Патрик Удроу
Координати на смъртта (20)

20.

Холандецът го нападна с високо вдигнат бокс, възнамеряваше да го удари в лицето. Очевидно очакваше Ед да отстъпи, но Стракан направи крачка напред и го пресрещна. Изненадан, Ферховен побърза да нанесе удара. Ед го предугади лесно, протегна лявата си ръка, блокира китката му и в същото време го удари в брадичката с изопнатата длан на дясната си ръка. Главата на ченгето отхвръкна назад. Сигурно си прехапа езика, защото от устата му бликна кръв.

Ферховен беше въоръжен, но Стракан имаше предимство, възползва се от него и връхлетя върху агента на Интерпол. Движеше се леко и бързо замахваше с юмруци. Следващият му удар улучи слепоочието на инспектора и го повали на пода. Ритникът по главата го довърши. Ед обаче се поколеба — не искаше да убие ченге и не вложи цялата си сила в удара.

Ферховен го хвана за глезена и го изви и Стракан разпери ръце, за да запази равновесие. Очакваше, че холандецът ще го блъсне назад или ще го завърти и ще го удари с бокса. Но полицаят приклекна, дръпна и Стракан се строполи на пода като рухнал небостъргач.

Ферховен се нахвърли върху него като обезумял. От устата му се стичаше кръв. Първият му удар счупи носа на Ед и раздроби костите. Устата на Стракан се напълни с кръв. Причерня му. Още един такъв удар и всичко щеше да приключи. Ед разполагаше с две оръжия — челото и таза си — комбинира ги идеално, повдигна Ферховен и го оттласна. Инспекторът загуби равновесие и се сгромоляса на земята. Лицето му беше на два-три сантиметра от Стракан. Ед заби юмрук в носа му. Ферховен беше зашеметен. Силите го напускаха. Боксът се изплъзна от пръстите му.

Ед се претърколи на дясната си страна, хвана се за масата и стана. Беше поел един удар, а холандецът три.

Ферховен все още се мъчеше да се надигне. Стракан го изрита в ребрата. Инспекторът инстинктивно се сви на кълбо и прикри главата си с ръце. Ед прицели следващия си удар в слабините му, хвърли се върху него, заби колене в гърдите му и му изкара въздуха. После взе падналия бокс, прокара пръсти през халките и засили още жестокостта.

Ферховен спря да се съпротивлява. Опитваше се да си поеме дъх и това даде време на Стракан да го прикове към пода. Ръката на ченгето се вкопчи в нещо на хълбока му. Мантото му се разтвори и Ед видя кобур. Боксовете бяха едно, но револверите — съвсем друго. Трябваше да сложи край на схватката, преди Ферховен да е измъкнал ръката си. Знаеше, че холандецът няма да се поколебае да го застреля, ако му се предостави удобна възможност.

Започна да го удря с бокса — бавно и методично. Първият удар разцепи скулата на полицая и от моравата рана потече кръв. Един от предните му зъби се счупи в корена, изхвърча от венеца и заседна в гърлото му. След секунда ченгето изплю зъба и обсипа Стракан със слюнки и кръв. Спря да вика след третия удар, а след четвъртия се отпусна неподвижно.

Отначало Ед се уплаши, че го е убил. Едва ли можеше да убеди съдебните заседатели, че за втори път убива неволно. Полицаите пък бяха особено настървени, когато трябваше да заловят убийци на свои колеги. Последното, което Стракан искаше, беше целият Интерпол да хукне да го търси, така че облекчено пое дъх, когато долови пулс.

Ферховен беше изгубил съзнание. Ед не знаеше с колко време разполага, преди ченгето да се свести, но му беше пределно ясно, че трябва да е колкото е възможно по-далеч, когато това стане. Предполагаше, че има един час, а може би повече, ако инспекторът беше пил много, както загатваше вонята от устата му. Но по някакъв начин трябваше да се отърве от него.

Пребърка джобовете му, намери второто копче и после нарами инспектора на гръб. Отиде залитайки до шкафа и взе бутилка „Джак Даниълс“ — беше му необходима, в случай че някой ги забележи: тогава щеше да се престори, че са пияници, които се връщат от тежък запой. Избърса с ръкав кръвта от лицето си, извади със зъби корковата тапа и я изплю на пода. Уискито опари разцепената му устна, когато отпи голяма глътка, но му даде сили. Стракан отпи още една и понесе на рамо жертвата си надолу по стълбите.

Ферховен беше по-тежък, отколкото изглеждаше. Ед залиташе под тежестта му и това придаваше достоверност на заблудата. Излезе, зави по Тачбрук стрийт и се отправи към магазините на Уорик Уей. Вдясно имаше задънена уличка с три кофи за смет. Бяха препълнени. До тях бяха струпани чували с отпадъци. Поне петдесет. Идеално.

Стракан хвърли Ферховен в средата на купчината и холандецът хлътна между чувалите. Ед изля бутилката „Джак Даниълс“ върху дрехите му, после я избърса и я метна в скута му. Изпита нещо като удоволствие. В действията му имаше някаква справедливост. Само преди две нощи инспекторът бе изхвърлил филмите му в боклука на летище „Шхипол“.

Гнездото сред празните смачкани кутии от китайски ресторанти, пликове от прахосмукачки, чували със смет и кости от риба изглеждаше удобно и приятно за прекарване на нощта. Ако на Ферховен не му провървеше, щяха да го гризат плъхове. Ако не извадеше никакъв късмет, някой можеше да го пребие и обере. Но купчината отпадъци беше по-безопасно място за нощуване от стотици други, за които Стракан се сещаше, и изгледите холандецът да оцелее бяха добри. Щеше да се събуди целият подут, но жив. Щеше да отиде в болница да се погрижат за лицето му… и после щеше да тръгне да го търси.

Но дотогава Стракан отдавна щеше да е заминал — да издирва наследството си на пресечната точка между двата координата.

Стисна копчето в джоба си. След двадесет и една годишна раздяла географската ширина и дължина най-после се бяха събрали.