Ю Несбьо
Леопардът (25)

Двайсет и пета глава
Територия

Старицата закри устата си с ръце и простена:

— Но какво си направил, Елиас, миличък?

— Не е задължително той да го е направил, госпожо — напомни Хари, изведе я от банята и внимателно я насочи към външната врата. — А сега се обадете в полицията и помолете да изпратят екип за оглед на местопрестъпление.

— Местопрестъпление ли? — Очите й се разшириха и потъмняха от шока.

— Да, предайте това на колегите. Ако предпочитате, наберете 112. Ще се справите ли?

— Д… да, разбира се.

Старицата тръгна бавно към апартамента си на долния етаж.

— Имаме петнайсет минути, преди екипът да пристигне — отбеляза Хари.

Събуха си обувките, оставиха ги в антрето и влязоха в стаята по чорапи. Хари се огледа. Мивката беше пълна с дълги руси косми, а върху плота й лежеше плоска туба с използвано съдържание.

— Това не ми прилича на паста за зъби — намръщи се Хари и се наведе над тубата, без да я докосва.

Кая също се приближи.

— Секундно лепило — установи тя. — Най-бързо съхнещото.

— Не бива да влиза в контакт в пръстите, нали?

— Действа мигновено — докато преброиш до три. Притиснеш ли два пръста, намазани с такова лепило, залепнат толкова здраво, че ще се наложи или да ги разрежеш, или да дърпаш, докато кожата ти се отлепи.

Хари погледна Кая, после — трупа във ваната.

— Проклятие — промърмори той. — Направо не е истина…

Главен инспектор Гюнар Хаген таеше сериозни резерви към решението си — вероятно най-глупавото в цялата му кариера в Главното управление — да сформира разследваща група в разрез с министерските разпоредби. Това вещаеше сериозни неприятности. А с избора си Хари Хуле да оглави екипа направо си просеше белята. На вратата на кабинета му се почука и вътре влезе самото олицетворение на бъдещите му проблеми: Микаел Белман. Докато го слушаше, Хаген забеляза, че белезите по лицето на главния инспектор в КРИПОС блестят още по-силно от обикновено, сякаш осветявани от енергията, получена при ядрен разпад, от експлозивна смес с временно потиснат взривен заряд.

— Знам със сигурност, че Хари Хуле и двама негови колеги са ходили до Люсерен във връзка с убийството на Марит Улсен. Беате Льон от Отдела по експертно-криминална дейност ни насочи да проведем акция „от врата до врата“ в района около изоставена въжарница. Един от хората й установил, че въжето, с което Марит Улсен била обесена, е изработено именно там. Дотук всичко звучи добре…

Микаел Белман се олюля на пети. Дори не си бе съблякъл дългия до земята шлифер. Гюнар Хаген си пое дълбоко въздух и се приготви за неприятното продължение, което се точеше мъчително бавно, с тон на лека изненада:

— Но говорихме с ленсмана от Ютре Енебак и той ни съобщи, че прочутият с херостратовия си комплекс^[1] Хари Хуле бил един от тримата разследващи. Твой подчинен се е включил в случая, Хаген.

— Виж сега — продължи Белман, разкопча едно копче на шлифера си и седна. — Харесвам те, Хаген. Смятам те за добър полицай, а на мен такива кадри ще ми трябват.

— Когато КРИПОС завземе всички правомощия ли?

— Точно така. Веднага бих те назначил на отговорен пост: бил си в армията, знаеш колко важно е да мислиш стратегически, да избягваш битки, обречени на неуспех, да преценяваш кога отстъплението е най-разумното решение…

Хаген кимна.

— Добре — Белман стана. — Да приемем, че Хари Хуле се е озовал близо до Люсерен съвсем случайно, а не във връзка с убийството на Марит Улсен. А такива случайности повече няма да се повтарят, разбрахме ли се, Гюнар?

Хаген се сепна, когато чу малкото си име от устата на съперника си. В главата му прокънтя ехото от негова реплика, когато самият той се бе обърнал към предшественика си на малко име в опит да създаде задушевна атмосфера, за каквато не съществуваха никакви благоприятстващи предпоставки. Сега Хаген не реагира, защото знаеше, че битката е обречена и той рискува да изгуби и войната, а Белман му предложи съвсем нелоши условия за капитулация. Нещата можеха да се развият много, много по-зле.

— Ще поговоря с Хари — обеща той и пое протегнатата ръка на Белман.

Сякаш стисна мрамор — твърд, студен и безжизнен.

Хари отпи от кафето и отмести показалец от фината дръжка на чашата.

— Значи, вие сте старши инспектор Хари Хуле от Осло — поиска да се увери мъжът, седнал срещу него в дома на хазяйката на Елиас Скуг.

Представи се като старши инспектор Кулбьорнсен и за втори път споменаваше званието и името на Хари, като най-силно натърти върху местоработата му — Осло.

