Патрик Удроу
Координати на смъртта (26)

26.

Остров Пулау Тиоман се намира на 2°46’ северна ширина, 104°10’ източна дължина и на четиридесет мили от източния бряг на полуостров Малайзия. Дълъг е двадесет и осем мили и широк девет. Там има планини с гъсти като джунгли гори, лазурно небе, плажове с пясък от корали и гъмжащи от риба рифове. В края на октомври на Пулау Тиоман е много приятно. Пясъкът е прекалено горещ, за да ходиш бос след десет сутринта, но дъждовният сезон наближава и повечето туристи са си тръгнали. Списание „Тайм“ го е обявило за един от най-красивите острови на света.

Стракан смяташе да го използва като база, откъдето да започне да търси наследството си. Островът се намираше само на петдесет мили югозападно от мястото и наоколо нямаше друг. Още по-хубавото беше, че имаше голяма вероятност да срещне стари приятели.

На Тиоман бяха родени Руни и Пили Паранг, крадците на изумруди от Малайзия, с които Стракан се беше събрал, след като завърши училище. Бяха се запознали преди десет години в един нощен клуб в Куала Лумпур в новогодишната нощ. Руни се появи изневиделица, донесе на Ед бира, седна до него и каза, че лицето му му е познато, но не си спомня къде са се срещали. Стракан го увери, че има грешка, но му благодари за бирата.

Руни се усмихна и продължи да говори. Ед бе озадачен. Руни Паранг беше не само приятен събеседник, но и знаеше страшно много за него. Как си е купил контрабандни цигари от сина на хазяина си. И че кара голям джип, принадлежащ на петролната компания, където работи. Че едва свързва двата края. И че учи да стане водолаз, но е скъпо за човек като него, който печели малко. Стракан стигна до извода, че наистина трябва да са се срещали, след като малайзиецът знае толкова много за него. „Да, точно така, сега си спомням кой си“ — каза той. Това беше лъжа, но пък беше Нова година и Ед беше жаден. Би направил всичко за още една безплатна бира.

Бирата не закъсня, Руни заговори по същество и когато 1994-та пиянски се смени с 1995-а, Стракан беше продал душата си и бе станал бандит, прелъстен от сладкодумен крадец и обещанието за повече пари, отколкото може да носи.

Братята Паранг продаваха крадени изумруди на черния пазар и им трябваше нов куриер. Последният не се беше погрижил да погледне в огледалото за обратно виждане и излежаваше присъда в затвора в Малака. Държеше си езика зад зъбите, защото инак Пили щеше да уреди някой да му го отреже, така че операцията можеше да продължи, ако запълнеха свободното място. Западняците имаха идеалното прикритие, за да се движат свободно в региона, и парите в предложението улесниха решението на Ед да напусне петролния бизнес на Карл Райън. Нямаше голяма опасност, която да доведе до сериозни неприятности, но въпреки това Стракан се почувства играч. Работата го привличаше неудържимо.

Мината за изумруди се намираше близо до границата с Тайланд. Собственик беше австралийската компания „Матерсън Бланчард“. Австралийците използваха евтиния труд на местните жители и експлоатираха селяните, които отчаяно търсеха каквато и да било работа, за да се изхранват. Когато за пръв път отиде в мината, Стракан остана поразен от условията. Недохранването, скорбутът, тропическата треска и тетанусът трудно се лекуваха със седмична надница от двадесет долара, така че той почна да ограбва „Матерсън Бланчард“ без никакви угризения.

Миньорите тайно изнасяха рудата в устата и анусите си. Понякога дори я поглъщаха и после я повръщаха. Претърсваха ги всеки ден на излизане от мината, но нямаше рентген, а и Руни бе подкупил четирима пазачи. Добрите миньори измъкваха до три смарагда всяка седмица. Ед се срещаше с тях в града на няколко тайни места. Плащаше им по четиридесет долара на доставка, което значително увеличаваше доходите им. Известно време дори се виждаше като Робин Худ на Малайзия, който краде от богатите и дава на бедните. След шлифоването повечето изумруди тежаха по-малко от един карат, но от време на време някой намираше по-голям скъпоценен камък и Стракан плащаше до сто долара. Руни и Пили ги продаваха за десет пъти повече и това означаваше, че има много печалба за всеки. Ед взимаше дванадесет процента.

