Ю Несбьо
Леопардът (73)

Седемдесет и трета глава
Арест

В шест и пет волвото „Амазон“ на Бьорн Холм сви пред трамвайната спирка до Държавната болница. Сигюр Алтман чакаше с ръце, пъхнати в джобовете на дебелото си вълнено палто. Хари му махна от задната седалка да се качва отпред. Сигюр и Бьорн се запознаха и волвото се спусна по „Рингвайен“, а оттам продължи на изток към кръстовището „Синсен“.

Хари се наведе напред между двете седалки.

— Представи си го като експеримент, каквито провеждахме в часовете по химия. Разполагаш с всички вещества, необходими за осъществяването на химична реакция, ала ти липсва катализаторът — външният компонент, искрата, която да задейства реакцията. Получих много информация и ми трябваше нещо да ме насочи как да свържа всички сведения. В ролята на мой катализатор влезе психопат: убиец с прозвището Снежния човек. И бутилка в бар. Нещо против да запаля?

Мълчание.

— Ясно. Е…

Минаха през тунела в квартал „Брюн“ и поеха нагоре към кръстовището „Рюен“ и Манглерю.

 

 

Застанал върху незастроената земя, Трюлс Бернтсен гледаше нагоре към склона, където се намираше домът на Белман.

Странно защо той, който толкова често бе вечерял, играл и спал зад онези стени, докато бяха юноши, не бе стъпвал там нито веднъж, откакто Микаел и Ула се настаниха да живеят в къщата като семейство.

По една-единствена причина: не го бяха канили.

Понякога Трюлс се спотайваше в следобедния мрак за да я зърне: нея, недостижимата, която никой не може да има. Никой освен него, принца: Микаел. От време на време той се питаше дали Микаел се досеща и затова не го кани в дома им. Или самата Ула се е досетила и е подхвърлила завоалирано на Микаел, че Трюлс Бернтсен, макар да са израснали заедно, не е подходяща компании за тях, особено сега, когато кариерата на Микаел набира скорост и е препоръчително да подбират социалната си среда, да се срещат с отбрани хора, да изпращат подходящи послания с поведението си. От стратегическа гледна точка не е разумно да допускат в обкръжението си призраци от миналото, които да им напомнят за неприятни събития.

Да знаеше Ула колко добре я разбира Трюлс! Само недоумяваше защо досега тя не се е уверила в едно: Бийвъс никога не би й навредил. Тъкмо напротив. Нима не бе доказал колко държи на нея и на Микаел, защитавайки ги през всичките тези години? Бдеше над безопасността им, отзоваваше се при нужда, разчистваше кашите. Грижеше се за щастието им. Ето така проявяваше Бийвъс любовта си.

Тази вечер прозорците светеха. Дали празнуват нещо? Навярно се хранят, смеят се и пият вина, каквито магазинът за алкохол в Манглерю никога не зарежда, и говорят изискано. Дали Ула се усмихва с онази усмивка, дали очите й — толкова красиви, че те боли, когато те погледнат, — отново сияят? Дали Ула ще погледне на него с други очи, ако той спечели пари и забогатее? Дали? Нима е толкова просто?

Бийвъс постоя още малко върху голия парцел, изоран от експлозия. После си тръгна.

 

 

Волвото на Бьорн Холм величествено се включи в кръговото кръстовище в „Рюен“.

Табела указваше отклонението за Манглерю.

— Къде отиваме? — попита Сигюр Алтман и се подпря на вратата.

— Където ме посъветва Снежния човек — отвърна Хари. — А именно: назад във времето.

Подминаха отклонението.

— Насам — посочи Хари и Бьорн зави.

— По E6?

— Да, поемаме на изток. Към Люсерен. Познаваш ли района, Сигюр?

