Ю Несбьо
Леопардът (79)

Седемдесет и девета глава
Пропуснати повиквания

В два и петнайсет хеликоптерът кацна на „Фурнебю“ — затвореното летище на двайсет минути от центъра. Хари и Бьорн веднага поеха към КРИПОС. Хари попита рецепционистката защо нито Белман, нито другите от разследващия екип вдигат телефоните си. Жената обясни, че са на оперативка.

— А защо нас никой не ни е извикал? — промърмори Хари, докато крачеше забързано по коридора, а Бьорн подтичваше зад него.

Бутна вратата, без да почука. Седем глави се обърнаха към влезлите. Осмата — на Микаел Белман — се намираше и без друго с лице към вратата, защото титулярят й седеше в дъното на продълговатата маса. Досега присъстващите бяха гледали именно него.

— Лаурел и Харди! — бодро ги приветства Белман и по доволството в гласа му Хари отгатна, че екипът ги е коментирал в тяхно отсъствие. — Къде се губите?

— Докато вие тук си играете на Снежанка и седемте джуджета, ние ходихме в хижата на Тони Лайке — отвърна Хари и се отпусна върху свободен стол до срещуположния край на масата. — Имаме важни новини. Хванали сме не когото трябва. Убиецът не е Алтман, а Тони Лайке.

Хари нямаше конкретни очаквания към реакцията на присъстващите, ала се оказа неподготвен за пълното равнодушие, изписано по лицата им.

Главният инспектор се облегна назад в стола с дружелюбно-въпросителна усмивка.

— Ние ли сме хванали не когото трябва? Ако не ме лъже паметта, ленсман Скай извърши ареста на Сигюр Алтман. А колкото до името на убиеца, за нас то отдавна не е новина. Малко си назад с информацията, Хари.

Погледът на старши инспектора се спря на Ердал, на Пеликанката и после се върна върху Белман, докато Хари усилено разсъждаваше. Стигна до единственото възможно обяснение:

— Алтман ви е казал, че убиецът е Лайке. Знаел е през цялото време.

— Не просто е знаел. Подобно на Тони Лайке, който предизвика лавината, сгромолясала се върху „Ховасхюта“, Сигюр Алтман е предизвикал серията от убийства, само че несъзнателно. Скай е арестувал невинен човек, Хари.

— Невинен ли? — Хари поклати глава. — Видях с очите си снимките във фабриката, Белман. Алтман е замесен в цялата история. Просто още не съм разбрал как.

— Но ние разбрахме. Предлагам засега да оставиш говоренето на нас… — устните на Белман се подготвиха за думата „възрастните“, но той не я произнесе и продължи по друг начин: — … които разполагаме с цялата фактология, и да се включиш, когато се осведомиш за всички новости по случая. Става ли? Бьорн, и ти ли си съгласен? Добре, тогава продължаваме. Тъкмо обяснявах, че е съвсем възможно Лайке да е имал помагач, извършил две от убийствата. За тях Лайке има алиби: намирал се е на бизнес срещи и десетина души могат да го потвърдят.

— Хитро е постъпил, гаднярът му с гадняр! — отбеляза Ердал. — Досещал се е, че полицията ще свърже убийствата, и се е подсигурил с алиби за две от тях, та подозренията срещу него да паднат автоматично и за останалите убийства.

— Да — потвърди Белман. — Но кой би могъл да е този съучастник?

Покрай ушите на Хари минаха десетки предположения, коментари и въпроси.

— Тони Лайке не е убил Аделе Ветлесен, за да избегне плащането на исканата от нея сума — намеси се вещо Пеликанката, — а защото се е страхувал, че ако новината за бременността й се разчуе, Лене Галтунг ще сложи край на връзката им и Тони ще се сбогува завинаги с милионите, които татко Галтунг му е обещал за проекта в Конго. Затова трябва да си зададем въпроса кой друг е имал изгода от ликвидирането на тази опасност.

