Патрик Удроу
Координати на смъртта (23)

23.

Националната библиотека се помещаваше в сграда с бакърен покрив в края на парк Форт Канинг от другата страна на река Сингапур. Отвън не изглеждаше голяма, но когато влезе, Стракан осъзна, че ще му трябва помощ.

Взе си номер и чака петнадесет минути, докато цифрите не се появиха на дигиталния екран. Влизаше в библиотека за пръв път, откакто беше завършил училище, и се почувства неловко сред толкова много книги. Неговите изразни средства бяха снимките, а не думите.

Остави паспорта си и получи читателски пропуск за деня. Обясни какво иска, но библиотекарят на рецепцията не му обърна внимание.

— Попълнете формуляра.

— Не знам точно какво да търся. Нямам предвид определен автор или заглавие.

— Няма формуляр, няма книга.

Мъжът дори не си направи труда да вдигне глава.

Стракан се вторачи в него. На служебната карта с личните данни на врата на библиотекаря пишеше, че е роден през 1948 година, но лицето му изглеждаше по-младежко. Животът, прекаран сред книгите, би трябвало да не е изпълнен с напрежение, но този човек явно изобщо не гореше от желание да му помогне.

— Вижте какво — каза Ед. Умората от дългото пътуване го бе изнервила и той забарабани с пръсти по бюрото. — Искам справочна литература за китайската митология. И за да е по-забавно, вие изберете заглавията.

Библиотекарят продължи да гледа монитора пред себе си.

Дясната му ръка тракаше по клавиатурата, а лявата подбутна към Стракан лист синя хартия.

— Формуляр за поръчка.

— Не сте на кеф или винаги сте толкова груб? — Ед не изчака отговор. — Защото ако е второто, и аз мога да съм доста грубичък.

Мъжът най-после вдигна глава. За секунда на Ед му се стори, че се готви да продължи да спори, но после нещо го спря. Може би се уплаши. Стракан се надяваше, че е така. Това беше основната идея, след като учтивостта не даваше резултат. Библиотекарят написа нещо на синьото листче и го пусна в кошчето от дясната си страна.

— Благодаря. Много сте любезен.

Стракан се върна на мястото си и чака пет минути. Листчето с поръчката му беше взето от един служител и след още двадесет минути го поканиха отново на гишето, за да се подпише за книгите.

Той ги занесе в един тих ъгъл на читалнята на втория етаж. Първата книга беше безполезна, защото разказваше за китайския пантеон и се съсредоточаваше само върху главните божества като Гуан Дай, бога на войната, и Гуан Ин, богинята на състраданието и милосърдието. Ед провери в индекса за своята богиня, но тя беше убягнала на автора и от нея нямаше и следа.

Втората книга беше посветена на митовете за сътворението на света. Стракан за малко се спря на разказите за дракони, влачещи слънца по небето. Друга легенда описваше случилото се с жената на някакъв стрелец. Тя изпила забранен еликсир и отлетяла на луната, където се превърнала в трикрака жаба. Не пишеше защо. И Моли Нокрис беше изпила забранен еликсир, но не се беше отървала толкова леко. Митовете бяха колоритни и изпълнени с жизненост. Ед можеше да ги чете цял ден, но беше дошъл тук, за да търси богатството си, а не да се образова, затова взе третата книга.

И там я намери.

Имаше само една страница текст за Гонг Де Тиан, придружена от снимка на статуята, която беше видял в крепостта. Очевидно това беше едно от най-известните й изображения. Ако се съдеше по оскъдния коментар, тя беше немного известно, дори второстепенно божество. Стракан нетърпеливо прочете информацията.

Трите части на името й означаваха достойнство, добродетел и рай. Първоначално била индийската богиня Лакшми, но чрез будизма била възприета и от китайците. В китайските храмове беше изобразена като сериозна, спокойна и красива, с венец от цветя и разкошни дрехи и накити. През вековете облеклото й беше ставало все по-изискано и от времето на династията Мин (1368–1644) често бе издокарана като придворна на императора.

В лявата си ръка държеше перла, изпълняваща желания, или низ от скъпоценни камъни, а с дясната обикновено показваше знака на победата. Често около нея имаше седем планини с разноцветни облаци около върховете. Върху тях стоеше слон с шест бивни и шише от ахат в хобота, от шишето се изсипваха скъпоценности. На някои рисунки до Гонг Де Тиан беше изобразен молещ се мистик, облечен в бяло и с кадилница в ръка. Молитвите му гарантираха, че бутилката на слона ще продължава да изсипва скъпоценности.

Всичко това беше интересно, но още по-любопитни бяха бележките в бялото поле, написани с молив до илюстрацията. Два реда координати, оградени с въпросителни знаци:

???

01°17’43"С

103°39’01"И

???

Координатите бяха същите като на копчетата за ръкавели на Стракан. В гърлото му се надигна горчилка. Познаваше този почерк.

Обърна на вътрешната страна на корицата за потвърждение. Според датите на библиотечния картон през последните тридесет години книгата бе искана само от седемнадесет души.

И единият от тях беше Ейдриън Хамилтън.