Ю Несбьо
Леопардът (67)

Шейсет и седма глава
Кавалера

В осем без четвърт денят още не бе разкрил пълната наситеност на цветовете си. Сивата сутрешна светлина показваше пейзажа в зърнеста черно-бяла версия. Хари паркира до единствения автомобил на Вьойентанген и се спусна към плаващия пристан. Ленсман Скай стоеше на ръба с въдица в ръка и цигара в устата. Мъглата висеше като памук от тръстиката, настърчала от черната, мазна като олио вода.

— Здравей, Хуле — поздрави Скай, без да се обръща. — Подранил си.

— Съпругата ти ми каза, че ще те намеря тук.

— Всяка сутрин от седем до осем. Единствено по това време ми се удава възможност да се уединя, преди да започне лудницата.

— Какво ловиш? — поинтересува се Хари.

— Нищо. Но разправят, че в тръстиката имало щука.

— Звучи ми познато. За жалост днес лудницата ще започне по-рано. Става дума за Тони Лайке.

— Разбирам. Къщата на дядо му се намира в Рюста, на източния бряг на Люсерен.

— Добре ли го помниш?

— Тук всички се познаваме, Хуле. Баща ми и старият Лайке се имаха, а Тони прекарваше всяко лято тук.

— Като какъв си го спомняш?

— Момче с чувство за хумор. Всеобщ любимец, особено на нежния пол. Беше красив като момиче. Приличаше на Елвис. Освен това умееше да се обгръща с тайнственост. Според злите езици отраснал без баща при нещастната си майка алкохоличка, докато един ден тя го изгонила от къщи, защото мъжете, с които спяла, не харесвали момчето. Затова пък тукашните девойки си падаха по Тони. Той също обичаше жените, но тази негова слабост му донесе неприятности.

— Когато е започнал да ухажва дъщеря ти ли?

Скай се сепна, все едно усети дръпване от въдицата.

— Попитах съпругата ти за Тони и тя ми разказа, че той се е сбил с местно момче заради дъщеря ви.

— Бой е твърде слаба дума — поклати глава ленсманът. — Настана кървава сеч. Клетият Уле, беше си въобразил, че с Мия са гаджета само защото беше влюбен в нея и понякога тя му позволяваше да я закара на танци с приятелките й. Уле не беше побойник, а отличник в училище, но се нахвърли върху Тони. Той пък го повали, извади нож и… стана страшно. Тук не сме свикнали с такива ексцесии.

— Какво направи Тони?

— Отряза половината език на Уле, мушна го в джоба си и си тръгна. Арестувахме Тони в дома на дядо му след половин час и поискахме да ни даде парчето от езика, за да го занесем в операционната и да го пришият на Уле. Тони ни отговори, че го хвърлил на враните.

— Исках да те питам дали според теб Тони е способен да изнасили жена. Случвал ли се е подобен инцидент?

Скай дръпна жадно от цигарата си.

— Честно казано, Хуле, след случая с Уле Мия изгуби жизнерадостното си излъчване завинаги. Категорично отказваше да скъса със смахнатия си приятел, но всички момичета на нейната възраст проявяват подобно твърдоглавие. Уле се махна оттук. Всеки път, когато си отвореше устата, клетият младеж напомняше на себе си и на другите за унизителния инцидент. Затова смятам Тони Лайке за насилник, но не и в сексуалния смисъл на думата. Иначе би насилил дъщеря ми.

— А тя…?

— Веднъж се усамотили в горичката зад дискотеката и тя помолила Тони да спре. Той се съобразил с нея.

— Сигурен ли си? Извини ме за въпроса, но…

Куката изскочи от водата. Първите хоризонтални лъчи за деня проблеснаха.

— Няма проблем, Хуле. Работя в полицията и знам защо ме питаш. Мия е честно момиче и не би ме излъгала. Да не говорим да лъжесвидетелства в съда. Ако ти трябват подробности, ще ти изпратя доклада. Само не искам пак да разпитват дъщеря ми за случилото се.

— Няма да се наложи — увери го Хари. — Благодари ти за съдействието.