— Красиво е, но какво…

— Ето оттук започва цялата история. Преди много години пред местна дискотека Тони Лайке, мъжът, снимки от чийто пръст ти показах днес, се целува с Мия, дъщерята на ленсман Скай, близо до горичката. Уле, също влюбен в Мия, излиза от дискотеката, за да я потърси, и ги сварва. Ядосан и съсипан, Уле се нахвърля върху навлека — любимеца на девойките Тони Лайке. Неочаквано Тони се проявява в нова светлина. Усмихнатият чаровен флиртаджия изчезва. На негово място се появява звяр. И точно като хищните животни, усетили заплаха, Тони напада Уле с ярост и жестокост, които парализират и Уле, и Мия, и всички спуснали се да ги разтърват. Гневът го заслепява, той вади нож и отрязва половината от езика на Уле. После неколцина мъже успяват да го озаптят. И макар Уле да е невинен, позорът белязва него. Обрича го завинаги да носи клеймото на несподелената любов, разголена пред всички, излага го на унижението да претърпи поражение в традиционните борби за девойките в селските райони в Норвегия, а неразбираемата му реч винаги ще му напомня за загубата му. Затова Уле решава да избяга. Следиш ли историята, Сигюр?

Алтман кимна.

— Минават много години, Уле се установява на ново място, намира си работа, където колегите го харесват и уважават заради добросъвестното му отношение към задълженията. Сдобива се с приятели — е, немного, но достатъчно. Важното е, че не са чували за предисторията му. В живота му липсва само жена. Има приятелки. Запознава се с тях в сайтове, по обяви във вестници, а понякога — макар и рядко — в някой бар. Но те не се задържат при него. Не заради физическия му недъг, а защото той неизменно носи на плещите си поражението като чувал с лайна. То струи от цялото му поведение: маниерът му на говорене свидетелства за ниска самооценка, Уле непрекъснато очаква да бъде отблъснат и посреща с мнителност опитите на жени да му показват, че го харесват. И, разбира се, всички жени бягат, когато усетят смрадта на пораженческата нагласа. Един ден се случва нещо. Той среща жена, която не го зарязва, след като са прекарали една нощ заедно. Дори му позволява да изживее сексуалните си фантазии: правят секс в изоставена фабрика. Той я кани на ски в планината — първи сигнал, че подхожда сериозно към връзката им. Жената се казва Аделе Ветлесен. Съгласява се, макар и малко неохотно.

Бьорн Холм зави до депото „Грьонму“, откъдето се издигаше мръсен дим.

— Навярно са си прекарали добре по време на преходи в планината. Или пък Аделе е започнала да се отегчава от компанията му: приятелите й я описват като непрестанно търсеща натура. И така, двамата отсядат в „Ховасхюта“, където вече са се настанили петима души: Марит Улсен, Елиас Скуг, Боргни Стем-Мюре, Шарлоте Лол и болната Иска Пелър, която проспива цялата вечер в отделна стая. След вечеря туристите запалват камината, някои отварят бутилка червено вино, други предпочитат да си легнат. Сред оттеглилите се са Шарлоте Лол и Уле. Той се свива в спалния си чувал и чака своята Аделе. Но Аделе предпочита да остане с компанията. Вероятно е започнала да усеща зловонието. По-късно вечерта в хижата пристига още един гост. Въпреки шумните разговори Уле различава нов мъжки глас в трапезарията и се вцепенява. Този глас присъства в най-ужасните му кошмари и в най-блажените му фантазии за мъст. Не може да е той, невъзможно е. Уле напряга слух. Гласът говори с Марит Улсен, после заговаря Аделе. Уле чува как тя се смее. Постепенно гласовете им заглъхват. Всички освен тях двамата си лягат в съседната стая. Будни остават само Аделе и мъжът с познатия глас. После до Уле стигат звуци отвън, той се промъква до прозореца и ги вижда, вижда сластолюбивата й физиономия, разпознава любовните й стонове. И знае, че невъзможното ще се случи; историята се повтаря. Защото Уле разпознава мъжа, застанал зад Аделе, готов да я обладае. Това е той: Тони Лайке.

