Патрик Удроу
Координати на смъртта (61)

61.

Бяха с копринени ризи и кремави памучни панталони. Косите им бяха намазани с брилянтин и пригладени назад, а лицата — гладко избръснати. Изглеждаха абсолютно неуместно в магазин за морски стоки. Стракан позна единия — беше шофьорът на рейндж ровъра.

Предпазливостта на Ед граничеше с мания за преследване. Проливът Джохор беше пълен с яхти, но не бе забелязал някой да ги следи, когато Сумо ги взе. Сега обаче това нямаше значение. Японците го бяха проследили до Тиоман. Бяха го наблюдавали отново сутринта и очевидно бяха решили, че моментът е подходящ да се представят.

Мъжът с пистолета беше най-висок. Вместваше се естествено в ролята на главатар и не беше дошъл да си побъбрят приятелски. Привика Стракан с пръст. Пистолетът имаше заглушител. Екип от професионалисти. Ед трескаво обмисляше вероятностите. Не бяха дошли да го убият. Ако умреше, нямаше как да намерят потъналия кораб. Не се съмняваше обаче, че могат да го накарат да говори.

— Ела тук.

— Не — без да помръдне, отговори Стракан. Не можа да измисли какво друго да каже.

Главатарят изстреля един куршум в краката му. Разхвърчалите се камъчета ужилиха глезените му. Заглушителят си свърши работата — изстрелът прозвуча като кихавица.

Ед не улесняваше нещата с твърдоглавието си, но имаше причина все още да не се приближава до тях. Те или бяха забравили за Петер, или не го бяха видели. С периферното си зрение Стракан забеляза, че приятелят му стои точно над тях, на ръба на горния етаж.

Петер Зееман съвсем не беше за подценяване и ако Ед успееше да издържи още няколко секунди, негодниците щяха да разберат това. Ед не смееше да погледне приятеля си от страх да не издаде позицията му и се съсредоточи върху шофьора на рейндж ровъра, който изглеждаше следващият най-опасен тип след мъжа с пистолета. Носеше черна жилетка над зелената копринена риза и нещо издуваше вътрешния му джоб. Японецът вдясно не беше въоръжен. Имаше набръчкан белег, който минаваше по лицето му като синусоидна крива. Вероятно беше запознат с ръкопашния бой и Ед с удоволствие би го оставил на Петер, след като неутрализираха човека с пистолета. Завесата от мъниста зад него изтрака и Гаджа излезе заднишком. Бързаше да избяга от огневата линия. Беше си взел парите и нямаше намерение да помага повече.

— Добре, добре — каза Стракан, остави кутията с експлозивите на тезгяха зад себе си и вдигна ръце, за да покаже, че няма да се бие. — Спокойно. Идвам.

Високият японец в средата го държеше на прицел, докато се приближаваше, и така и не разбра какво го уби. Петер пусна оловната тежест с абсолютна точност от четири метра и половина и черепът на главатаря изкънтя глухо, когато тя го разби като черупка на яйце. Пистолетът падна от ръката му и той се свлече на пода. Смъртта му настъпи мигновено. Типичен пример за двойствеността. В един миг си шефът, в следващия — нула.

Двамата му придружители за миг се стъписаха. Стракан се хвърли върху шофьора, протегна ръце напред като бутала и го удари в брадичката с длани. Японецът залитна и в същия миг Петер скочи от балкона. Стовари се върху мъжа с белега, хвана го за врата и го събори. Шофьорът вдигна ръце, за да се защити в стил карате, но сега силите бяха изравнени и просто нямаше шанс.

Петер заби глава в лицето на мъжа с белега и започна да го налага, докато той не изпадна в несвяст. Разсеян за миг от уменията на приятеля си, Стракан получи ритник в коляното. Силна болка прониза капачката му. Той отвърна с два бързи удара и шофьорът се строполи на земята.

Което се оказа лошо.

Защото шофьорът падна до изпуснатия пистолет и веднага го грабна. Ако го беше насочил към Петер, Ед можеше и да не излезе жив от магазина. Но той го вдигна срещу Стракан — и незабавно си получи заслуженото.

Петер беше един от най-почтените хора, които Стракан познаваше, но когато трябваше да се бие, използваше всички средства, за да победи. Грабна една лъскава стоманена канджа от стената и замахна с всичка сила.

Куката прониза лакътя на японеца. Той все пак натисна спусъка, но куршумът се заби в дървените лавици в задната част на магазина. Ед изрита оръжието от пръстите му. Ръката на шофьора се бе превърнала в парче месо на касапска кука. Костта се виждаше. Изпаднал в шок, той безмълвно се втренчи в раната си.

Играта свърши. Стракан взе експлозивите, Петер вдигна шестнадесеткилограмовия надуваем балон, сякаш беше кошница за пикник, и двамата бързо излязоха и затичаха по пристана. Сумо вече беше заредил с гориво. Видя ги, че идват тичешком, и заповяда на Дребсън да развърже въжетата.

Ед и Петер хвърлиха екипировката на борда и Стракан извика:

— Тръгвай, тръгвай!

Сумо потегли на заден с пълна тяга, обърна, като разлюля околните лодки и яхти, и попита:

— Къде отиваме?

— На Керкула Кетам — отвърна Ед. — Къде другаде?