Ю Несбьо
Леопардът (33)

Трийсет и трета глава
Лайпциг

Гюнар Хаген се качи на асансьора и кабината започна да се спуска надолу. Надолу… Падение. Поражение. Разгром.

Излезе и тръгна през пасажа. Белман удържа на думата си — не го изпя на началниците. Дори му подхвърли спасителен пояс: висок пост в новия КРИПОС с разширени правомощия. Хари му изпрати кратък, сбит рапорт. Никакви резултати. Всеки идиот би разбрал, че е крайно време да заплува към спасителния пояс.

Хаген отвори вратата в дъното на пасажа, без да чука.

Кая Сулнес го посрещна с мека усмивка, а Хари Хуле — седнал пред монитора с телефон до ухото, — дори не се обърна. Само изломоти едно „сядай, шефе, искаш ли малко горчиво кафе“, сякаш дух бе предизвестил появата на Хаген. Началникът обаче остана прав до вратата:

— Разбрах, че не сте открили Аделе Ветлесен. Време е да си съберете нещата и да се изнесете оттук. Ултиматумът изтече. Чакат ви други случаи. За Хари не знам, но ти, Сулнес, ще трябва да се заемеш с обичайните си задължения.

— Danke schön, Gunther — благодари Хари на събеседника си по телефона, затвори и се завъртя на стола към Хаген.

— Danke schön? — изуми се главният инспектор.

— Говорих с колегите от Лайпциг — поясни Хари. — Шефе, да не забравя: имаш много поздрави от Катрине Брат. Нали я помниш?

— Тя не е ли в психиатрична клиника? — Хаген изгледа Хари с недоверие.

— Да — потвърди старши инспекторът, стана и отиде до кафемашината. — Но е адски добра в търсенето по интернет. Като заговорихме за търсене…

— Какво?

— Как ти звучи да ни отпуснеш неограничен аванс за издирвателна акция?

Втрещен, Хаген изгледа Хари. После се разсмя:

— Шегуваш се! Току-що профукахте половината от тазгодишните средства за командировки, а сега искаш да дам ход на скъпа издирвателна акция! Настоявам да преустановите всички действия по случая веднага! Ясно?

— Изясниха ми се… — кимна Хари, наля кафе в две чаши и подаде едната на Хаген — … много неща. А съвсем скоро и ти ще разбереш за какво говоря, шефе. Седни на стола ми и слушай.

Хаген погледна Хари, после Кая. Недоверчиво присви очи към съдържанието в чашата си. После седна.

— Имате две минути.

— Нещата са много прости — подхвана Хари. — Според списъка на пътниците на авиокомпания „Брюксел Еър“ Аделе Ветлесен е отпътувала за Кигали на двайсет и пети ноември. Паспортната проверка на летището в Руанда обаче не е регистрирала пристигащ пътник с такова име. Явно друга жена е пътувала с фалшив паспорт на името на Аделе. Това не е проблем до кацането в Кигали. Там обаче паспортите минават през електронен четец, който проверява номера им. Затова на летището въпросната жена е използвала истинския си паспорт. Служителите нямат навика да изискват от пристигащите пътници самолетен билет и по тази причина несъответствието на имената остава незабелязано. Досега.

— Значи си намерил доказателства за такова несъответствие.

— Да.

— Може служителите да са допуснали административна грешка и да не са регистрирали паспорта на Аделе.

— Може, но има и друго… — Хари даде знак на Кая да извади пощенската картичка. Хаген различи нещо като димящ вулкан. — Изпратена е от Кигали в деня на пристигането й. Първо, на снимката е вулканът Нирагонго, който се намира в Конго, а не в Руанда, и второ, Жан Хю се съгласи да сравни подписа върху картичката с подписа върху формуляра, който мнимата Аделе Ветлесен е попълнила при регистрацията си в хотел „Горила“.

— Графологът потвърди онова, което се вижда и от пълен лаик: почеркът не съвпада — поясни Кая.

— Добре де, разбрах. Накъде биете?

— Явно някой много се е постарал да инсценира заминаването на Аделе Ветлесен за Африка. Според мен тя не е напускала Норвегия. Просто някой я е накарал да напише картичката. Друга жена я пренася до Африка и я изпраща оттам. Цялата тази постановка цели да ни убеди, че Аделе е заминала за Африка, открила е мъжа на мечтите си и съобщава на съквартиранта си да я очаква най-рано през март.