Бьорн Холм усили парното в купето. Хари се отдръпна малко по-назад.

— Когато на следващата сутрин гостите в хижата стават, Тони си е тръгнал. Уле се преструва, че не се е случило нищо. Защото сега той е по-силен, годините, през които е акумулирал омразата в себе си, са го калили. Знае, че другите са видели Аделе и Тони и са станали свидетели на унижението му — точно както миналия път. Ала Уле запазва спокойствие. Знае какво да направи. Навярно е копнял за този последен тласък към свободното падане. Няколко дни по-късно вече има подготвен план. Връща се в „Ховасхюта“, навярно с моторна шейна, и откъсва страницата с имената на пренощувалите заедно с него в хижата. Защото този път не той ще бяга опозорен от свидетелите на срама си, а те ще страдат. И Аделе. Ала най-силно ще страда Тони. Уле му отрежда целия срам, който самият той е носил през всичките тези години. Уле ще потопи името му в най-мръсната кал, ще опропасти живота му, ще направи така, че да го сполети наказанието от същия онзи несправедлив Бог, който допуска нещастно влюбени да изгубват езика си.

Сигюр Алтман свали прозореца и в купето нахлу свирукащ вятър.

— Първата точка от плана на Уле е да си намери помещение, щаб квартира, където да работи на спокойствие и без да се притеснява, че може да го открият. Какво по-подходящо място от изоставената фабрика, където е изживял най-голямото щастие в живота си? Там той се заема със старателно планиране на жертвите. Естествено първа ще бъде Аделе, защото единствена тя от отседналите в „Ховасхюта“ е наясно със самоличността му. Дори да е споменал името си пред другите гости, навярно бързо са го забравили, а колкото до книгата — единствената страница с името му се намира у него. Толкова много ли ще ви преча с една цигара, момчета?

Никакъв отговор. Хари въздъхна.

— И така, той си уговаря среща с нея. Взема я с кола, обвита отвътре с найлон. Завежда я в безлюден район, навярно близо до фабрика „Кадок“. Там вади голям нож с жълта дръжка и я принуждава да напише картичка под диктовката му и да я адресира до съквартиранта си в Драмен. После я убива. Бьорн?

Бьорн Холм се прокашля и мина на по-ниска предавка:

— Според доклада от аутопсията убиецът е пробол сънната й артерия.

— После слиза от колата, снима жертвата си върху седалката със забит в шията нож. Тази фотография представлява доказателството, че е накарал Аделе да си плати. Символизира триумфа му. Веднага се озовава върху стената над бюрото му във фабриката.

Срещу тях изскочи автомобил, но бързо се прибра в платното си и натисна клаксона, докато се разминаваха.

— Може да му е било лесно да я убие, а може и да се е затруднил. При всички случаи е знаел, че убийството на Аделе е най-критичният момент от плана му. Макар връзката им да не е продължила дълго, Уле не може да знае със сигурност на кого и колко е разказала Аделе. Дава си сметка, че открият ли трупа й, разследващите веднага ще го вземат на мушка: какъв по-подходящ главен заподозрян от зарязано гадже? Ако открият трупа й. Ала в случай че Аделе изчезне, например по време на пътуване из Африка, Уле ще отърве кожата. Затова той хвърля тялото й на място, което познава добре: водата е дълбока, а хората избягват района. Мястото с изоставената младоженка на прозореца: старата въжарница до езерото Люсерен. После заминава за Лайпциг и плаща на проститутката Юлияна Верни да вземе картичката, написана от Аделе, да се настани в хотел в Руанда под името госпожица Ветлесен, и да изпрати картичката оттам. Освен това й заръчва да купи нещо за него от Конго: смъртоносно оръжие, известно като ябълката на Леополд. Това оръжие, разбира се, не е избрано случайно. Напротив, така Уле смята да насочи полицията към Конго, а съответно и към Тони Лайке, защото той често пътува дотам заради бизнеса си. Юлияна Верни изпълнява поръчението и се връща в Лайпциг. Уле й се отплаща подобаващо. И навярно именно тогава, докато стои над треперещата Юлияна, в чиято уста е натъпкал инструмента за мъчение; докато сълзите й се стичат по бузите, той започва да усеща радост, садистично опиянение, напомнящо сексуално удоволствие; опиянение, породило се и подхранвано през годините, когато самотно се е отдавал на мечти за отмъщение. След това изхвърля трупа й в реката, но тялото изплува и го забелязват.

