Ю Несбьо
Леопардът (36)

Трийсет и шеста глава
Хеликоптер

Микаел Белман пристигна до езерото Люсерен с хеликоптер. Витлата разсичаха мъглата и я превръщаха в облаци от захарен памук, докато инспекторът от КРИПОС пресичаше с превит гръб полето зад въжарницата. След него подтичваха Колка и Бийвъс. От срещуположната страна се зададоха четирима мъже с носилка на ръце. Белман ги спря и отметна одеялото. Носачите обърнаха глава на другата страна, а началникът се надвеси над носилката да огледа голия побелял и отекъл труп.

— Благодаря — кимна той и им даде знак да продължат към хеликоптера.

Белман спря на върха на възвишението. В подножието хората се бяха струпали между постройката и брега на езерото. Сред водолазите, които сваляха аквалангите и костюмите си, Белман зърна Беате Льон и Кая Сулнес. Малко по-далеч от тях Хари Хуле разговаряше с някакъв мъж. Вероятно местният ленсман Скай, предположи Белман.

Главният инспектор даде знак на Бийвъс и Колка да изчакат и пъргаво се спусна по склона.

— Добър ден, Скай — Белман изтупа дълго си палто от полепилите се съчки. — Казвам се Микаел Белман, главен инспектор в КРИПОС. Разговаряхме по телефона.

— Сещам се — потвърди Скай. — Чухме се вечерта, когато хората му откриха въжето — той посочи с палец Хари Хуле.

— И той отново е тук, разбира се. Въпросът е какво прави на местопрестъпление в моя ресор.

— Ще ти кажа — изкашля се Хари. — Първо, това не може да се нарече местопрестъпление. Второ, търся изчезнало лице. А по всичко личи, че начинанието ми се увенча с успех. Как върви разследването на тройното убийство? Натъкнахте ли се на някакви следи? Нали получи сведенията за „Ховасхюта“?

Белман стрелна Скай предупредително с очи и ленсманът побърза да се отдалечи.

Белман плъзна поглед над водата, и прокара показалец по долната си устна, все едно избърсва вазелин.

— Е, Хуле, вече си наясно, че току-що се погрижи както ти, така и началникът ти Гюнар Хаген не просто да изгубите работата си, а и да бъдете обвинени в неизпълнение на служебни задължения.

— Мм. Защото си вършим работата ли?

— Министърът на правосъдието ще изиска от вас подробно обяснение защо сте дали ход на издирвателна акция в района, откъдето убиецът на Марит Улсен е взел въжето, на което я е обесил. Дадох ви шанс, но вие го пропиляхте. Играта свърши, Хуле.

— Ще изпратим на министъра нужното обяснение за действията ни, Белман. Ще го уведомим, че сме уточнили произхода на въжето, стигнали сме до Елиас Скуг, открили сме липсващ лист в списъка с гостите в „Ховасхюта“; открили сме четвърта жертва на име Аделе Ветлесен и днес сме намерили тялото й. Постигнахме такъв резултат със скромен екип, докато разследването на КРИПОС от два месеца е в пълен застой въпреки многобройния екип и неограничените ресурси. Нещо да кажеш, Белман?

Микаел не отговори.

— Да не се опасяваш, че тези факти ще повлияят върху преценката на министъра кое звено притежава по-сериозна компетентност в разследването на убийства?

— Не надценявай картите си, Хуле. Ще те смачкам за нула време — щракна с пръсти той, за да онагледи думите си.

— Добре. Никой от двама ни не държи печеливша комбинация. Какво ще кажеш да преместим залога за следващата игра?

— Какво искаш да кажеш?

— Получаваш всичко, с което разполагаме. Включително славата от успеха.

— И защо ще ни помогнеш? — изгледа го недоверчиво Белман.

— Много просто — Хари извади последната цигара от кутията. — Плащат ми, за да хвана убиеца. Това ми е работата.

Белман направи кисела гримаса. Главата и раменете му се разтресоха, все едно се смее, но не издаде никакъв звук.

— Можем да хванем убиец с общи усилия, Белман. Нима това не е по-важно в момента от междуведомствените борби за надмощие?

— Не ми… — извика Белман, но млъкна, защото няколко души се обърнаха. Приближи се до Хари и понижи глас: — Не ми говори като на идиот, Хуле.