На оперативката в зала „Один“ Хари съобщи на колегите си, че човекът под моторната шейна, преобърната в пропастта — когото екипите не успяха да открият въпреки усилията си, — също като Тони Лайке е имал изкривени от ревматоиден артрит пръсти. После им представи теорията си. Накрая се облегна и зачака реакцията им.

Пеликанката погледна Хари над очилата си, но сякаш се обърна към всички събрали се:

— Какво искаш да кажеш с твърдението, че Аделе Ветлесен е правила доброволно секс с Тони Лайке? Та тя е викала за помощ, дявол да го вземе!

— Така Елиас Скуг е интерпретирал видяното впоследствие. В началото просто е видял двама души, увлечени в любовна игра.

— Жена, която отива с гадже на хижа, не преспива със случаен турист! Трябва ли да си жена, за да го разбереш! — просъска го гневно Пеликанката.

Наскоро се бе сдобила с удивително грозни расти, които никак не й отиваха и й придаваха вид на развилняла се Медуза. Отговори й съседът на Хари:

— Да не би да смяташ, че само защото си жена, имаш право да се изказваш компетентно за сексуалните предпочитания на половината човечество? — Ердал млъкна и огледа внимателно току-що почистения нокът на кутрето си. — Нали вече установихме, че Аделе Ветлесен е сменяли партньорите си често и съвсем спонтанно? Все пак се е съгласила да прави секс с мъж, когото едва познава, в изоставена фабрика посред нощ!

Ердал сне ръката си и се зае да почиства нокътя на безименния си пръст.

— Освен това съм изчукал повече жени от теб, проклета блатна птица! — промърмори едва доловимо той.

— Жените са имали слабост към Тони, а и той към тях — продължи Хари. — Тони е пристигнал в хижата късно вечерта. Кавалерът на Аделе си е легнал — сам и ядосан. За Тони и Аделе се открила възможност да пофлиртуват необезпокоявани от никого. Той се е чувствал притиснат от годеницата си, а Аделе е започнала да губи интерес към гаджето си. Страстите са се разпалили, но наоколо имало други гости. Затова двамата са се измъкнали навън и са се срещнали пред тоалетната. Там са започнали да се целуват, да се натискат, той е застанал зад нея, свалил е панталоните си, отъркал е главичката на пениса си в дупето й и от възбуда е оставил „предеякулярна семенна течност“ по панталоните на Аделе — както се изразяват колегите от „Пороци“, — преди да смъкне и нейните панталони и да започнат акта. С виковете си тя е събудила Елиас Скуг и той е видял двойката през прозореца. Навярно и кавалерът на Аделе ги е видял. Според мен тя изобщо не се е смущавала да покаже шумно сексуалното си желание. Тони обаче се е опитал да задуши виковете й.

— Щом тя не се е смущавала, защо той се е притеснил? — възкликна Пеликанката. — Все пак сексуалната разкрепостеност лепва петно само върху името на жената, докато мъжът дори умножава престижа си. Сред другите мъже — държа да подчертая!

— Тони Лайке е имал най-малко две основателни причини да заглуши виковете и — обясни Хари. — Не е искал жълтата преса да надуши любовните му завоевания първо, защото е бил сгоден и защото единствено парите на бъдещия му тъст могат да спасят инвестицията му в Конго. Второ, Тони Лайке е бил опитен планинар и е познавал отлично района.

— И какво общо има това?

Разнесе се хълцащ смях и всички се обърнаха към горния край на масата, където Микаел Белман се тресеше от смях.

— Лавина — едва отрони той. — Тони Лайке се е опасявал, че страстните стонове на Аделе Ветлесен ще предизвикат свличане на снежни маси.

— Тони е знаел, че в три четвърти от случаите на животозастрашаваща лавина именно хора са причината за свлачищата.

Сред присъстващите се разнесе леко скептичен смях. Дори Пеликанката не успя да сдържи усмивката си.

— Защо мислиш, че кавалерът на Аделе Ветлесен ги е видял? — попита тя. — И че Аделе изобщо не се е притеснявала да изразява възбудата си? Възможно е просто емоцията да я е завладяла и затова тя да е забравила всякаква предпазливост.

