Патрик Удроу
Координати на смъртта (6)

6.

Събуди го изщракването на ключа в ключалката. На прага застана Гроот. Държеше пластмасова чаша кафе.

— Имате право на телефонен разговор. Искате ли да се обадите?

Ед кимна.

— Елате тогава — рече полицаят.

Стракан стана, излезе и примига на неоновото осветление в коридора. Колко дълго беше спал? Ускори крачка и погледна часовника на Гроот. Два и пет. Значи бе дремал три часа. Имаше чувството, че са били три минути, и не си беше починал. Беше объркан и от дългото пътуване.

— Защо е замесен Интерпол? Поласкан съм.

— Не бъдете. Преминали сте границата. Вие сте англичанин и покойната е англичанка, но престъплението е извършено на Холандските Антили. Случаят е заплетен от юридическа гледна точка. Помагаме на нашите приятели на Кюрасао. Те невинаги имат възможността да разследват подобни престъпления.

— Мислех, че Интерпол се занимава с издирване на откраднати картини. — Стракан искаше да събере повече информация и дори да си намери ако не съюзник, то поне доброжелател.

— Инспектор Ферховен се занимава с много неща — тероризъм, наркотици, фалшифициране, нелегален трафик на хора и сериозни измами. Дори с убийства и срещи с цел изнасилване.

— Срещи с цел изнасилване?

— Да.

Това драстично променяше нещата. Ед имаше чувството, че го удариха. Среща с цел изнасилване? Догади му се от самите думи. Или холандските полицаи правеха прибързани изводи, или Гроот се опитваше да го сплаши. Стракан не продължи да го разпитва. Знаеше кога да си затвори устата.

Влязоха в кабинета и ченгето му свали белезниците. Кръвта нахлу в побелелите ръце на Ед. Той ги разтри, за да възстанови кръвообращението. След малко вцепенението премина и Стракан отпи от кафето, което му даде Гроот. Беше силно, без сметана и сладко. Стори му се, че не е пил по-хубаво кафе. Ако беше в Англия, щеше да е евтино, блудкаво и пълно с мръсотия от отдавна непочистен автомат.

Гроот му даде ламинирана карта с дълъг списък телефонни номера и му каза да набере 9, за да получи външна линия. Повечето номера бяха на посолства и консулства и бяха изброени по континенти в азбучен ред. Най-отдолу имаше други полезни номера — на четирима адвокати, на самаряните и на главния клон на „Уестърн Юниън“ в Амстердам.

Стракан му го върна. Знаеше на кого иска да се обади и списъкът не му трябваше.

Беше понеделник сутринта. Крайният срок беше вторник вечерта. Ед трябваше да е в лабораторията на Лупус стрийт и да проявява филмите, за да ги изпрати по експресната въздушна поща на „Нешънъл Джиографик“ във Вашингтон. В края на предишната година членовете на редакционната колегия бяха видели снимките му на морски видри по крайбрежието на Ванкувър във „Водолазни времена“, бяха останали смаяни и му бяха предложили да направи фотографии за корицата и за седем от дванадесетте месеца за календара за следващата година и да покрият разноските му за експедициите до Шотландия, Галапагос и Кюрасао.

Стракан набра номера. В другия край на линията чу бавния провлечен говор на Маколи Гилкрист.

— „Здравейте. Аз съм Маколи Гилкрист. Благодаря ви, че се обаждате на «Нешънъл Джиографик». Аз или говоря по телефона, или съм далеч от бюрото си, но ако кажете името и номера си, ще ви се обадя веднага щом мога. Приятен ден и не забравяйте да се грижите за вашата планета“.

Това беше поредният удар. Ед беше забравил за часовата разлика. Умората беше замъглила съзнанието му. Във Вашингтон беше осем вечерта и Гилкрист отдавна бе напуснал работното си място.

Стракан не го познаваше лично, но двамата бяха разговаряли по телефона няколко пъти, за да обсъдят поръчката за календара и да уточнят подробностите към вероятния договор. Беше си съставил добро мнение за дружелюбно настроения американец и си представяше редактора като добродушен баща на шестдесет и няколко години. Гилкрист вероятно имаше прошарени коси и старателно подстригана брада като Шон Конъри в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. И сигурно носеше джинси, каубойски ботуши и карирана риза и имаше голям джип „Чероки“. На седалката до шофьора слагаше черна бейзболна шапка с надпис „Нешънъл Джиографик“. Живееше извън града и съпругата му се казваше Мери.