Следващото му задължение беше да дава пробите на Анвар Шанон, шлифовчика на бандата в Куала Лумпур. Ден по-късно изумрудите бяха готови за колекция — шлифовани, излъскани, категоризирани и претеглени. След това Стракан уреждаше среща с Пили някъде извън страната, където малайзиецът бръкваше в стара раница с емблемата на футболния клуб „Ливърпул“ и разменяше смарагдите със зелени банкноти.

Девет месеца Ед живя като цар. Бижутерите, престъпниците и туристите търсеха евтини скъпоценни камъни. Стракан спечели тридесет хиляди долара, купи си джип и взе под наем къща на плажа на Перхентските острови. Братята Паранг направиха бизнеса си международен и той започна да разнася доставки из целия регион — първо в Тайланд и Камбоджа, а после в Лаос, Индонезия и на Филипините. В Банкок, Куала Лумпур и Джакарта имаше ресторанти, където получаваше маса дори ако заведението беше препълнено. Свалянето на жени беше по-лесно от ловене на риба в буре. След нещастието и самотата на сирак и дисциплината в пансиона Малайзия беше истински рай. Стракан имаше много пари и започна курсове за водолаз, взимаше изпитите без проблеми. Купи си и хубава екипировка и след като му омръзна да преследва акули и костенурки, купи и фотоапарат и се научи да снима. Никога не се беше чувствал по-жизнен. Животът беше невероятно хубав.

И после един ден всичко се обърка. Някой се обади на полицията.

Ударът беше тежък и кървав. Стракан празнуваше особено доходен месец с Руни, шлифовчика и двама други куриери. Пили беше на Тиоман и не можеше да дойде при тях. Бяха в шумен бар и Ед излезе навън, за да се обади на Хамилтън по мобилния си телефон. Кръстникът му имаше рожден ден и той никога не забравяше да го поздрави. Оказа се, че моментът е бил, меко казано, подходящ.

Ченгетата влязоха през задния вход с извадени палки. Руни Паранг беше мозъкът на операцията, но в случая предпочете физическата сила. Решението му беше неправилно. Стракан се върна вътре да помогне. Барът беше пълен с полицаи — налагаха с палките си трафикантите. Руни и Анвар се бяха свили на пода. Дейн и Киви, другите двама куриери, вече бяха с белезници. Ед мигновено прецени положението. Трезвият разум надделя над безразсъдната смелост и той се обърна и избяга.

Джипът му беше паркиран наблизо. Стракан се отправи на север, мина границата с Тайланд и се качи на влак за Банкок. След четири часа беше извън страната. Нямаше време да събере багажа си, нито да вземе парите си. Когато пристигна на площад „Сейнт Джордж“, имаше само дрехите на гърба си и шестнадесет долара в портфейла. Хамилтън бе много недоволен.

Стоеше на предната палуба на ферибота и се усмихваше на спомените. Годината беше изпълнена с хубави и лоши мигове и с много премеждия, но той обичаше разнообразието.

Слънцето се беше скрило зад хоризонта и назъбените върхове на Тиоман се извисяваха към бакъреночервеното небе. Палмите шумоляха на вятъра. Голям колкото хвърчило прилеп безшумно размаха криле над плажа, после зави и отлетя към морето и една огромна луксозна яхта, закотвена в дълбокия канал. Имаше четири палуби и площадка за хеликоптери. Стракан беше виждал подобни яхти само в списанията, на снимки от Монте Карло или от курортите на Бахамите. На света имаше само няколко такива. Ед поклати глава и отново насочи вниманието си към острова. Капитанът угаси моторите и фериботът се плъзна към понтонния пристан. Стреснати от светлината на фаровете раци забързаха надолу по дървените подпори и виновно се плъзнаха в морето.

Стракан не бързаше да види отново Пили Паранг, но тъй като Руни вероятно все още беше в затвора, щеше да приеме каквато помощ успееше да получи. Ферховен беше по следите му, а времето летеше. И дори да довереше тайната си на Пили, малайзиецът пак можеше да се окаже полезен съюзник. Нуждаеше се предимно от информация, превод и преговори и Пили щеше да му осигури и трите. Информация за условията, които можеше да очаква, превод, за да общува с местните жители, и преговори за по-евтини цени за наемане на акваланги и яхта.

Яхтата беше първото, за което помисли, когато откри местоположението на наследството си. Както подозираше, ключът се криеше във втория куплет на детската песничка — той се сети едва когато видя пръстените в кутията на бижутера.