— Другите инвеститори в проекта! — извика младеж с гладко лице. — Трябва да проверим финансовите дружки на Лайке.

— Проектът на Тони Лайке в Конго действително е на път да пропадне — потвърди Белман. — Но инвеститорите са свикнали да печелят и да губят пари. Никой от тях не би се замесил в убийство, за да обезпечи десетпроцентовия си дял от проекта. Освен това съучастникът на Лайке със сигурност е негово доверено лице — и в личен, и в професионален план. Да не забравяме впрочем, че Боргни и Шарлоте са убити с едно и също оръжие. Как се наричаше то, Хари?

— Ябълката на Леополд — отвърна беззвучно Хари, все още зашеметен.

— Малко по-силно, ако обичаш.

— Ябълката на Леополд.

— Благодаря. Оръжието е купено от Африка, където Лайке е служил като наемен войник. Най-логично ми се струва Лайке да е използвал услугите на бивш свой колега от армията. Предлагам да започнем оттам.

— Тогава защо не е наел този човек да му свърши цялата черна работа? — попита Пеликанката. — Ако не си беше изцапал ръцете с другите убийства, щеше да има алиби за всички престъпления.

— И изгодна отстъпка за количество — обади се мъжът с мустак като на Фритьоф Нансен. — А и наемните убийци получават най-много доживотна присъда.

— Възможно е неизвестни за нас съображения да са му попречили — предположи Белман. — Например, съучастникът му не е имал време да убие всички мишени или Лайке не е разполагал с достатъчно пари да му плати. А вероятно и в този случай важи най-баналното обяснение за развоя на криминалните деяния: просто така се е случило.

Присъстващите около масата кимнаха одобрително. Дори Пеликанката изглеждаше удовлетворена от отговора.

— Други въпроси? Няма ли? Тогава бих искал да използвам случая и да благодаря на Хари Хуле за съвместната ни работа. Понеже вече не се нуждаем от експертното му мнение, Хари ще се върне незабавно към задълженията си в Отдела за борба с насилието. Хари, ти привнесе в екипа ни интересен подход към разследването на убийства. Този път не успя да разплетеш случая, но кой знае, навярно в Отдела за борба с насилието те очакват други, макар и не толкова мащабни, служебни предизвикателства. Затова още веднъж ти благодаря. А сега, колеги, ако нямате нищо против, слагам край на срещата, защото ме чака пресконференция.

Хари гледаше Белман с възхищението, което човек изпитва към хлебарка в тоалетна чиния. Колкото и пъти да пуснеш водата, тя пак изплува. И накрая завладява света.

До леглото на болния секундите, минутите и часовете се нижеха бавно и монотонно. От време на време в стаята се отбиваше санитар, Сьос си тръгваше и се връщаше. Цветята лешояди ставаха все по-дръзки в набезите си.

Хари бе ставал свидетел как близките на умиращите се оказват неспособни да понесат часовете преди последното дихание на обречените и горещо се молят на бог да ги избави от мъките — не безнадеждно болните, а тях, живите. Той обаче се чувстваше по съвсем различен начин. Никога не бе изпитвал толкова силна близост с баща си, както тук, в тази безсловесна стая, където всичко се свеждаше до дишането на умиращия и очакването на следващия удар на сърцето му. Гледайки баща си в болничното легло, Хари се пренесе в спокойното съществувание на границата между живота и нищото.

Разследващите от КРИПОС стигнаха до ключови умозаключения, ала пропускаха факта, който избистряше окончателно картината: връзката между имението на дядото на Лайке и Юстаусе; връзката между слуховете и призрака на изчезнало момче от местността и мъж, който нарича Юстаусе „своя район“; връзката между Тони Лайке и момчето от онази снимка, застанало между противния си баща и красивата си майка.

От време на време Хари поглеждаше екрана на телефона си: пропуснати повиквания от Хаген, от Йойстайн, от Кая. Беше му звънила два пъти. Все някога трябваше да отговори на обажданията й. Набра я.

— Може ли довечера да дойда у вас? — попита тя.