той правеше всичко възможно да се грижи добре за него.
Дребсън взе багажа му и слезе на долната палуба, а Сумо бързо започна да проверява екипировката и съоръженията на лодката. На пейките за зрителите бяха сложени сини възглавници. Сумо ги премести на палубата. Под пейките имаше дълбоки шкафове. Първият съдържаше спасителни жилетки, вторият — въжета и фендери, третият — фенерчета, ръкавици и сандък с инструменти.
След това отидоха на десния борд. В първия шкаф там имаше стръв. В следващото шкафче имаше два харпуна и Сумо каза, че там е забранено да се пипа. Стракан не се изненада — там се съхраняваше и нещо друго, доста по-опасно от харпуните. Револвер. Ед предположи, че сигналният пистолет е на открития мостик, а този стреля с истински куршуми.
„Еспри Блу“ беше в отлично състояние. От плажа изглеждаше лъскава и бърза, но щом се качи на борда, Стракан осъзна, че е била последната дума в технологията доста отдавна. Моделът беше отпреди шестнадесет години, но и по днешните цени вероятно струваше поне половин милион долара. Ед за пореден път се запита откъде малайзийски рибар е намерил пари да я купи.
Сумо го заведе в главната каюта — хладна, просторна и семпло обзаведена с канапета, аудио- и видеоуредба, барче с напитки и маса с шест стола. Щом влезе, Ед видя отговора на въпроса си.
На стените бяха окачени снимки също като във всекидневната му на Тачбрук стрийт. Първата беше на Мика Хакинен, финландския състезател във „Формула 1“, застанал до сиво торпедо. Стракан разпозна сърповидната опашка на малка морска лисица. Хакинен се беше подписал с черна писалка на снимката. Кантарът показваше тридесет и пет килограма. До автомобилния пилот под мустаците си като на морж се хилеше Том Селек. В краката му лежеше триметрова риба меч. Вдясно Жан-Мари льо Пен държеше за опашката риба тон. Бицепсът му се беше изопнал. Стракан знаеше колко иска Сумо от редовните си клиенти за един ден риболов и предположи, че измъква още повече от известните личности. Само бакшишите сигурно възлизаха на доста прилична сума.
— На кой по-точно от островите Керкула отиваме? — Сумо застана в средата на каютата и сложи ръце на кръста си. Дребсън мина покрай него. Носеше джин и тоник и купа фъстъци за госта. Пили се беше качил на наблюдателната кула. Не желаеше да общува с никого.
Стракан извади картата от раницата си. Беше използвал новите координати, за да изчисли местоположението на потъналия кораб, и бе проверил теорията си поне сто пъти. Посочи мястото на Сумо и почука с пръст по картата.
— Керкула Кетам — каза малайзиецът.
— Точно така. Какво означава?
— Кетам е рак. Какво търсиш?
— Риба. Аз съм фотограф.
Сумо сбърчи чело.
— Каква риба?
— Риба химера. Рядка е и неуловима. — Ед се опита да го каже безразлично, но разбра, че не е успял, още преди думите да излязат от устата му. Рибата химера наистина съществуваше, но историята му за прикритие беше твърде прозрачна.
Сумо се ухили, после се изплю през отворения прозорец.
— Може би твоята риба химера вече е отплувала.
— Може би — съгласи се Стракан.
— Не трябва да стоиш дълго на слънце, Ед. Ще ти изпържи мозъка. — Малайзиецът се засмя гръмогласно и го сръга в ребрата, после вдигна пръст пред устните си, за да покаже, че Стракан може да сподели с него истинската причина за пътуването.
Ед обаче все още му нямаше доверие. Трябваше да помисли по въпроса, преди да стигнат до потъналия кораб.
— В такъв случай защо не потеглим и не си намерим някой хубав сенчест плаж, където да хвърлим котва? — попита Стракан.
Сумо излезе и се качи по стъпалата на открития мостик. От мястото на кормчията се виждаше цялата лодка. Мисълта, че Сумо и Пили са тук, окуражи Ед. Те щяха да наблюдават, докато той беше под водата. Не очакваше неприятности, но не искаше компания, а и револверът му напомни, че Южнокитайско море е известно с пиратите си. Но щом Пили и Сумо бяха на борда, пиратите биха избрали неподходяща лодка за атака.
Дребсън развърза въжетата, Сумо подаде тяга и двигателите забръмчаха. Витлата разпениха морето във водовъртежи с формата на разбити белтъци и „Еспри Блу“ рязко потегли напред.
Сумо включи светлините на носа и те осветиха вечерта в червено и зелено — рубин на левия борд и смарагд на десния. Водеха ги към островите Керкула.