— Маколи, обажда се Ед Стракан. Полетът ми от Кюрасао закъсня с двадесет и четири часа. Ще получиш снимките чак в сряда. Много съжалявам, но не мога да направя нищо.

Погледна Гроот — той беше бръкнал в джобовете си и се бе облегнал на стената. Не направи опит да прикрие факта, че слуша думите му. Само подсмръкна пресилено и носът му потрепна като на мечок, душещ въздуха — показваше, че надушва лъжа.

— Снимките са фантастични. Ще видиш коя препоръчвам за корицата. Една от най-хубавите. Вярвай ми. Знам, че печатарите имат строг график, но моля те, направи всичко възможно да ги накараш да изчакат.

На този етап нямаше начин да каже как ще пристигнат снимките, но Ед се надяваше, че поне единият от седемдесет и двата фотоса ще е силен кандидат.

Опита се да говори спокойно и да не проличи, че е отчаян. Поради високото качество на образа и по-големия от обикновения размер на хартията на печатарите им трябваше тридневна подготовка, за да отпечатат календара. Печатарските машини трябваше да се настроят специално и готовите копия да заминат право за разпространение, за да са в магазините за Коледа. Ако закъснееше, календарът нямаше да има същия ефект и декемврийският брой на списанието щеше да бъде изложен на риск. Крайният срок беше непоклатим.

— Не взимай никакви решения, докато не видиш снимките от Кюрасао. Няма да съжаляваш.

Нямаше какво друго да каже. Гилкрист бе видял фотографиите от Шотландия и Галапагос и бе изразил възхищението си. Докато беше в Шотландия, Стракан направи великолепна снимка на тюлен, преследващ четирикилограмова атлантическа сьомга. Пътуването до Кюрасао щеше да осигури три от оставащите седем снимки — за корицата и още две за живота на рифа. Шансът печатарските машини да спрат беше малък, но Ед се почувства по-добре, след като помоли да го направят, макар че го каза на телефонния секретар.

Затвори. Гроот го поведе по други коридори. Подминаха завоя, водещ към килиите, и продължиха направо. Стракан вече се беше обадил по телефона и беше време да изяснят какво се бе случило.

Инспектор Ферховен ги чакаше. Беше се облегнал на стената. Ръцете му бяха скръстени на гърдите. Имаше такъв вид, сякаш приятелката му не е дошла на среща. Тоест ядосан. Гроот също. Двамата размениха няколко думи и погледнаха Ед. Стракан се запита дали това означава промяна в плана. Може би сега, след като Гроот бе пропуснал сиренето „Гауда“ и бирата „Хролш“, щяха да играят „лошо ченге, по-лошо ченге“.

Ферховен отиде до вратата и я затвори с крак. В средата на помещението имаше черна маса. Около нея като шамандури бяха наредени оранжеви пластмасови столове. На стената вдясно имаше календар, а в отсрещния ъгъл — монитор и видеоконферентна машина. На вратата беше закачен плакат с инструкции за забравен багаж. Също като в стаята за задържане, и тук нямаше прозорци.

Седнаха около масата, Стракан от едната страна, а ченгетата от другата. Ферховен и Гроот заеха една и съща поза — наведоха се напред, сложиха лакти на масата и сключиха пръсти. Ед се облегна назад на стола. Не искаше в езика на телата им да има симетрия.

— Не сте се обадили на адвокат, Банбъри. Това вероятно е глупаво. Имате право на защитник. Може да ви доведем някой за двадесетина минути. Искате ли? — най-после наруши мълчанието Ферховен.

Стракан сви рамене.

— Говори ли английски?

— Разбира се.

— И ще запишете разговора?

— Да. Не искам никой да мисли, че не сме се разбрали правилно.

— Тогава адвокатът може да почака. — Нямаше смисъл. Адвокатът щеше да седи и да мълчи, и да иска да си е вкъщи в леглото. Може би щеше да възрази срещу някои въпроси, но Ед смяташе да го направи сам.

— Ако желаете, длъжни сме да осведомим и член на семейството ви, че сте задържан.

Стракан поклати глава. Нямаше близки роднини, живееше сам. Не възнамеряваше да съобщава на Хамилтън, че има неприятности.

— Колко време можете да ме държите?

— Обикновено шест часа и после трябва или да ви предявим обвинение, или да ви освободим.

— Тук съм вече пет часа.

— Знам. — Ферховен му намигна и се усмихна, после протегна жилавата си ръка и включи видеото на запис.