Патрик Удроу
Координати на смъртта (46)

46.

На Пили Паранг му бяха необходими само четиридесет и пет секунди, за да превземе „Еспри Блу“. Стракан и момичето бяха във водата и той можеше да се справи с останалите. Единствената помощ, от която се нуждаеше, бяха елементът на изненада и револверът.

Беше взел оръжието от шкафчето в лоцманската кабина по-рано през деня и го беше скрил в главната каюта така, че да е готов, когато настъпи моментът. Даде на гмуркачите десет минути и пристъпи към действие. Знаеше, че когато се спуснат на повече от осемнадесет метра, ще трябва да направят почивка за безопасност, преди да изплуват на повърхността. Това му гарантираше най-малко пет минути.

Отмъщението изисква чакане и търпение, а Пили Паранг жадуваше за отмъщение. Омразата му към Стракан беше като отрова, просмукваше се във вените му и обагряше кръвта му в черно като мастило. Стракан бе човекът, който ги беше предал. Човекът, виновен за смъртта на Руни.

Шлифовчикът беше видял всичко с очите си и се беше заклел в живота на детето си. Пили му пишеше писма, докато беше в затвора, накара го да му разказва историята отново и отново, запомни всяка подробност и си я представяше толкова ясно, сякаш беше присъствал.

Гореща вечер в центъра на Куала Лумпур. Препълнен бар. Брат му, облечен в тениска и джинси „Ливайс“, разговаря със Стракан, Анвар и двама други куриери. Пият бира. Стракан излиза да се обади по телефона. След минута полицаите нахлуват в заведението през задния вход. Стракан се връща, за да провери дали сигналът му е приет, после побягва като жалък страхливец, какъвто си беше. Анвар каза, че Руни се съпротивлявал смело и достойно и повалил няколко ченгета, но накрая те надделели. Удряли го дълго след като изпаднал в безсъзнание и когато го повлекли навън, бил отпуснат като труп. Пили научи новината чак след няколко дни, когато съдията от Върховния съд вече беше издал заповед да изключат животоподдържащия апарат на брат му.

И виновникът беше Стракан.

Ед Стракан. Пили мислеше, че никога повече няма да го види, но Господ му го изпрати отново. Какво друго обяснение можеше да има? Стракан се бе появил ненадейно от другия край на света. Беше дошъл на Тиоман и го бе потърсил, твърдеше, че му е приятел. Това си беше дар божи. Господ искаше Пили да отмъсти за убийството на брат си.

Пили изгаряше от нетърпение да го направи незабавно, но знаеше, че е по-добре да изчака. В честен двубой Стракан би го победил, но Пили го превъзхождаше в нечестната игра и ако беше търпелив, щеше да измисли нещо хитро. Шансовете да го хванат в малката островна общност бяха големи. Хората щяха да говорят. Да задават неудобни въпроси. Ето защо, когато видя, че Стракан гледа „Ариадна“, идеята да го убие в морето му се стори прекрасна и логична. Ако си разчистеше сметките със Стракан на Тиоман, всичко щеше да свърши прекалено бързо. Омразата го измъчваше вече десет години. Щеше да издържи още няколко дни.

След като разбра, че Стракан търси лодка, качването на борда беше по-лесно, отколкото предполагаше. Отмъщението беше идея, която японците разбираха добре, и Уакахама веднага му разреши отпуск. В същото време любовта на Сумо към американските долари беше по-силна от неприязънта му към нежелани гости. Пили обаче продължи да чака, черпеше от неподозирани запаси самообладание, докато не разбра какво е намислил Стракан. И след това вече нямаше причина преструвката да продължи. Пили познаваше архипелага Керкула и въпреки че не беше водолаз, бе израснал сред хора, цял живот ловили риба край тези острови. Тук нямаше потънал кораб. Експедицията на Стракан беше изгубена кауза, халюцинация, мотивирана от алчност.

Пили беше донякъде разочарован. Изпитваше уважение, но и завист към джентълменското отношение на Стракан. За известно време, разбира се, съвсем кратко, беше заблуден от юношеския му ентусиазъм. Беше си позволил да мисли, че пътуването може да му донесе и материални облаги освен отмъщението. След като обаче разбра какви са намеренията на Стракан, прогони тези мисли от съзнанието си. Нямаше да спечели нищо и това означаваше, че няма причина да протака.

Планът му беше великолепен. Отмъщението щеше да е зрелищно. Пиршество на възмездие, състоящо се от две блюда. Щеше да има косвени жертви, но това беше допустимо, като се имаха предвид обстоятелствата. Познаваше Сумо и Дребсън от много години, но те бяха от континента и идваха на Тиоман само през туристическия сезон. Не му бяха приятели, а познати. Бяха заменими. Животът им не означаваше почти нищо в контекста на отмъщението му.

Огромният капитан беше с гръб към него на открития мостик. Чу, че Пили се приближава, но му заговори, без да се обръща. Грешката щеше да му струва скъпо. Пили се почувства малко нелепо, докато стоеше до извитата пейка зад стола на Сумо. Само така можеше да му нанесе поразяващ удар отвисоко. Дръжката на револвера се стовари с огромна сила върху главата на Сумо, той рухна върху командното табло, без да издаде звук, като прострелян дивеч. Пили го сграбчи за яката и го смъкна от контролните уреди, после тръгна да търси Дребсън.

Намери го в главната каюта. Момчето беше в камбуза, режеше риба и приготвяше къри. Видя револвера в ръката на Пили и веднага разбра, че положението е на живот и смърт. Пили остана смаян от смелостта му. Страхът в очите на Дребсън продължи не повече от секунда. След това те се присвиха и инстинктът за оцеляване се задейства. Пили видя как Дребсън стисна кухненския нож и натисна спусъка.

Куршумът улучи момчето под рамото и го завъртя. То се блъсна в мивката и се свлече по корем на пода. Пили изчака тридесет секунди, целеше се в главата му, но Дребсън не помръдна — също като чичо си. Локвата кръв под лявото му рамо убеди Пили, че не е необходимо да стреля втори път.

Отмъщението беше все по-близо. Яхтата вече беше негова. По-късно щеше да я запали, за да изглежда като нещастен случай. Все още не беше решил дали да е скъсана тръба за гориво, или спукан цилиндър с газ в камбуза. Нямаше да има веществени доказателства, нито разследване. След това щеше да се върне със спасителната лодка на островите и да чака „Фубуки“ или хеликоптерът й да го приберат. Вече се беше обадил по радиопредавателя на японската яхта, за да съобщи местоположението си и да каже на Уакахама сан, че ще е готов да го вземат, след като се мръкне. Оставаше му да направи само едно.

Отиде на мостика и закара яхтата над гмуркачите, спря и погледна надолу. Мехурчетата им излизаха на повърхността на равни интервали и в две отделни струи — Стракан и Кей Ти очевидно вече не бяха заедно. Единият излизаше. Пили се вгледа по-внимателно и забеляза във водата тъмен силует. Младата жена бе на дълбочина пет метра и бе заела поза „лотос“ — почиваше си. Беше хубава. Жалко, че се беше появила на неподходящото място в неподходящия момент. Пили не изпитваше угризения, че я е включил в отмъщението си. В края на краищата той само изпълняваше божията воля.

Стисна револвера и тръгна да я посрещне.