Ю Несбьо
Леопардът (80)

Осемдесета глава
Ритъмът

Дъждовните капки барабаняха върху дъските на плаващия пристан. Хари се приближи към гърба на мъжа, застанал на ръба.

— Добро утро, Скай.

— Добро утре, Хуле — поздрави ленсманът, без да се обръща.

Върхът на въдицата му се бе огънал към кордата, губеща се в тръстиката на отсрещния бряг.

— Кълве ли?

— Не. Заседна в проклетата тръстика.

— Съжалявам. Прегледа ли днешните вестници?

— Тук, на село, пресата пристига с известно закъснение.

Независимо от преувеличеното твърдение Хари кимна.

— Сигурно са ме описали като малоумен селяндур — предположи Скай. — Добре че са се намесили градските полицаи, за да оправят кашата на селския ленсман.

— Още веднъж ти се извинявам.

— Не се извинявай — сви рамене Скай. — От самото начало знаех с какво се захващам. Не си ми спестил никаква информация. Честно казано, разнообразих си ежедневието. Иначе тук е голяма скука.

— Мм. Журналистите не се занимават много-много с теб. Вълнуват се главно от факта, че убиецът се оказа Тони Лайке. Цитират подробно изявлението на Белман.

— Не се съмнявам.

— Съвсем скоро ще открият и кой е бащата на Тони.

Скай се обърна и изгледа изненадано Хари.

— Трябваше да се сетя по-рано, особено след като проучвахме смяната на имената.

— Не те разбирам, Хуле.

— По време на един от разговорите ни ти ми спомена, че Тони е живял известно време при дядо си в имението „Лайке“. Този дядо е бил баща на майката му. Следователно Тони е приел фамилията на майка си.

— Дотук нищо необичайно.

— Да, но в този случай Тони се е криел при дядо си, защото майка му го е изпратила там.

— Кое те кара да мислиш така?

— Моя колежка — Хари сякаш отново усети снощния й аромат в ноздрите си — ми сподели какво е узнала от ленсмана в Юстаусе за семейство Ютму: бащата и синът се мразели до смърт.

— До смърт?

— Прегледах досието на Од Ютму. И той като сина си бил печално известен с избухливия си нрав. Като млад лежал на топло осем години за убийство от ревност. После се пренесъл да живее в Юстаусе, далеч от оживени места. Оженил се за Карен Лайке и им се родил син. Още като юноша Тони правел впечатление на много привлекателен и чаровен. Двама мъже и една жена в пълна изолация от света. Бащата — вече доказал патологичната си ревност. Карен Лайке се е опитала да предотврати надвисналото над семейството нещастие: тайно е изпратила сина си при своя баща и е хвърлила обувката му на място, където е паднала лавина.

— Не знаех това, Хуле.

Хари кимна и продължи:

— За жалост Карен Лайке е успяла само да отложи семейната трагедия. Преди броени дни открихме трупа й в планинска пропаст. Черепът й е пробит от куршум. На няколко метра се намираше тялото на нейния съпруг и убиец, премазано под моторна шейна. Од Ютму е бил подложен на физически мъчения, по-голямата част от кожата на гърба и ръцете му е била изгорена и почти смъкната, а зъбите — извадени. Познай чие дело е това.

— О, господи…

Хари лапна цигара.

— Кое те подсети за роднинската им връзка? — попити Скай.

— Приликата, наследствените белези. — Хари запали цигара. — Баща и син. Колкото и да бяга човек, кръвта води не става. Според мен Од Ютму се е досетил, че убийствата, свързани с „Ховасхюта“, означават едно: призракът на „загиналия“ му син ще погне и него. Затова Од е избягал от дома си в изоставена туристическа хижа, скрита между непроходими скали. Взел е със себе си и снимка на семейството си — семейството, чийто крах сам е предизвикал. Само си представи: изплашен, навярно разкайващ се убиец, останал насаме с мислите си.

— Да, вече е получил заслуженото наказание.

— Там намерих онази снимка. Тони е извадил късмет — прилича на майка си. Трудно ми беше да открия прилика между възмъжалия Тони и детето от фотографията. Ала големите бели зъби го издадоха. Баща му, от своя страна, упорито бе скрил своите зад стиснати устни. В това отношение нямаха нищо общо.

— Но нали каза, че именно приликата е разбудила родствената им връзка?

— Да, защото страдат от една и съща болест.

— Били са убийци.

— Говоря за физическо заболяване — уточни Хари. — Ревматоиден артрит. Сутринта получих резултатите от поисканата ДНК експертиза. Анализът на обгорелите парчета плът върху печката и косми от Тони Лайке показва, че двамата с Од Ютму са баща и син.

Скай кимна.

— И така, дойдох да ти благодаря за помощта и да изряза съжаление от развръзката. Бьорн Холм поръча да поздравя съпругата ти. Не бил ял по-вкусни кюфтета с пюре от алабаш.

— Който е опитал от манджите на жена ми, все това казва — усмихна се Скай. — Дори Тони ги обожаваше.

— Така ли?

Скай сви рамене и извади нож от калъфа на кръста си.

— Нали ти казах колко хлътнала беше Мия по него. Точно след като бе посегнал на Уле, Мия го поканила на вечеря вкъщи в мое отсъствие. Жена ми ги приела, но после, когато разбрах, стана голяма разправия. Дъщеря ми ме засипа с необмислени обиди: ясно ти е какви са влюбените девойки на тази възраст. Опитах се да й обясня колко опасен тип е Тони. Сгреших. Трябваше да съобразя, че колкото по-тежки обвинения отправям срещу нейния възлюбен, толкова по-упорито ще го брани, защото двамата, един вид, се изправят срещу целия свят. Знаеш го дори по-добре от мен: немалко жени се увличат в любовна кореспонденция с осъдени убийци.

Хари кимна.

— Мия се заричаше да избяга от къщи и да последва Тони накрай света. Беше полудяла.

Ленсманът преряза кордата и започна да я навива на макарата. Хари проследи завръщането на отпуснатата нишка.

— Мм. Накрай света, казваш.

— Да.

— Ясно.

Скай спря да навива кордата и се обърна рязко към Хари.

— Недей — категорично поклати глава той.

— Не те разбирам.

— Не си въобразявай разни неща.

— Какви неща?

— Че Тони и Мия отново са започнали да се срещат. Той скъса с нея и повече не са се виждали. Мия продължи живота си без него. Дъщеря ми няма нищо общо със случая, разбираш ли? Имаш думата ми. Мия тъкмо си стъпи на краката… Затова те моля…

Хари кимна и извади цигарата — изгаснала от дъжда — от устата си:

— Освободиха ме от работа по случая. Но дори да участвах в разследването, нямаше да наруша дадената дума.

Потегляйки от паркинга, Хари зърна в огледалото как Скай прибира рибарските си принадлежности.

Болницата. Отново влезе в ритъм. Времевата линия вече не бе насечена от събития, а се разстилаше плавно. Дали да не поиска дюшек? Ще се почувства почти като в „Чунгкинг Меншън“.