Хари си пое дълбоко дъх. Пътят се стесни и от двете му страни се заредиха дървета.

— През следващите седмици Уле убива Боргни Стем-Мюре и Шарлоте Лол. Този път дори не се опитва да скрие телата. Въпреки това обаче разследващите органи не дават вид да са вдигнали мерника на Тони Лайке. Затова се налага Уле да продължи да убива, да подхвърля следи, да пришпори действията на полицаите. Убива Марит Улсен, депутатката, и я излага на показ в плувния комплекс „Фрогнер“. Крайно време е полицаите да открият връзката между жените и да заподозрат Лайке заради ябълката на Леополд, надява се Уле. Но не става така. И той разбира, че се налага незабавно да се намеси, да рискува, но да подхвърли поредната фалшива улика срещу Тони. Една вечер издебва Лайке, когато излиза от къщи и през мазето прониква в дома му. Обажда се по стационарния телефон на следващата жертва — Елиас Скуг. Бягайки, отмъква велосипед от мазето, за да инсценира обир. Отпечатъци от пръстите му наистина остават по бюрото с телефона, но това не го притеснява. Уле знае, че полицията не пилее ресурси за щателно разследване на разбити мазета. После заминава за Ставангер. В този период садистичните му прояви достигат своя пик. Уле залепя Елиас за дъното на вана и пуска съвсем слабо водата. Ей, бензиностанция! Има ли някой гладен?

Бьорн Холм дори не си направи труда да намали.

— И така… Неочаквано Уле получава писмо — опит за шантаж. Авторът пише, че знае за убийствата, и му иска пари. Иначе заплашва да проговори пред полицията. Първото подозрение на Уле се насочва към двамата оцелели от „Ховасхюта“: Иска Пелър и Тони Лайке. Уле бързо изключва вероятността Иска Пелър да го изнудва. Жената е австралийка, живее на друг континент, а и едва ли знае да пише на норвежки. Остава Тони Лайке. Каква ирония! Двамата не са се срещнали лице в лице в хижата, ала Аделе вероятно е споменала името на Уле, докато е флиртувала с Тони. Или просто Тони е прочел името му в книгата за гости. След като вестниците поместват информация за убийствата, Тони сигурно е започнал да навързва нещата. Друг аргумент в подкрепа на подозренията на Уле, че изнудвачът е именно Лайке, се явяват упорити писания във финансовата преса за сериозните затруднения на Тони Лайке да осигури капитал за проекта си и Конго. Уле взема решение. Макар да е искал да обрече Тони на доживотен срам, обстоятелствата налагат да прибегне до промяна в плана, преди нещата да излязат от контрол. Тони трябва да умре. Уле го проследява. Качва се на влака за Юстаусе — едно от най-често посещаваните от Тони места. Тръгва по следите от плазовете на моторната шейна и те го отвеждат пред затворена туристическа хижа, разположена между отвесни скали и оврази. Там Уле хваща жертвата си. Тони разпознава призрака — момчето от дискотеката, на когото е отрязал езика. Досеща се какво го очаква. Уле го накарва да си плати за стореното. Измъчва го с огън: навярно за да изкопчи от него има ли съучастници в опита за изнудване или просто за собствено удоволствие.

Алтман вдигна прозореца.

— Тръпки да те побият — отбеляза той.