— Защото Аделе и преди е демонстрирала колко слабо се трогва от мнението на гаджетата си — обясни Хари и се облегна на стола. — Знаем за случай, когато е изпратила на гаджето си снимка как прави секс с друг мъж. Коравосърдечно, но категорично послание. По думите на приятелите й Аделе е скъсала с кавалера си от „Ховасхюта“ след похода дотам.

— Интересно — отбеляза Белман. — Но къде ни отвеждат тези разсъждения?

— Към мотива за престъплението. За пръв път от началото на разследването разполагаме с вероятен отговор на въпроса „защо?“.

— Значи, изоставяме теорията за смахнатия сериен убиец? — попита Ердал.

— И Снежния човек имаше мотив — напомни Беате Льон, която току-що влезе в залата и се настани в долния край на масата. — Извратен, но мотив.

— Тук нещата са по-прости — намеси се Хари. — Става дума за добрата стара ревност — мотив за две от всеки три убийства в страната ни, а и не само в нея. Общо взето, ние, хората, сме доста предвидими създания.

— Това вероятно обяснява убийството на Аделе Ветлесен и Тони Лайке — отвърна Пеликанката. — Но какъв е мотивът за убийството на другите гости в хижата?

— Трябвало е да ги премахне — обясни Хари. — Всички те са присъствали в „Ховасхюта“ и не е искал да рискува някой от тях да се свърже с полицията и да ни поднесе липсващия мотив. А вероятно дори са станали преки свидетели на безкрайно унизителното за него поведение ни приятелката му, изневерила му пред очите на всички. За психически лабилен човек това е достатъчна причина да убие.

Белман плесна с ръце.

— Надявам се скоро да получим отговор на въпросите си. Чух се с Кронгли по телефона. Времето в района се оправило и можем да изпратим кучета и хеликоптери. Защо чак сега споделяш подозренията си, че трупът в пропастта принадлежи на Тони Лайке, Хари?

— Очаквах екипите да намерят тялото бързо и не исках да изказвам прибързани предположения — сви рамене Хари. — Все пак ревматоидният артрит е доста разпространено заболяване.

Белман спря за миг поглед върху Хари. После се обърна към всички:

— Имаме заподозрян, колеги. Как да го наречем?

— Седмия човек — предложи Ердал.

— Кавалера — настоя Пеликанката.

Настъпи няколкосекундно мълчание, все едно присъстващите се нуждаеха от време да асимилират предложенията.

— Не се занимавам с тактическо разследване — обади се Беате Льон, убедена, че всички в залата я познават като специалист, който се изказва само ако подробно е проучил въпроса, — но не долавяте ли нещо смущаващо в цялата тази история? Лайке има алиби за убийствата, ала какво стана с множеството улики, сочещи към него? Какво стана с обаждането от домашния телефон до Елиас Скуг? Ами с оръжието на убийството, внесено от Конго, и то от района, където Лайке има икономически апетити? Нима всичко това е случайно?

— Не — отвърна Хари. — Още от първия ден Кавалера ни води към идеята, че убиецът е Тони Лайке. Именно Кавалера е платил на Юлияна Верни да замине за Конго, тласкан от намерението всяка следа към Конго да уличи Тони Лайке. А колкото до обаждането от дома на Лайке на Елиас Скуг, днес проверих нещо, което трябваше да проверим отдавна, но го пренебрегнахме. Бяхме убедени, че сме близо до развръзката, и не искахме да оспорваме събрания досега доказателствен материал. По времето, когато от къщата на Лайке някой се е обадил на Елиас Скуг, от вътрешния номер на Лайке в офиса на крайбрежната алея „Акер Брюге“ са проведени три разговора. Няма как Лайке да се е намирал едновременно и на двете места. Залагам две стотачки, че е бил на „Акер Брюге“. Някой да иска да се обзаложим?

Гледаха го мълчаливи, но заинтригувани лица.