Гонг Де Тиан беше облечена красиво и богато. Имаше обеци и огърлица, но нямаше пръстени и звънчета по ръцете и краката. Стракан се молеше да е прав, когато хукна да я види отново. Издекламира стихчетата пред статуята и облекчено се засмя, когато видя, че теорията му е правилна.

Пръстенчета две на лява, а на дясната пък звънчо.

„Висока е колкото трябва“ — кажи.

На крачето дясно звънчо, а на лявото пък брънчо.

И точно и колкото трябва тежи.

Да, наистина беше познал. На пръстите на ръцете и краката й нямаше нищо. За да е висока колкото трябва, трябваше да има пръстени и звънче на ръцете, а за да е тежка колкото трябва — да има пръстен и звънче на краката. Музика щеше да има само ако се добавеха липсващите накити.

Беше сигурен, че височина означава географска ширина — разстоянието над или под екватора. Следователно тежината беше географската дължина или разстоянието на изток или на запад от меридиана. Липсващите пръстени и звънчета на богинята бяха градуси и минути. По дяволите, символът за градус дори приличаше на пръстен, а символът за минута можеше да се оприличи на езиче на звънче. Ако добавеше необходимия брой градуси и минути към координатите на копчетата за ръкавели, щеше да разкрие местоположението. Всичко се свеждаше до елементарна математика.

За да получи точната географска ширина, взе координатите от копчетата и добави два градуса за лявата ръка на Гонг Де Тиан и една минута за дясната. След това повтори същото с краката й, за да получи географската дължина, и написа всичко на лист хартия.

ГЕОГРАФСКА ШИРИНА

Копче/Координати на чудната дама = 01°17’43" север

Плюс два пръстена на лявата ръка и едно звънче на дясната= + 02°1’

Координати на наследството = 03°18’43" северна ширина

 

ГЕОГРАФСКА ДЪЛЖИНА

Копче/Координати на чудната дама = 103°39’01" изток

Плюс едно звънче на десния й крак и един пръстен на левия = 01°1’

Координати на наследството = 104°40’01" източна дължина

Забърза към библиотеката, за да намери атлас. В песничката нямаше инструкции за изчисляване на секундите, затова Ед предположи, че са същите като на копчетата. Градусите го доведоха до източното крайбрежие на Малайзия, а минутите — до група от шест малки острова в Южнокитайско море. Наричаха се Керкула и бяха национален парк. Архипелагът беше дълъг само десет мили и островите бяха нанизани като мъниста на огърлица — шест раковини в огромното синьо море.

Пулау Тиоман беше центърът на цивилизацията най-близо до островите Керкула. Пътуването с ферибот беше по-евтино, отколкото със самолет, и мерките за сигурност не бяха толкова строги. Следователно на Ферховен щеше да му е по-трудно да проследи движенията му. Ед си купи пътеводител — там пишеше, че островите са прекалено малки, за да бъдат населени, и са заобиколени от остри като бръсначи рифове. Това беше решаващият фактор. Още едно парче от ребуса се намести. И тогава Стракан разбра какво търси. Нямаше никакво съмнение.

Кораловите полипи са дълги от един до три метра. Отделени един от друг, те са безобидни за всичко, с изключение на планктона, и затова образуват колонии. Израстват върху скелетите на предшествениците си и на мъртви молюски и така изграждат рифове. Големият бариерен риф е дълъг 1250 мили, което означава страшно много скелети. Рифът осигурява храна и убежище на живеещите във варовити води червени водорасли, богати на калций като скелетите. Съставките на калция са ронливи, но и твърди. Има ги в зъбите, костите, мрамора и цимента. Могат да бъдат остри. Да режат метал и плът. И кораби.

Например японски военен кораб, пътуващ от Малайзия за Япония през 1942 година и натоварен с британски военнопленници. Пътят му минава точно покрай островите Керкула, които, както е известно, са обградени от остри като бръсначи скали. Разразява се тропически циклон. Корабът се блъска в рифовете и се разбива. Природата е прекалено силна. Рифът чака и отваря корпуса му като консерва. Оцелява само един човек. Години по-късно той записва местоположението на кораба на две сребърни копчета за ръкавели и добавя статуя и преправена детска песничка.

Стракан търсеше потъналия кораб на дядо си. И за тази цел му трябваше яхта. Пили Паранг щеше да му намери.