Патрик Удроу
Координати на смъртта (33)

33.

Сумо приклекна, махна капака на коша и го обърна.

Черната змия тупна на пясъка, свита на кълбо. Стракан не разбираше много от змии, но когато тази надигна глава, веднага позна каква е. Кобра. Качулката на врата й се изду.

Сумо я погали по задната част на главата, за да я накара да се издигне още. Змията незабавно се извиси на три педи във въздуха. Половината й тяло все още лежеше на земята. Ед се смрази, хипнотизиран от красотата и големината й, но и изпълнен с опасения и страх. Вече беше тъмно и той си беше свалил слънчевите очила. Имаше голяма вероятност змията да се изплюе, а той не искаше отрова в очите си.

Неколцина туристи видяха какво става, помислиха Сумо за уличен укротител на змии и спряха да гледат. Сред тях бе и Кей Ти Лукър — разбута тълпата и застана най-отпред. Гледаше го предизвикателно и като че ли изпитваше удоволствие от затруднението му, сякаш Ед заслужаваше точно това заради отказа си да я вземе със себе си. Той я погледна и й се усмихна. В същия миг змията се раздвижи и Стракан бързо насочи вниманието си към нея. Сервитьорите от ресторанта се спогледаха многозначително и се заусмихваха, сякаш това беше атракцията на вечерта.

Без да обръща внимание на насъбралите се хора, Сумо сложи капака на коша на метър от кобрата и протегна ръка зад себе си, за да извади нещо от раницата, без да откъсва очи от змията. Стомахът на Ед се сви, когато видя какво държи. Сумо го хвърли върху капака — малка топка сива козина.

Плъхът се завъртя няколко пъти. Краката му дращеха по ракитовия капак. Кобрата мигновено се дръпна и се изви за нападение. Черните й очи се вторачиха в храната. Раздвоеният й език се стрелкаше напред-назад. После тя изсъска — все едно някой отвори разклатена газирана напитка.

Плъхът замря, прикован от неописуем ужас. Не виждаше над ръба на капака и нямаше представа къде е змията, но знаеше, че е наблизо и го чува. Гърдите на животинчето запулсираха, после то изпружи задните си крака и страхът изтече от пикочния му мехур.

Кобрата се люшкаше напред-назад, преценяваше разстоянието до плъха. Сумо обясни правилата на играта.

— Взимаш плъха, когато си готов. Но трябва да си много бърз. Змията е гладна. — Ухили се. — Ако си бавен, ще те откарат в болницата. Ще ти покажа как се прави.

На Тиоман нямаше болница и Сумо сто на сто знаеше това. Ед унило поклати глава.

Сумо коленичи, протегна дясната си ръка и започна да мърда пръсти. Змията насочи вниманието си към танца им. Смъртоносният й черен език продължаваше да се стрелка от устата й без устни.

Сумо спря и кобрата мълниеносно се съсредоточи върху плъха. Той отново размърда пръсти и змията се обърна към него. Ръката му се спусна в идеална дъга като меч, разсичащ въздуха, грабна плъха и го хвърли през лявото му рамо. В същия миг главата на кобрата се тресна в капака на коша и той изтрака от силния удар. Сумо обаче вече беше грабнал плъха и змията не можа да го налапа.

Сумо погледна Стракан. На лицето му беше изписано очакване. Очите му бяха черни и немигащи като на кобрата.

— Опитай.

Това беше директно предизвикателство към смелостта му. Сумо го подлагаше на изпитание. Змията запълзя към плажа, но малайзиецът я хвана за опашката и я дръпна назад.

— Хайде, Ланселот, направи го. — Кей Ти също го предизвикваше.

Стракан почервеня от гняв. За каква се мислеше тази, по дяволите, че го наричаше и Ланселот? Погледна Пили, който стоеше малко встрани. Лицето му беше изопнато в очакване. Изглежда, всички искаха Ед да приеме предизвикателството.

— Хиляда и осемстотин долара. Хиляда и петстотин, ако изпревариш змията. — Сумо повтори условията на сделката, усмихваше се все така като Буда. Невъзможно беше да не го харесаш. Той беше човек, когото всеки би искал да има на своя страна. Силен като бик, костелив орех и по-бърз от нападаща змия.

Стракан също се усмихна. Беше изпил четири бири и нямаше начин да победи кобрата. Взе решение. Щеше да наеме Сумо.

— Хиляда и осемстотин. Договорихме се. Ще се срещнем утре, един час преди залез-слънце. — Вдигна ръка, за да се сбогува, после тръгна към бунгалото си.