— Някакви предположения кой е изиграл ролята на Аделе Ветлесен?

— Да.

— Да?

— В документацията за имигрантите, пристигнали и Кигали, служителите на летището откриха карта на името на Юлияна Верни. Според нашата откачена приятелка в Берген, това име не фигурира нито в списъците на самолетните компании, обслужващи полети до Руанда, нито в електронните системи на местните хотели. Юлияна Верни се появява обаче в списъка на пътниците на компания „Руанда Еър“ три дни по-късно.

— Да те питам ли как сте се сдобили с тази информации?

— Не, шефе. Но навярно ще ви интересува коя е и къде живее въпросната Юлияна Верни.

— А именно?

— Според данните върху имигрантската й карта живее и Лайпциг, Германия. Ходил ли си в Лайпциг, шефе?

— Не.

— И аз не съм. Но знам, че там са родени Гьоте, Бах и още един композитор… как му беше името?

— Какво общо има това с…

— Освен това Лайпциг е известен с главните архиви на ЩАЗИ, тайната полиция. Градът се намира на територията на бившата ГДР. Знаехте ли например, шефе, че по време на четирийсетгодишното разделение населението на Източна и Западна Германия е развило различно произношение? Човек с тънък езиков усет веднага може да разпознае дали говори с източно– или със западногерманец.

— Хари…

— Извинявай, шефе. Сега към същината: в деня, когато Аделе Ветлесен следва да е пристигнала в Кигали, жена с източногермански диалект се е намирала в град Гома в Конго — само на три часа път от Кигали — и си е купила оттам предмет, с който — убеден съм — са били убити Боргни Стем-Мюре и Шарлоте Лол.

— Поискахме от немската полиция да ни изпрати копие от паспорта на тази жена. При издаване на документи властите са длъжни да съхраняват и копие — обясни Кая и подаде на Хаген лист.

— Външният й вид съвпада с описанието на Ван Борст Юлиана Верни наистина има едри ръждивочервени къдрици — допълни Хари.

— Керемиденочервени — коригира го Кая.

— Какво? — не разбра Хаген.

— Има паспорт от по-стар вид. Там се упоменава цветът на косата. В нейния случай: керемиденочервен. Типично немска прецизност — поясни Кая.

— Помолих колегите от Лайпциг да конфискуват паспорта й и да проверят дали има печат от Кигали на съответната дата.

Вторачен в листа с невиждащи очи, Гюнар Хаген сякаш се опитваше да осмисли всичко, чуто дотук. Накрая повдигна едната си рошава вежда:

— Да не би да твърдиш… че си открил човека, който… — Хаген преглътна, все едно се мъчеше да намери по-витиевата формулировка от страх да не прогони това чудо, този мираж. Накрая реши да говори без заобикалки: — който е извършил убийствата?

— Още нищо такова не съм казал. В момента колегата ми от Лайпциг проверява личните данни и евентуално криминалното досие на фройлайн Верни. Съвсем скоро ще узнаем малко повече за нея.

— Прав си — усмивката на Хаген се изпари. — Според теб дали има надежда тя да е…

— Сто процента е мъртва, шефе — поклати глава Хари.

— Но…

Телефонът звънна.

— Да, Гюнтер — обади се Хари и повтори с престорена усмивка: — Да, Хари Клайн. Точно така.

Гюнар Хаген и Кая гледаха Хари, докато той мълчаливо изслушваше информацията на колегата си. Благодари му и затвори. Изкашля се.

— Мъртва е.

— Както предрече — кимна Хаген.

— Не Аделе, а Юлиана Верни. На втори декември открили тялото й в река Елстер.

Хаген изруга беззвучно.

— От какво е починала? — попита Кая.

— Удавяне — отвърна Хари, вперил поглед напред.

— Може да е било нещастен случай.

— Не — поклати глава Хари. — Не се е удавила във водата. В настъпилата тишина чуха тракането на котлите в съседното помещение.

— Прободни рани в устата? — попита Кая.

— Точно двайсет и четири на брой — кимна Хари. — Изпратили са я в Африка, за да донесе оръжието за собственото си убийство.