Вятърът духна дима от цигарата на Хари право в лицето на Белман, ала той дори не мигна. Хари сви рамене.

— Знаеш ли какво си мисля, Белман? Властта и политиката не те интересуват толкова много. По-скоро в теб продължава да живее малкото момче, което иска да изглежда герой. И сега се страхуваш да не накърня епичния ти образ. Може да премерим сили по най-банален начин: сваляме циповете и се състезаваме чия струя ще стигне до лодката на водолазите.

Този път Микаел Белман се разсмя с цяло гърло.

— Съветвам те да четеш предупредителните надписи, Хари.

Дясната му ръка рязко дръпна цигарата от устата на Хари и я хвърли в езерото. Чу се съскане от досега на пламъка с водата.

— Тютюнопушенето убива. Приятен ден.

Докато хеликоптерът се издигаше във въздуха, Хари гледаше как последната му цигара се носи по водната повърхност. Сива мокра хартия с мъртъв черен връх.

 

 

По здрач водолазният екип остави Хари, Кая и Беате на брега до паркинга. Под дърветата нещо се раздвижи и след малко последва залп от светкавици. Хари инстинктивно вдигна ръка и различи гласа на Рогер Йендем в тъмното:

— Хари Хуле, носят се слухове, че сте открили трупа на млада жена. Как се казва, смъртта й има ли връзка с другите убийства?

— Без коментар — Хари си проправяше път, полузаслепен от светкавиците. — Проведохме издирвателна акция. Мога единствено да кажа, че намереното тяло най-вероятно е на изчезнала жена. Колкото до убийствата, съветвам те да говориш с КРИПОС.

— Как се казва жената?

— Тепърва ще се опитаме да установим самоличността й. Първо трябва да уведомим близките й.

— Но не изключвате…

— На този етап не изключвам нищо, Йендем. Пресслужбата ще разпрати съобщение до медиите.

Хари се качи в колата, където Кая вече бе запалила двигателя, а Беате — седнала отзад. Поеха бавно по улицата, а зад тях продължиха да проблясват светкавици на фотоапарати.

— Е? — подхвана Беате Льон и се наведе между двете предни седалки. — Още не сте ми обяснили как ви хрумна да търсите тялото на Аделе Ветлесен точно тук.

— Съвсем проста дедуктивна логика — отвърна Хари.

— Разбира се — как не се сетих?! — въздъхна Беате.

— Срамота е, че не ми хрумна по-рано. Толкова време си блъсках главата защо убиецът си е направил труда да ходи до стара въжарница само за да вземе оттам въже, което — за разлика от купешко — веднага ще ни насочи към мястото, откъдето го е взел. За отговора на този въпрос — впрочем съвсем очевиден — ме подсети дълбоко африканско езеро. Убиецът се е намирал близо до въжарницата по някаква работа, за която му е дотрябвало въже. Влязъл е, взел е едно, използвал е част от него, а по-късно е намерил приложение на остатъка — примка около врата на Марит Улсен. В района го е довела необходимостта да се отърве от друго тяло — на Аделе Ветлесен. Спомнете си думите на ленсман Скай: този край на езерото е най-дълбок. Убиецът е напълнил панталона й с камъни и е усукал въжето около кръста и крачолите й, а после я е хвърлил през борда.

— Откъде знаеш, че е била мъртва, преди да я донесе тук? Може да я е удавил.

— По шията й имаше голяма порезна рана. Очаквам аутопсията да покаже липса на вода в дробовете й.

— И наличие на кетаномин в кръвта като при Шарлоте и Боргни.

— Значи, този кетаномин представлява бързодействащо упойващо средство. Странно, за пръв път чувам за него — призна Хари.

— Не е никак странно. Кетаноминът е стар евтин аналог на кеталара, който се използва в анестезиологията. Предпочитат го, защото не повлиява самостоятелното дишане на пациента. През деветдесетте години в страните от ЕС и Норвегия забраниха употребата на кетаномина заради тежките странични ефекти. В момента може да се купи само в страни от Третия свят. КРИПОС възлагаха много надежди на тази следа, но не стигнаха доникъде.