Не беше минал и двайсет крачки, когато усети нещо странно. Шепотът и вълнението в ресторанта бяха утихнали. Плискането на вълните сякаш се усили. Стракан се обърна да разбере защо и видя, че Кей Ти Лукър е коленичила пред коша. Дясната й ръка беше протегната. Тя мърдаше пръстите си и кобрата се беше надигнала, за да приеме предизвикателството. Тълпата се беше приближила зад нея и Кей Ти нямаше накъде да отстъпи. Ед побягна натам. Какво се опитваше да докаже тя, по дяволите? Премятането на подложки за бира не означаваше, че отговаря на изискванията да изпълни подобен номер. Подложките за бира не хапеха. Бирата не беше отровна. Подложките не поразяваха смъртоносно.

— Кей Ти! Недей! — Той разблъска насъбралото се множество и се приближи до нея, наблюдаваше ръката й и кобрата.

Сумо, изглежда, се забавляваше.

Стракан се надяваше, че всичко това е шега. Може би змията не беше отровна. Може би отровата й беше изцедена. Може би зъбите й бяха извадени. А после погледна лодкаря и изражението му му показа, че няма лъжа и че всичко е наистина.

Ръката на Кей Ти се издигна на височината на рамото й. Тя подражаваше на техниката на Сумо и мърдаше пръсти, сякаш трескаво свиреше на пиано. Кобрата насочи вниманието си към ръката й, но Кей Ти сякаш не забеляза това. Беше се съсредоточила върху плъха. Върху въртенето и извиването му на капака. Върху потрепването на муцунката му. Върху мигането на очите му. Преценяваше разстоянието между ръката си и тялото му и си представяше успеха си.

И в следващия миг застина. Ако Стракан я разсееше, кобрата щеше да я ухапе. Беше преминала точката, откъдето няма връщане. Змията обърна глава към плъха, той я видя да се извисява над него и се вцепени. Кей Ти помръдна пръсти. Черната като абанос кобра се обърна към ръката й… и тя посегна.

Ед не видя ръката й, защото наблюдаваше змията. Забеляза само началната и крайната й позиция, но не можа да проследи светкавичното й движение. Чу удара на главата на кобрата в капака и после тракането му, докато влечугото се опитваше да измъкне зъбите си.

На капака нямаше нищо. Кей Ти отскочи и вдигна високо плъха, сякаш беше трофей. Отстъпи още крачка от ядосаната кобра и победоносно се усмихна на Сумо.

И тогава Стракан видя, че е било на косъм. Ризата на Кей Ти беше раздрана на китката — зъбите на кобрата бяха закачили ръкава й и бяха минали на милиметри от кожата й. Важното обаче беше, че не я бе ухапала.

Кей Ти подаде плъха на Пили, все едно искаше да й го пази като трофей, но той го хвърли върху капака на коша. Змията атакува мълниеносно. Беше измамена два пъти и нямаше да допусне същата грешка отново. Челюстите й се впиха в безобидния гризач, тя изви глава, уви се около плъха и го стисна. Гризачът потрепери и отвори уста да си поеме въздух в беззвучен писък. Във вените му потече отрова — нахлуваше все по-навътре с всеки удар на сърцето му.

Сумо се наведе, спокойно завря главата на змията в пясъка и когато кобрата престана да мърда, я вдигна и я пусна в коша. Опашката й недоволно перна китката му, но той затвори капака и влечугото се усамоти в мрака, за да изяде наградата си.

Сумо се ухили на Кей Ти така, сякаш беше открил осмото чудо на света. Усмихваше се с беззъбата си уста, клатеше глава и й се кланяше. Малайзийският лодкар не уважаваше много жените, но държането му показваше, че е готов да се опълчи срещу столетията на културни условности и традиции. Вдигна победоносно ръка. Кей Ти го разбра и плесна дланта му за поздрав. Той изрева от удоволствие. Това освободи напрежението и двамата се разсмяха весело. Плъхът беше забравен, а Кей Ти и Сумо вече бяха добри приятели.

Стракан бе видял достатъчно. Обърна се, пъхна ръце в джобовете на късите си панталони и с тежки стъпки тръгна по плажа. Кей Ти го беше направила да изглежда страхливец, като рискува кобрата да я ухапе. Доверието на Сумо в него беше унищожено. Той беше публично унизен.

Но имаше превоз.

По-късно същата вечер до японската яхта се приближи малка моторница. „Фубуки“ беше закотвена на миля от брега и моторницата стигна до нея за петнадесет минути. Служителите на Уакахама сан не изчезваха на четиридневно пътуване до островите Керкула, без първо да поискат разрешение. И им трябваше много основателна причина, за да го получат.

Оказа се обаче, че причината на Пили Паранг е достатъчно убедителна.