Ю Несбьо
Леопардът (74)

Седемдесет и четвърта глава
„Бристъл Крийм“

— Предпочитам само Сигюр.

— Уви, процедурата по смяна на фамилното име е по-тромава от смяна на малкото — Хари се наведе между двете предни седалки. — Когато ми спомена, че си променил прекалено стандартната си фамилия, изобщо не ми хрумна, че „С“ в Уле С. Хансен означава „Сигюр“. И така, помогна ли ти новото име да избягаш от младежа, изгубил всичко върху чакъла пред тази дискотека?

Сигюр сви рамене:

— Бягаме, доколкото силите ни позволяват. Новото име успя да ме отдалечи поне малко.

— Мм. Днес проверих някои неща. След като си се преместил в Осло, си започнал да следваш за медицински асистент. Защо не се захвана да учиш за лекар, щом си имал отлични оценки от гимназията?

— Тогава бях обсебен от мисълта да си намеря поприще, което няма да изисква от мен да говоря пред публика — усмихна се кисело Сигюр. — Сметнах, че медицинските асистенти са пощадени от подобни изяви.

— Днес направих консултация с логопед. Той ми обясни, че пораженията върху речта на човек с отрязан език зависят от засегнатите мускули. На теория дори хора с половин език могат с упражнения да се научат да артикулират почти безгрешно.

— Звукът „с“ трудно се учленява без върха на езика. Това ли ме издаде?

Хари свали прозореца и запали цигарата. Дръпна толкова силно, че хартията изпука.

— И това. Ала известно време се лутахме в грешната посока. Днес логопедът ми обясни, че хората имат склонност да обвързват фъфлещото „с“ с мъжката хомосексуалност. На английски се нарича „gay lisp“ и не представлява фъфлене, породено от проблеми в артикулационния апарат, а умишлено произношение на „с“ по различен начин. Хомосексуалистите могат да превключват от нормалното произношение към фъфлещо „с“ и го използват като своеобразен код. И явно кодът работи. Логопедът ме осведоми и за лингвистично проучване в американски университет с цел да се установи дали е възможно да отгатнем сексуалната ориентация на хората само като слушаме запис на речта им. Повечето участници в експеримента успели правилно да определят на кои от записите говорят хомосексуалисти. Но се оказало, че участниците често допускали грешка, когато, долавяйки така нареченото „gay lisp“, пренебрегват други езикови сигнали в речта на фъфлещия, характерни за хетеросексуалните мъже. Рецепционистът в хотел „Бристъл“ ми съобщи, че някакъв мъж попитал дали там е отседнала жена на име Иска Пелър, и ми описа гласа на обадилия се като женствен. В случая рецепционистът явно е попаднал в клопката на стереотипното мислене. Чак когато ми показа как точно е звучал гласът на мъжа, се досетих, че причината за преценката му се крие в изопаченото „с“.

— Не може само това да те е насочило към мен.

— Има и друго, разбира се. „Бристъл“ — квартал в Сидни, Австралия. По изражението ти съдя, че си схванал връзката.

— Чакай малко — спря го Бьорн. — Аз обаче не разбирам.

Хари издуха дим през прозореца.

— Снежния човек ми каза нещо много интересно: убиецът ще иска да се доближи до мен и непременно вече е минал покрай полезрението ми. Вероятно дори ме е докоснал. Затова когато бутилка „Бристъл Крийм“ случайно се мерна пред погледа ми, най-сетне навързах нещата. Сетих се, че малко преди това бях видял табела със същото име. И бях казал нещо за „Бристъл“ на мой познат, който ме е докосвал. Явно този човек бе разтълкувал думите ми погрешно. Казах му, че в момента Иска Пелър се намира в „Бристъл“, а той е разбрал „в хотел «Бристъл»“. Казах го на теб, Сигюр, когато дойдох в болницата след лавината.

— Имаш услужлива памет.

— За някои неща — да. След като ти вече събуди подозренията ми, започнах да се сещам за още факти, които те уличават. Самият ти ме осведоми, че в Норвегия единствено анестезиолозите и анестезиологичните сестри имат достъп до кетаномин. Сетих се и за думите на мой приятел: „най-съблазнително изглежда онова, което всеки ден ти е пред очите“. Следователно човек, в чиито сексуални фантазии се появява жена в болнична униформа, работи и болница. И още: потребителското име на компютъра във фабриката „Кадок“ е Нашвил — вероятно взето от заглавието на прочутия филм, режисиран от…

— Роберт Олтман през 1975 — довърши Сигюр. — Незаслужено пренебрегван шедьовър.

— А сгъваемият стол в щаб квартирата ти приличаше досущ на режисьорски стол. За режисьора Сигюр Алтман.

Сигюр мълчеше.

— Но все още не знаех какъв мотив те движи — продължи Хари. — Според Снежния човек убиецът, когото търсим, действа от омраза, породена от конкретно събитие в миналото му. Вероятно някаква бегла догадка, свързана с особената ти артикулация, ме е подтикнала да те проверя. Моя позната от Берген, настанена в клиника за психичноболни, се поразрови около лицето Сигюр Алтман. За трийсет секунди откри предишното ти име в регистъра на населението и го свърза с името на потърпевшия, фигуриращо в присъдата на Тони Лайке.

През прозореца на джипа изхвръкна цигара, описа дъга и пръсна сноп искри.