— През това време медиите гръмват с новината, че Иска Пелър се връща в „Ховасхюта“. Уле предвкусва скорошна окончателна развръзка, но надушва и капан. Спомня си за снежната козирка над хижата. Опитните планинари предупреждават, че е много опасна. И решава как да действа. Взема Тони за водач, тръгват към „Ховасхюта“ и предизвикват лавината с динамит. После се връщат, Уле бутва Тони или трупа му в пропастта, а след него — и моторната шейна. Ако все пак някой открие тялото, смъртта на Тони ще изглежда като нещастен случай на човек, самозапалил се по погрешка и паднал в бездната.

Пред тях се откри широка поляна с езеро. Луната се отразяваше във водите му.

— Уле ликува: победил е. Измамил е всички, разиграл ги е като марионетки. Играта започва да му харесва; възбужда го усещането, че диктува положението, че всички се съобразяват с указанията му. И геният, свързал осем човешки съдби в драма шедьовър, решава да ни изпрати прощален подарък.

Наближиха скупчени една до друга къщи, бензиностанция и търговски център. Бьорн зави наляво.

— Уле отрязва средния пръст на Тони Лайке. Задържа и мобилния телефон на жертвата. Той решава да ми се обади от центъра на Юстаусе. Номерът ми не е регистриран в публичния указател, но Тони го бе записал в телефона си. Уле не ми оставя съобщение: действието му е плод на случайна прищявка.

— Или е целял да ни обърка — предположи Бьорн Холм.

— Или да ни демонстрира превъзходството си. Оставяйки пръста на Лайке пред вратата на кабинета ми в Главното управление, той ни показа среден пръст — и в преносния, и в буквалния смисъл на думата. Вмъкнал се е под носа ни, защото може да си го позволи. Та той е Кавалера. Отърсил се е от срама, отвърнал е на удара, отмъстил е на всички, които са се подигравали с него: на свидетелите, на курвата, на крадеца на чужди жени. После обаче се случва нещо непредвидено. Полицията открива щаб квартирата му във фабриката „Кадок“. Разследващите все още не разполагат със следи, които да уличават Уле, но обръчът около него започва да се затяга. Затова Уле моли шефа си да му разреши да използва натрупалия се отпуск. Впрочем самолетът му излита вдругиден.

— В двайсет и един и петнайсет ще тръгне от Банкок и накрая ще кацне в Стокхолм — поясни Бьорн Холм.

— Част от подробностите в тази история са плод на предположения, но не и главните събития. Наближаваме Ето я.

Бьорн сви към чакълестата пътека пред голяма, боядисана в червено дървена постройка. Изгаси двигателя.

Прозорците не светеха, ала по стените на първия етаж висяха рекламни табели, които показваха, че в единия край на сградата някога се е помещавала бакалница. В другия й край, на петдесетина метра от волвото на Бьорн, под улична лампа стоеше зелен джип „Чероки“.

Възцари се тишина. Заглъхнаха всички звуци, времето спря, вятърът утихна. От прозореца на шофьора в джипа се издигаше цигарен дим.

— Ето тук е започнало всичко — каза Хари. — В тази дискотека.

— Кой е човекът в джипа? — попита Алтман.

— Не го ли позна? — Хари си извади цигара, лапна я, без да я пали, и се вторачи с копнеж в дима от автомобила пред тях. — Понякога уличните лампи заблуждават. По-старите пръскат жълта светлина и тя променя цвета на автомобилите. Например синьото изглежда зелено.

— Това го обясняваха в един филм… — сети се Алтман. — „В долината на Давид и Голиат“^[1].

— Мм. Страхотна лента. Почти от класата на Олтман.

— Почти.

— Достоен за класата на Сигюр Алтман.

Медицинският работник не отговори.

— Е, доволен си ли? — попита Хари. — Успя ли да осъществиш шедьовъра си, както го бе замислил, Сигюр? Или по-добре вече да те наричам Уле Сигюр?