Патрик Удроу
Координати на смъртта (51)

51.

— Сумо добре ли е? — попита Ед, щом довлече Кей Ти до яхтата.

— Ще се оправи. — Момчето го гледаше и чакаше заповеди.

Стракан не се съмняваше, че Дребсън е наследил силата на чичо си, но ръцете на Кей Ти бяха в критично състояние и не искаше да рискува, така че му каза да я държи, изкатери се на борда, хвана я под мишниците, издърпа я, вдигна я на рамо и я понесе към каютата й.

— Дребсън, донеси комплекта за първа помощ! Бързо!

Момчето веднага донесе червеното пластмасово куфарче. Над тях се чуха тежки стъпки и недоволно мърморене. Сумо се беше свестил и идваше да им помогне.

Направиха на Кей Ти инжекция морфин и срязаха въжето около китките й. Сложиха марля на раната на рамото й, за да попие кръвта. След няколко минути и няколко превръзки кървенето спря. След това увиха китките й с бинтове. Беше сложно. Трябваше хем да ги стегнат, за да не кървят, но не чак толкова, че да се подуят още повече.

Кей Ти трепереше от студа и от болка. Стракан я зави с одеяла, загали я по косата и тя се унесе и заспа. Нямаха обаче време за губене — Кей Ти имаше нужда от спешна медицинска помощ.

Раната на Дребсън не беше толкова сериозна, колкото изглеждаше. Куршумът само го беше одраскал. Той беше паднал и се беше престорил на мъртъв, а после, когато опасността беше преминала, бе допълзял до главната каюта и бе намерил водолазния нож на Стракан, оставен там сутринта предишния ден. Няколко шева щяха да са достатъчни, за да се оправи, а дотогава бинтовете щяха да ги заместят.

Кръвта по главата на Сумо беше засъхнала. Коричката беше подута и черна, приличаше на пиявица. Той едва се държеше на крака. Може би имаше мозъчно сътресение. Ед знаеше, че Сумо няма да му позволи да кара яхтата, така че му помогна да стигне до рубката. Трябваше да поддържат равномерна скорост, та „Еспри Блу“ да не се друса, но Сумо сигурно го знаеше и без да му го казват. Ед го стисна за рамото, за да покаже подкрепата си.

Подобна проява на привързаност обикновено би накарала Сумо да се намръщи като булдог. Този път обаче той не се дръпна. Дребсън и яхтата бяха най-важните неща в живота му, а той едва не бе загубил и двете и беше изтощен физически и психически.

Сумо вкопчи пръсти в кормилото сякаш за утеха и подкара яхтата, все едно черпеше сили от мощните двигатели. Усмихна се. Прибираха се у дома.

На няколкостотин метра във вълните подскачаше малка черна точка. Сумо насочи „Еспри Блу“ право към нея и Стракан не възрази. Никога нямаше да разберат дали Пили Паранг беше жив, или мъртъв, когато го блъснаха. Яхтата само леко се люшна. Стракан се обърна да види какво е останало от Пили. Трупът подскачаше в зловещ танц в разпенената диря зад „Еспри Блу“.

Поеха към Пулау Тиоман. Акулите щяха да свършат останалото.