— Оставаше само въпросът за часовете на убийствата. Проверихме списъка с дежурствата в болницата. На пръв поглед той ти осигурява алиби за две от престъпленията. Бил си дежурен, когато Марит Улсен и Боргни Стем-Мюре са намерили смъртта си. Ала и двете убийства са извършени на територията на Осло. Никой от персонала в болницата не си спомня да те е виждал в часовете около смъртта им. И понеже ти сновеш между различни отделения, на колегите ти не им прави впечатление, дори да те изгубят от очи за няколко часа. Ако интуицията ми не ме лъже, ще ми кажеш, че прекарваш свободното си време сам вкъщи.

— Най-вероятно да — сви рамене Сигюр Алтман.

— Ето че се разбрахме — плесна с ръце Хари.

— Почакай малко. Досега ти просто разказа една история. Нямаш никакво сериозно доказателство.

— О, съвсем забравих. Сещаш ли се за снимките, дето ти ги показах днес? Накарах те да ги прегледаш и ти се сториха лепкави, помниш ли?

— Е, и?

— Когато пипаш такива снимки, се получават великолепни пръстови отпечатъци. Твоите съвпаднаха с онези, които открихме върху бюрото в дома на Тони Лайке.

Сигюр Алтман започна да асимилира думите и изражението му постепенно се промени.

— Значи си ми показал снимките само за да… само за да ги пипна?

В продължение на няколко секунди се взира в Хари като зашеметен. После зарови лице в шепи. Оттам се разнесе глух звук: смях.

— Помислил си за всичко. Защо не ти хрумна да си осигуриш алиби? — полюбопитства Хари.

— Изобщо не съм очаквал да ми потрябва — през смях отвърна Алтман. — Дори да имах алиби, пак щеше да ме разобличиш, нали, Хари?

Погледът зад очилата беше влажен, ала не и съсипан. Хари познаваше добре това състояние на примирение със случващото се, продиктувано от облекчението на престъпника, задето най-сетне са го хванали и може да си излее душата.

— Най-вероятно да — отвърна Хари. — Но за пред обществеността не аз, а човекът от колата пред нас те е разобличил. Затова той ще те арестува.

Сигюр свали очилата си и избърса сълзите от смях.

— Значи ме излъга, когато ме помоли да ти съдействам за анализа на кетаномин в отрязания пръст?

— Да, но изпълних обещанието си да впиша името ти в норвежката криминална история.

Хари кимна на Бьорн, а той премига със светлините. От джипа слезе мъж.

— Твой стар познат — обясни Хари. — Имал си вземане-даване с дъщеря му.

Мъжът се приближи към тях. Краката му бяха малки криви. Точно като стар полицай той току повдигаше колана на панталоните си.

— На един въпрос все още се затруднявам да намеря отговор — призна Хари. — Снежния човек ме предупреди, че убиецът се е вмъкнал незабелязано в живота ми, издебвайки период, в който съм се чувствал разклатен. Как успя?

Сигюр си сложи очилата.

— Всички хоспитализирани пациенти са длъжни да посочат свой близък за контакт. Баща ти най-вероятно е посочил теб, защото в столовата една колежка спомена, че бащата на полицая, заловил Снежния човек, небезизвестния Хари Хуле, лежи в нейното отделение. Веднага предположих, че разследването ще оглави не кой да е, а именно полицай с твоята слава. По онова време работех в съвсем други отделения, но помолих завеждащия за разрешение да използвам баща ти за анестезиологичен проект, защото е изцяло подходящ за целите на клиничното проучване, което провеждам. Ако се запозная с теб, мислех си, ще те подпитам как върви работата по случая.

— С други думи, искал си да ми дишаш във врата, да следиш хода на разследването, непрекъснато да подхранваш чувството си за превъзходство.

— Когато ти най-после се появи в болницата, едва се сдържах веднага да не те попитам докъде сте стигнали с разследването — Сигюр Алтман си пое дълбоко въздух. — Не биваше да събуждам подозрението ти. Затова си наложих да бъда търпелив и да изградя доверие помежду ни.

— И успя.

Сигюр Алтман кимна:

— Благодаря за признанието. Доставя ми удоволствие да чувам, че изглеждам надежден. Впрочем, знаеш ли как наричах помещението във фабриката „Кадок“: моята режисьорска кабина. Когато нахлухте вътре, изгубих самообладание. Тази стая беше моят дом. От ярост едва не изключих баща ти от респиратора, Хари. Ала успях да се въздържа. Искам да го знаеш.

Хари мълчеше.

— А на мен едно нещо не ми стана ясно — продължи Сигюр. — Как се натъкнахте на запустялата хижа?

— Съвсем случайно — сви рамене Хари. — С мой колега потърсихме там убежище от снежна буря. Вътре имаше следи от скорошно присъствие. Върху печката открихме следи от обгоряла кожа. По-късно направих връзка между тях и ръката, подаваща се изпод моторната шейна. Приличаше на овъглена наденица. Местният ленсман остърга следите от изгоряло и ги изпрати за ДНК анализ. До няколко дни ще имаме резултатите. Тони е държал лични вещи в онази хижа. В едно чекмедже например открих семейна снимка. На нея Тони е малко момче. Проявил си небрежност, Сигюр.

Мъжът от джипа спря до прозореца и Бьорн го свали. Наведе се, погледът му подмина криминалния експерт и се втренчи в Сигюр Алтман.

— Здравей, Уле — поздрави ленсман Скай. — Арестувам те за убийството на куп хора. По протокол съм длъжен да им прочета имената, но и това ще стане. Преди да заобиколя колата и да ти отворя вратата, искам да поставиш ръцете си върху таблото така, че да ги виждам. Ще ти сложа белезници и ще те отведа в хубава, почистена килия. Жена ми е сготвила кюфтета с пюре от алабаш. Доколкото си спомням, това беше едно от любимите ти ястия. Как ти звучи, Уле?