Патрик Удроу
Координати на смъртта (36)

36.

Събуди го писък на жена. Преряза го като гарота гърло. Той скочи от леглото и удари главата си в тавана. Нахлузи късите си панталони, грабна ножа от водолазната чанта и хукна навън. Изкачи стъпалата на два скока, мина през плъзгащите се остъклени врати и излезе на главната палуба… и спря като поразен от гръм и ахна.

Кей Ти Лукър плуваше до лодката. Последва втори писък — от радостно въодушевление, а не от страх, и Дребсън скочи от наблюдателната кула и профуча покрай ухото му: хвърли се във водата от шест-седем метра, притиснал колене до тялото си. Падна като бомба и обля палубата с пръски. Кей Ти го посрещна с канонада от пръски в лицето, после насочи вниманието си към Стракан.

— Съжалявам, Ланселот. Честно и почтено си спечелих билет за пътуването. — И втренчи в него големите си зелени очи.

— Пътуването е частно. Знаеш ли какво означава това?

— Разбира се. Но аз победих змията, а ти дори не се опита да го направиш. Знаеш ли какво означава това?

— Сумо! — викна Ед ядосано. — Веднага ела тук!

Грамадният малайзиец слезе по стълбата на открития мостик. Усмихваше се.

— Виж какво, Ланселот, няма нищо лично, но ти ме ядоса онази вечер. — Кей Ти отново се изтласка във водата. Беше облечена в цял черен бански и се носеше по гръб като тюлен. — Не ми пука дали съм твоят тип, или не. Не става дума за това. Опитвах да се държа приятелски, а ти го превърна в сексистка надпревара. Имаш ли представа колко си арогантен? Ако исках хубаво гадже, което да ме накара да се почувствам по-добре, щях да отида в Бержая и да си намеря някой десет години по-млад от теб.

Стракан се засмя.

— И аз съм бил арогантен, така ли?

— Искам да се гмурна на островите Керкула. Сумо няма нищо против. И не се тревожи за парите. Ще си платя. И няма да ти преча, миличък, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.

Ед не го каза, но ако нещо можеше да го накара да се почувства по-добре, това беше Кей Ти в целия си бански костюм и фактът, че го нарече „миличък“. Усмихна се на собствената си слабост и усети, че враждебността му към нея се изпарява.

— Тръгнал съм по работа. Не разбираш ли?

Сумо слушаше разговора и се мъчеше да не се разсмее. Ед се обърна към него.

— Какво прави тя тук, по дяволите?

— Ако не ти харесва, може да слезеш от лодката. Тиоман е натам. — Сумо се разсмя така, че от очите му потекоха сълзи.

— Пътуването трябваше да е частно.

— Но ти доведе приятеля си, който е лош човек. — Сумо посочи с брадичка Пили, който седеше на наблюдателната кула. — Затова и аз си доведох приятел. Чия е лодката?

Въпреки яда си Стракан се усмихна. Веселото настроение и смехът на Сумо бяха заразителни. Освен това беше очевидно кого от пътниците на борда харесва най-много. Сумо явно беше скрил Кей Ти в каютата за гости и сега двамата се бяха сближили като крадци, които действат в комбина. Стракан се замисли дали да не продължи караницата, но после реши да не го прави — предпочете да изругае и да махне пренебрежително към капитана. Не можеше да направи нищо. Разстоянието до Тиоман беше шестдесет мили. Връщането на Кей Ти щеше да означава заплащане за още един ден. А докато не разбереше какво представлява наследството му, излишните разходи бяха немислими.

Прибра ножа си в ножницата и я остави в главната каюта. Не знаеше какво да очаква и беше смутен от прекалено острата си реакция. Ножът беше сериозно оръжие — „Оушън Мастър“ с осемнадесетсантиметрово назъбено титаново острие. Беше с идеално тегло за всякаква употреба, включително за хвърляне. Ед го използваше предимно за белене на плодове, разцепване на кокосови орехи и за рязане на въжета. Единственият път, когато го бе употребил като оръжие, беше при самоотбрана срещу една ядосана тигрова акула на Сейшелските острови — тя първо отхапа част от левия му плавник, а после се плъзна покрай него и одра ивица кожа на дясното му рамо. Все още носеше белега.

Беше се успал, но закуската го чакаше на масата. Той си наля кафе и яде киви и манго, после се приближи до перилата и вдигна лъжицата си, за да покаже благодарността си на Дребсън. Момчето и Кей Ти бяха подновили играта и крещяха, редуваха се да скачат във водата и да се плискат. Дребсън все още не беше загубил детската си пълнота, но когато пораснеше, щеше да стане хубав младеж. Беше на дванадесет-тринадесет години и имаше кафяви очи и кръгло ангелско лице.

Морето беше тюркоазносиньо. Стадо риби гризяха налепите по котвената верига. Стракан се вторачи в морето. Копнееше за спокойствието на подводния свят. Вълшебен свят. Там нямаше никакъв шум, нито напрежение. Водите край островите Керкула бяха национален морски парк. Гмуркането в тях беше едно от най-хубавите на света, но поради отдалечеността им от континента ги посещаваха рядко. Ед изгаряше от нетърпение. Гневът му от хитрината на Кей Ти бързо се разсейваше.

Той се протегна, направи няколко лицеви опори и отиде на носа, за да види къде се намират. Бяха хвърлили котва в малък залив на Керкула Кетам. Беше задушно и палмите бяха клюмнали от жегата. Листата им бяха крехки, сякаш бяха изсъхнали.

Районът беше вулканичен. Право от брега се издигаше стена от обрасли с шубраци склонове. Ед забеляза в края на плажа три водни гущера монитор, разхождаха се в храстите. Черните им езици се стрелкаха от устата. Бяха роднини на комодските варани, но доста по-малки — с размерите на кучета. Стракан се запита дали Кей Ти ги е видяла. В сравнение с Тиоман Керкула бе изгубен свят и тези динозаври имаха повече право да са тук от хората.

Стракан засенчи очи с ръка. Мястото на гмуркането бе на две мили по-нататък по крайбрежието — беше проверил на картата. Намираше се далеч от границите на националния парк и това означаваше, че не му трябва разрешително да се гмурка. „Еспри Блу“ беше лодка за спортен риболов и щеше да му осигури идеално прикритие в случай на нежелани посещения на охраната на парка.

Кей Ти и Дребсън приключиха играта и Ед проследи с поглед как младата жена се качва на борда и тръгва към лоцманската кабина. По тялото й бяха полепнали капки — като утринна роса. Тя застана под душа, за да измие солта от косата си, изви гръб и Стракан не можа да не забележи изящните очертания на шията и гърдите й. Побърза да отмести поглед, преди да го е хванала, че я зяпа.

Слезе на долната палуба и дълго се къпа с гореща вода — изобщо не мислеше да я пести. Излезе изпод душа освежен, ободрен, изпълнен с енергия и готов за гмуркане. Докосна копчетата на врата си, за да си вдъхне увереност.

Денят беше страхотен за търсене на съкровища.