— И по какъв случай полицаи от Осло идват в Ставангер, господин Хуле?

— Да подишат чист въздух, да се порадват на прекрасни планини.

— Друго?

— Разходки из фиорда, бейзджъмпинг^[2] от скалната платформа „Прекестулен“, ако ни остане време.

— Значи, Осло ни е изпратило голям авантюрист. Захванали сте се с екстремен спорт, Хуле. Защо не са ме предупредили за вашето посещение?

Старши инспектор Кулбьорнсен придружи думите си с усмивка, тънка като мустака му. Носеше смешна малка шапка — запазена марка на старци и самоуверени хипстъри. Хари си спомни, че Джийн Хекман носеше такова бомбе в ролята на полицая Попай Дойл във „Френска връзка“. Доколкото Хари можа да прецени Кулбьорнсен, ставангерският старши инспектор, подобно на култовия персонаж от филма, не би се отклонил от пътя си за близалка и не би се върнал от вратата с думите „имам още един, последен въпрос“.

— Проверете най-долу в купчината постъпили факсове. Сигурен съм, че известието за идването ми е някъде там — Хари погледна мъжа, който влезе в кабинета.

Той беше облечен в бял гащеризон, покриващ цялото му тяло. Свали бялата си шапка и се отпусна на един стол. После погледна Кулбьорнсен и промърмори местна ругатня.

— Е? — попита началникът.

— Прав е — лаборантът кимна към Хари. — Мъжът горе е бил залепен за дъното на ваната със секундно лепило.

— Бил е залепен ли? — Едната вежда на Кулбьорнсен се повдигна, а другата образува V. — Защо използваш страдателен залог? Не избързваш ли с извода, че Елиас Скуг не го е направил сам?

— И е пуснал крана да тече едва-едва, за да се удави по най-бавния и мъчителен начин? — попита Хари. — И всичко това, след като си е залепил устата с тиксо, за да не вика?

— Ще ви кажа кога можете да се намесите в разговора, Осло — сряза го Кулбьорнсен с тънка усмивка.

— Залепен е от главата до петите — продължи експертът. — Задната част на главата му е избръсната и намазана обилно с лепило. Същото важи за раменете, гърба, бедрата, ръцете, краката. С други думи…

— … след като убиецът е намазал тялото на Елиас с лепило, е изчакал лепилото да се втвърди, после е развил крана съвсем малко и е обрекъл Елиас на бавна смърт. Елиас е започнал битката си с времето и със смъртта. Водата се е покачвала бавно, а силите му са се топели секунда след секунда. Ала ужасът пред лицето на смъртта му е вдъхнал сила да направи последен, отчаян опит да се измъкне. И е успял. Отлепил е по-силния си крак от дъното на ваната. Десния крак. Изтръгнал го е от кожата, която, както се вижда, е останала залепена за ваната, и е започнал да удря по дъното, за да привлече вниманието на хазяйката от долния етаж, докато кръвта му е шуртяла. Жената наистина чула тропот.

Хари посочи кухнята, където Кая се опитваше да успокои старицата. Чуваха се ридания.

— Но разтълкувала шума погрешно. Помислила си, че наемателят си е довел мацка…

Хари погледна Кулбьорнсен. Пребледнял, инспекторат изобщо не възнамеряваше да го прекъсва.

— А междувременно Елиас е губел кръв. Много кръв. Отлепена е била цялата кожа на прасеца му. Умората го е прекършила и накрая се е предал. Вероятно е бил в безсъзнание от кръвозагубата, когато водата е стигнала до ноздрите му. — Хари погледна Кулбьорнсен. — Или не, кой знае.

Адамовата ябълка на ставангерския инспектор подскочи нагоре.

Хари заби поглед в празната си чаша.

— С полицай Сулнес ви благодарим за гостоприемството. Време е да се прибираме в Осло. Ако имате въпроси, свържете се с мен на този номер.

Хари го написа в празното поле на вестник, откъсна го и го бутна към Кулбьорнсен. После стана.

— Но… — Кулбьорнсен също се изправи.

Хари стърчеше с двайсет сантиметра над него.

— Защо търсихте Елиас Скуг?

— За да го спасим — отвърна Хари и си закопча палтото.

— В какво е бил замесен? Чакайте, Хуле, трябва да изясним нещата.

В заповедната форма, често употребявана от Кулбьорнсен, вече липсваше предишната острота.

— Убеден съм, че вие тук сте напълно способни да стигнете до обяснението — Хари се приближи до кухнята и даде знак на Кая да се приготвя за тръгване. — Ако изпитвате затруднения, свържете се с КРИПОС. Ако трябва, поздравете Микаел Белман от мен.

— От какво искахте да спасите Елиас Скуг?

— От онова, от което не успяхме да го спасим.

В таксито на път за летището Хари гледаше как дъждът се сипе върху зелените поляни. Кая не продума. Хари й беше благодарен за мълчанието.