— Да не искаш да кажеш, че Кавалера се е обадил на Елиас Скуг от дома на Тони Лайке? Как…

— При разговора ми с Лайке в Главното управление той спомена, че няколко дни по-рано през вратата за мазето в дома му е влязъл крадец. От същия ден датира и телефонното обаждане до Скуг. Кавалера е отмъкнал велосипед от мазето, за да замаскира истинската причина за нашествието си и то да изглежда като най-обикновена кражба, която остава неразкрита заради липсата на улики. Лайке дори не си направил труда да се обади в полицията, защото знае как се процедира в такива случаи. Така, Кавалера е подхвърлил неопровержимо доказателство срещу Лайке.

— Ама че подлец! — възмути се Пеликанката.

— Склонна съм да приема обяснението как го е направил, но не и защо — каза Беате Льон. — Каква е причината да накисне Тони Лайке?

— Защото е разбрал, че рано или късно ще свържем жертвите с „Ховасхюта“ — поясни Хари. — И кръгът на заподозрените ще се стесни до нощувалите през онази нощ в хижата. Кавалера е откъснал страницата от книгата по две причини. Първо, искал е да разполага с имената на нощувалите, та на спокойствие да ги открие и да ги ликвидира, без да рискува да го спрем. Второ и по-важно, искал е да скрие от нас името си.

— Звучи ми напълно логично — съгласи се Ердал. — И за да е съвсем сигурен, че няма да го погнем, е решил да ни предостави идеален кандидат за виновник: Тони Лайке.

— Затова е убил Тони Лайке накрая — притури полицаи с внушителен мустак като на Фритьоф Нансен. Хари си спомняше само фамилията му. Седналият до него, млад мъж с лъскава кожа и блеснали очи, чиито имена Хари бе забравил, не пропусна да се включи:

— За негово съжаление обаче Тони има алиби за часовете на убийствата и понеже не е можел да го използва като изкупителна жертва, е решил в крайна сметка да убие своя враг номер едно.

Температурата в залата се покачи, а бледите колебливи лъчи на зимното слънце се пребориха донякъде със сумрака. Полицаите поеха в някаква посока. Най-сетне се измъкнаха от задънената улица. Дори Белман се наведе напред на стола.

— Всичко това е чудесно — призна Беате Льон. Докато чакаше продължението, Хари се досещаше какво ще го попита тя. Очакваше Беате да се вживее в ролята на адвокат на дявола, знаейки, че Хари ще й даде отговор. — Но защо Кавалера си е усложнил дотам работата?

— Защото ние, хората, сме сложно устроени — отвърни Хари и повтори думи, чути някъде и временно забравени. — Стремим се да създаваме сложни обстоятелства, които се преплитат едно в друго, за да контролираме развитието им и да се изживяваме като господари на собствената си вселена. Знаете ли на какво ми заприлича стаята в „Кадок“, преди да изгори? На режисьорска кабина. На щаб квартира. Не можем да сме сигурни, че Кавалера е възнамерявал да отнеме живота на Лайке. Навярно е целил да го тикне в затвора и да го види осъден.

В залата настъпи тишина. Чу се как навън изчурулика птица.

— Защо? — попита Пеликанката. — Защо да го прави, щом може просто да го подложи на мъчения и да го убие?

— Защото болката и смъртта далеч не са най-големият кошмар на човека — Хари отново парафразира чути отнякъде думи. — Най-страшното е унижението. Кавалера е искал да накаже Лайке, като го накара да изпита унижението да изгуби всичко. Падението, срама.

Беате Льон се усмихна леко и кимна одобрително.

— Ала както отбелязахте, колеги, за съжаление на убиеца Тони имаше алиби и така се размина с по-лека присъда: бавна и мъчителна смърт.

В настъпилата тишина Хари усети отново миризмата на печено месо. После сякаш всички присъстващи си поеха дъх в един и същия миг.

— Какво ще правим? — попита Пеликанката.

Хари вдигна глава. Върху дървото пред прозореца бе кацнала чинка — подранила прелетна птица, която вдъхва на хората надежди за скорошно запролетяване, но умира през първата мразовита нощ.

„Този път няма да сгреша — зарече се Хари. — Няма да стане.“