Четирийсет минути по-късно спряха пред Отдела по експертно-криминалната дейност да оставят Беате. Хари даде знак на Кая да изчака и слезе да поговори с Беате на четири очи.

— Искам да те питам нещо.

— Кажи — Беате разтърка ръце и потръпна от студ.

— Защо не изпрати Бьорн на предполагаемото местопрестъпление, а дойде ти?

— Белман му възложи специална задача.

— Каква? Да измие тоалетните?

— Не, да координира сътрудничеството между криминалните експерти и КРИПОС.

— Какво? — повдигна вежди Хари. — Повишил го е?

— Бьорн отдавна заслужава повишение — сви рамене Беате. — Време беше да го получи. Нещо друго?

— Няма.

— Лека вечер.

— И на теб. Или, впрочем, чакай малко. Нали помниш, че ти се обадих с молбата да предадеш на Белман информацията за намереното въже? Кога му го каза?

— Ти ми се обади през нощта и аз изчаках до сутринта. Защо питаш?

— Просто така. Нищо конкретно.

Качи се в колата. Кая тъкмо прибираше телефона в джоба на якето си.

— На сайта на „Афтенпостен“ вече са пуснали информация за намерения труп в езерото.

— Вече?

— Публикували са и голяма твоя снимка с имената ти, а отдолу пише, че оглавяваш разследването. И, разбира се, авторите на статията напомнят за другите убийства и търсят евентуална връзка.

— Аха. Гладна ли си?

— Да.

— Някаква планове за вечерта? Ако нямаш, ще те водя на ресторант.

— Чудесно! Къде?

— В „Екеберг“.

— Уау! На луксозно място. Защо точно там?

— Наскоро един приятел ми припомни стара история от ресторанта.

— Каква?

— Нищо особено, тийнейджърска работа…

— Сериозно? Разкажи!

Хари се засмя под нос. Докато пътуваха към центъра, а после — нагоре към възвишението Екеберг, Хари разказа на Кая за Килър Куин — кралицата на ресторанта, някога най-великолепния представител на функционалисткия стил в столичната архитектура. След скорошната реконструкция ресторантът си възвърна някогашния блясък.

— През осемдесетте „Екеберг“ се намираше в плачевно състояние и хората го бяха отписали. Превърна се в танцов локал — сборище на пияници, които канят жените на танц, като им обръщат чашите, а после започват да тътрузят крака по дансинга и да се подпират, за да не паднат.

— Ясно.

— С Йойстайн и Сабото много често ходехме до немските бункери в Нурщран да пием бира и да си пилеем младежките години. На седемнайсет събрахме смелост да отидем в ресторант „Екеберг“. Излъгахме за възрастта и влязохме. Всъщност никой не ни поиска доказателство, че сме пълнолетни, защото заведението се нуждаеше от повече оборот. Оркестърът свиреше ужасно, но поне изпълняваха „Nights in White Satin“^[1]. Всяка вечер в ресторанта присъстваше атракцията на заведението. Наричаха я Килър Куин — не жена, а каравела.

— Каравела? — засмя се Кая. — Хвърлила око?

— Да. Вървеше гордо, с опънати платна, великолепна и страшна. Накичена като увеселителен парк, с извивки като екстремно влакче.

— Значи, нещо като местен лунапарк? — разсмя се още по-гръмогласно Кая.

— Горе-долу. Тя ходеше в ресторант „Екеберг“, за да й обръщат внимание и да я ухажват. И заради безплатните питиета, с която я черпеха поувехналите лъвове на дансинга. Ала никой не бе виждал Килър Куин да си тръгва с някого. Вероятно именно това предизвикваше силното ни въодушевление. Жена, принудена да се задоволява с ухажори под нивото си, но запазила все пак част от финеса си.

— И?

— Йойстайн и Сабото обещаха да ме черпят с уиски, ако я поканя на танц.

Пресякоха трамвайните релси и поеха по стръмния склон към ресторанта.

— И какво стана? — попита Кая.

— Осмелих се да я поканя.

— И?

— Танцувахме, докато й писна да я настъпвам и предложи да се поразходим. Тръгна пред мен. Това се случи през август, беше горещо, а наоколо, както виждаш, има само гора, гъста зеленина и мрежа от пътеки към забравени места. Бях пиян, но ужасно се притеснявах да не би тя да чуе треперенето в гласа ми, ако кажа нещо. Затова си мълчах. Тя нямаше нищо против да отговаря за разговора. А впрочем и за останалото. Попита ме дали искам да я придружа до дома й.

