Патрик Удроу
Координати на смъртта (50)

50.

Бодлите на каменната риба се забиха в дланта му толкова дълбоко, че изохка и почна да я тръска. После се обърна и метна през борда и кутията, и каменната риба.

В същия миг Стракан чу, че вратата на главната каюта се отваря. Дребсън профуча покрай него, стиснал водолазен нож. Лявото му рамо бе цялото в кръв. Момчето затича към Пили.

— Влакното! — изкрещя Ед. — Дребсън, срежи влакното!

Момчето спря. Пили скочи към него… но Дребсън се извъртя и отчаяно замахна с ножа към влакното. Кей Ти потъна в морето.

Лявата ръка на Пили потрепна конвулсивно, сякаш го удари електрически ток. Вече не можеше да държи револвера и го изпусна във водата, после изкрещя пронизително и се хвърли върху Дребсън; размахваше ръце като обезумял.

Отровата на каменната риба съдържа няколко съставки и парализира нервите, мускулите и сърцето. Ефектът е сходен с ухапване от кобра и гърмяща змия, парване от отровна медуза и убождане от скорпион едновременно. Всеки момент отровата щеше да порази центровете, които контролираха дишането и сърдечната дейност на Пили. Ръката му за секунди се поду като балон. Дребсън просто трябваше да се пази от Пили тридесетина секунди — и играта щеше да свърши.

За това време обаче Кей Ти щеше да изостане далеч. Все още се движеха с петнадесет възела. Разстоянието се увеличаваше с всяка секунда. Ед виждаше главата и раменете й, но вече беше невъзможно да различи чертите й.

— Не се бий с Пили, Дребсън. Срежи ми ремъците!

Пили се приближи от лявата му страна, а Дребсън — от дясната. Стракан седеше на стола между двамата и все още бе уязвима мишена за отмъщението на Паранг. Но Дребсън имаше нож и Пили реше да се справи първо с него. Направи лъжливо движение и нападна от другата посока. Момчето предугади намеренията му. Беше пъргаво и прекалено бързо за разкъсвания от болка престъпник, който го атакуваше. Очите на Пили святкаха — адреналинът го зареждаше с енергия. Той отскачаше от ударите на Дребсън като змия от мангуста.

— Дребсън! Срежи ми ремъците! Кей Ти ще се удави.

Отровата действаше и движенията на Пили се забавяха. Краката му се подвиха. На лицето му се изписа горчиво разочарование. Болката се смени с объркване и безнадеждност, сякаш не можеше да повярва на лошия си късмет; а после малайзиецът спря, преви се и повърна. Дребсън не се поколеба, мина зад стола, пъхна острия като бръснач нож между завързаните китки на Стракан и преряза въжето. Ед усети как кръвта приижда в ръцете му. Беше изпитал същото, когато Гроот свали белезниците му на летище „Шхипол“. Захвърли въжето и разкопча ремъците на гърдите си.

Пили изпадна в делириум. Замахваше яростно към Стракан, но в ударите му вече нямаше сила и Ед лесно ги отбягваше. В безсилието си Пили го нападна за последен път, като нададе смразяващ кръвта вик и се опита да издере лицето му. Стракан се извърна, за да предпази очите си, изчака ноктите му да стигнат до гърлото му и замахна с десния си лакът със силата на пневматичен чук. Беше по-висок от Пили и го улучи право в лицето. Малайзиецът се свлече на палубата и падна в повърнатото си.

Дребсън хукна по стълбата към мостика, за да види в какво състояние е чичо му. Без да разсъждава, Стракан сграбчи Пили и го хвърли през борда. Малайзиецът падна във водата като торба с пясък. Ед не изчака да види дали ще изплува, а последва Дребсън.

Сумо се беше отпуснал в безсъзнание на стола. По плешивата му глава засъхваше кръв, гъста като жълтък на счупено яйце, но гърдите му се повдигаха, което показваше, че е жив. Стракан хвана кормилото и завъртя „Еспри Блу“ на сто и осемдесет градуса. Автопилотът се изключи. Кей Ти беше на четиристотин метра. Ед увеличи скоростта и измина разстоянието за по-малко от тридесет секунди.

Опасяваше се от най-лошото. Кей Ти се беше отказала от борбата и се носеше по гръб. Той се прокле, че кара толкова бързо, защото вълната от носа на лодката заля лицето й. Това я накара да се задави, но и показа, че е жива.

Ед грабна един спасителен пояс и скочи от мостика. Доплува до Кей Ти и й нахлузи пояса. Вълните продължаваха да се плискат по устните й. Стракан надигна главата й и в същия миг забеляза ръцете й — китките й се бяха подули ужасно и тя ги бе притиснала до корема си. От раната в рамото й струеше кръв и оставяше мътна диря във водата. Кей Ти стенеше от болка, почти бе изгубила съзнание.

Стракан махна косите от лицето й. Кей Ти го погледна в очите, усмихна се и припадна. Като се имаше предвид, че е на косъм от смъртта от болка и изтощение, това беше най-доброто, което можеше да направи. Стракан внимателно я повлече към стъпалата на лодката и завика на Дребсън.

В същия миг на петдесетина метра зад тях в кървавата диря се появи перката на първата акула.