Патрик Удроу
Координати на смъртта (65)

65.

Гмурнаха се на десет метра и запалиха фенерчетата. Светлината беше ослепително ярка. Ако бяха наблизо, хората в хеликоптера щяха да ги забележат от цяла миля.

Спуснаха се още. Рифът беше неузнаваем. Под тях се беше отворил кратер с размерите на игрище за тенис.

За осемте часа след взрива отломките се бяха утаили, но бяха останали доказателства, че е имало експлозия. Двадесетина черни акули търсеха остатъци от храна между скалите, завираха муцуните си във всяко ъгълче и пукнатина и разкъсваха умрелите риби, заклещили се там. Вляво от Стракан се разрази яростна битка за храна. В лъча на фенерчето му конвулсивно се гърчеха стоманеносиви кълба. Три еднометрови акули се биеха за по-едрите залъци.

Ед ги заобиколи и се спусна в пещерата. Отворът беше достатъчно голям за сейфовете и надуваемия балон. Петер го последва с оксижена и чантата с подводни сигнални ракети. От мрака изскочи нещо огромно и сиво и профуча покрай Стракан като ракета „Скъд“. Грапава като шкурка кожа одраска лицето му. Рибата се блъсна в горната част на акваланга му и наустникът падна от устата му. Той се обърна, за да я освети с фенерчето си — беше огромна и изчезваше в тъмнината.

Отворена към морето за пръв път от години, пещерата беше пълна с планктон и вдигнат от дъното пясък. Условията за работа бяха трудни, но идването на хеликоптера беше направило чудеса за съсредоточаването на умовете им. Двамата започнаха да действат бързо, но внимателно. Стракан запали три сигнални ракети и обля „Кагура“ в пурпурна светлина. Петер включи оксижена и се залови с веригите на най-близкия сейф. Задната палуба заприлича на работилница.

Ръждясалите вериги се бяха залепили за сейфа и Стракан използва цялата си сила, за да ги откачи. Пусна ги на палубата, доволен, че си е сложил предпазните ръкавици, които си беше купил в Куантан.

За двадесет минути освободиха сейфа от скобите и за още двадесет запоиха четири халки от подсилена стомана за горната му част. След това Ед прикрепи сейфа към ремъците на херметически затворения балон с помощта на метално въже и карабинки. В ремъците бяха втъкани свръхяки полиестерни влакна — достатъчно издръжливи за предстоящата работа.

Балонът можеше да издигне тежест един тон, беше с размерите на парашут и се надуваше от контейнер с клапан. Стракан отвори клапана и смачканият оранжев поливинил мигновено започна да се издува. Сейфът помръдна. От повърхността му се обелиха ивици ръжда, досущ кора на дърво. После помръдна и отново се заклати.

Мигът беше страхотен и стомахът на Стракан се сви от вълнение. Планът му щеше да се осъществи. Ръждата се напука и се олющи и сейфът се освободи, преместен за пръв път от шестдесет години, блъсна се в съседа си и изтрака.

Ед действаше много внимателно с клапана на балона. Ако подадеше прекалено много газ, сейфът щеше да се устреми нагоре неконтролируемо и да се удари в тавана на пещерата, в обратния случай щеше пак да падне на палубата. Двамата с Петер го издигнаха на двадесетина метра над стърчащите от мостика железа и Стракан затвори клапана.

След още пет минути уравновесиха сейфа до точката, откъдето не можеше нито да се издигне, нито да потъне. После започнаха да го тласкат с всички сили, за да го насочат към носа. Приличаха на мравки, които бутат тухла. Плуваха така, сякаш животът им зависеше от това, и се придвижваха сантиметър по сантиметър към дупката в тавана на пещерата.

Когато сейфът стигна точно под отвора, Стракан завъртя клапана. Издигнаха се бавно. Пет метра в минута. Балонът и сейфът минаха през отвора, без да докоснат ръбовете.

Почивките минаха без произшествия. Двамата се въртяха в безкрайни кръгове, без да изпускат от поглед тъмните силуети, които заплашително се плъзгаха в лъчите на фенерчетата им. Накрая излязоха на повърхността.

Всички ги чакаха на кърмата. Сумо изглеждаше смаян. Очевидно се беше съмнявал в историята на Стракан. Дребсън се хилеше до уши и пляскаше с ръце от радост. Чичо му го хвана за яката и го изгони горе да стои на пост.

Петер и Ед пуснаха аквалангите си на палубата и се върнаха във водата. Последваха ги шест пластмасови варела. Бяха за вода и Стракан ги беше взел от Куантан, за да поддържат сейфа на повърхността. Свършиха добра работа. Зееман буташе, а Ед ги закачаше и най-после сейфът бе закачен за „Еспри Блу“.

Стракан се качи на борда и Кей Ти му помогна да съблече неопреновия си костюм. По раменете му паднаха първите капки дъжд — големи и тежки като презрели малини. Около две минути само ръмеше, а после изведнъж блесна мълния и гръмотевица извести пристигането на бурята в цялото й величие. Нова светкавица раздра небето. Оглушителните гръмотевици отекваха сякаш по цяла минута. Посипа се градушка като кестени. Морето сякаш се разтърси от престрелка.

Сумо включи моторите и започнаха деликатната операция по изтеглянето на сейфа към Керкула. Напредваха бавно във все по-бурно вълнуващото се море.

Бурята бушуваше, ръмжеше и виеше като бясно куче на верига.