Кая се разкикоти.

— Ау! И какво стана там?

— Ще ти разкажа останалото, докато вечеряме.

Спряха на паркинга, слязоха от колата и се качиха по стълбите пред входа. На вратата към ресторанта оберкелнерът ги приветства с „добре дошли“ и ги попита за име. Хари отвърна, че не са запазвали предварително маса. Оберкелнерът едва се сдържа да не покаже досадата си.

— Всички маси са запазени за следващите два месеца — изсумтя недоволно Хари, след като излязоха. Поне си купи цигари от бара. — Това място ми допадаше повече, когато водата стигаше почти до ресторанта, а зад външните тоалетни дебнеха плъхове. Тогава поне можехме да влезем.

— Хайде да изпушим по цигара — предложи Кая.

Отидоха до ниската балюстрада. Оттам гората се спускаше към града. Облаците на запад преливаха в оранжеви и червени багри, а колоните от автомобили по магистралата проблясваха в тъмното като фосфоресциращ планктон по морска повърхност. Градът, застинал в засада под тях, дебнеше като спотаил се хищник. Хари извади две цигари, запали ги и подаде едната на Кая.

— Ще ми разкажеш ли и останалата част от историята? — попита Кая.

— Докъде стигнах?

— Отиде с Килър Куин в дома й.

— Не, тя само ме покани. Аз отказах.

— Така ли? Лъжеш! Защо?

— Същото ме попитаха и Йойстайн, и Сабото, когато се върнах на тяхната маса. Как да се чупя, щом ме чакат трима приятели и безплатно уиски, пошегувах се аз.

Кая се разсмя и издуха кълбо дим към гледката.

— Излъгах, разбира се. Решението ми не бе продиктувано от солидарност. Отправиш ли към мъж достатъчно съблазнително предложение, приятелството остава на заден план. Истината е, че не посмях да тръгна с Килър Куин. Тя ме плашеше до смърт.

Постояха мълчаливо и, заслушани в далечното бучене на града, гледаха как димът от цигарите им бавно се раздипля и изчезва.

— Изглеждаш умислен — отбеляза Кая.

— Да, мисля за Белман. Чудя се откъде знае толкова много — не само, че съм се прибрал в Норвегия, а и с кой полет.

— Сигурно е разбрал от колеги в Главното управление.

— Мм. Днес, докато бяхме на езерото, Скай спомена, че Белман му се обадил за въжето вечерта, когато ние ходихме до въжарницата.

— Така ли?

— А Беате твърди, че е предала информацията на Белман чак на следващата сутрин.

Хари проследи полета на горяща нишка тютюн надолу по склона.

— Освен това повишиха Бьорн за координатор между Отдела по експертно-криминална дейност и КРИПОС.

— Не е възможно, Хари — изгледа го ужасена Кая.

Той не отговори.

— Бьорн Холм! Нима допускаш, че е снасял на Белман върху какво работим? С Бьорн сте колеги отдавна и сте станали почти… приятели!

— Както вече споменах — Хари сви рамене, хвърли фаса и го стъпка с пета, — за мъжа приятелството остава на заден план, когато получи достатъчно съблазнително предложение. Ще дойдеш ли да хапнем по едно меню на деня в „Скрьодер“?

 

 

Вече сънувам непрекъснато. Беше лято и аз я обичах. Тогава бях съвсем млад и си мислех, че ако искаш нещо достатъчно силно, го получаваш.

Аделе, ти имаше нейната усмивка, нейната коса, нейното невярно сърце. В интернет страницата на „Афтенпостен“ прочетох, че са те намерили. Дано и отвън си изглеждала толкова противна, колкото беше отвътре.

Пише, че случаят е възложен на старши инспектор Хари Хуле. Нали той залови Снежния човек. Навярно още има надежда полицията да спаси нечий живот.

Разпечатах снимката на Аделе от сайта на „Ве Ге“ и я закачих на стената до откъснатата страница с имената на гостите е „Ховасхюта“. Заедно с моето остават още три.