Ю Несбьо
Леопардът (17)

Седемнайсета глава
Влакна

В 06.58 Хари Хуле, Кая Сулнес и Бьорн Холм навлязоха в четиристотинметровия пасаж между Главното полицейско управление и ареста. Понякога използваха пасажа да превеждат арестанти към залите за разпит, зимно време — като място за тренировки, а при по-смутни времена там, далеч от любопитни погледи, „вразумяваха“ най-опърничавите затворници.

От тавана се стичаха капки вода и срещаха бетонния под с мокри целувки, които отекваха по сумрачния коридор.

— Ето тук — оповести Хари в дъното на коридора.

— ТУК? — изуми се Бьорн Холм.

Наведоха глава, за да минат под стълбите към килиите. Хари завъртя ключа и отвори желязната врата. Лъхна го горещ мирис на застояло и влага.

Включи осветлението. Студена синя светлина от луминесцентна лампа заля четириъгълно помещение с голи стени и под, покрит със сиво-син линолеум.

Нямаше нито прозорци, нито радиатори; нищо от удобствата, нужни, за да могат трима души да използват определено помещение като работен кабинет.

Мебелировката се изчерпваше с три маси, три стола и три компютъра. Върху пода се мъдреше мръсна кафемашина и бидон с вода.

— Котлите за централното отопление на целия затвор се намират в съседното помещение — уточни Хари. — Затова тук е такава жега.

— На мен ми се струва даже уютно — обади се Кая и седна на една от масите.

— Много уютно, няма що: прилича на преизподня. — Холм си свали якето и разкопча най-горното копче на ризата си. — Тук има ли обхват?

— Слаб, но имаме интернет. Разполагаме с всичко необходимо.

— А чаши за кафе? — попита Холм.

Хари извади от джобовете си три бели чаши и ги постави по масите. После тръгна към кафемашината с пликче кафе.

— Взел си ги от столовата — Бьорн огледа надписа върху чашата си. — Ханк Уилямс?

— Написано е с флумастер, така че внимавай да не го изтриеш — предупреди Хари и разкъса пликчето със зъби.

— Джон Фанти — прочете Кая надписа върху своята чаша. — А на твоята какво пише?

— Засега нищо — отвърна Хари.

— Защо?

— Защото смятам да пиша имената на главните заподозрени във всеки етап от разследването ни.

Двамата му колеги мълчаха. Кафемашината започна да хъхри.

— Преди кафето да стане, искам да ми изложите три теории — оповести Хари.

Хари прекрати упражнението, докато пиеха втората чаша кафе, а броят на теориите бе нараснал до седем.

— Стига толкова. Това беше за мозъчна загрявка.

Кая застъпваше мнението, че убийствата са на сексуална основа, а извършителят — осъждан за изнасилване. Понеже е знаел, че полицията разполага с биологичните му данни, не е посмял да остави сперма, а е мастурбирал в пликче или нещо подобно, а после е избягал от местопрестъплението. Затова Кая предложи да започнат търсенето сред регистрираните сексуални престъпници и да поискат съдействие от Отдела за борба с порока.

— Не смяташ ли, че напипахме вярна следа? — попита тя.

— Нищо не смятам — възрази Хари. — Опитвам се да бъда непредубеден и възприемчив към всякакви теории.

— Със сигурност имаш мнение по въпроса.

— Да. Мисля, че трите убийства са извършени от едно и също лице или лица. Според мен е възможно да открием някаква връзка между трите жертви, тя на свой ред да ни отведе до вероятен мотив, а мотивът — ако извадим небивал късмет — до виновника или виновниците.

— Небивал късмет ли? Говориш, все едно шансовете ни да открием убиеца граничат с нула.

— Специализираната литература, изписана за серийните убийци, би заела няколко метра по рафтовете — Хари се облегна и сплете ръце на тила си. — Във филмите полицията вика психолог, той изчита докладите по случая и веднага изготвя профил, който безупречно съвпада с характера на престъпника. Хората си мислят, че „Хенри — портрет на сериен убиец“ е достатъчно добро описание, но в действителност серийните убийци се различават един от друг както и останалите хора. Едно-единствено обаче ги отличава от всички други престъпници.

— И кое е то?

— Не ги залавят.

Бьорн Холм се разсмя, но усети колко неуместно реагира и млъкна.

— Как така? — възмути се Кая. — Ами…

— Вероятно имаш предвид случаите, в които разследващите успяват да разберат на какъв принцип убиецът подбира жертвите си, и така го залавят. Но помисли колко убийства остават неразкрити, защото поради привидна липса на връзка се смятат за единични случаи. Хиляди.

Кая погледна Бьорн, а той кимна красноречиво.

— Значи си убеден в наличието на основен модел?

— Да. Трябва да го открием, без да започваме разпити, които да ни разкрият.

— А как именно?

— Докато работех в ПСС — Полицейската служба за сигурност, — често ни възлагаха да определим нивото на заплахата. Справяхме се, без да разговаряме с никого. Разполагахме с търсачка на НАТО години преди да се появят Yahoo и Google. С нейна помощ влизахме тайно където си поискаме и сканирахме на практика файловете от всички компютри с достъп до интернет. Сега трябва да постъпим по същия начин. — Хари погледна часовника. — Затова след час и половина летя за Берген. А след още час и половина ще разговарям с бивша колежка, която — надявам се — ще ни помогне. Затова предлагам да приключим оперативката. Бьорн, с Кая предложихме няколко хипотези. Искам да чуя твоята.

Бьорн Холм подскочи на стола, все едно го стреснаха от сън.

— Моята ли? Ами… боя се, че нямам какво да споделя.

Хари потърка леко долната си челюст.

— Все нещо си открил.

— Не. С колегите от Отдела по експертно-криминална дейност не открихме абсолютно нищо, тактическите следователи — също. Нито по случая „Марит Улсен“, нито по другите два.

— Изминали са два месеца. Не може да е толкова зле, Бьорн.

— Добре, ще повторя. В продължение на два месеца анализирахме, претърсвахме и се взирахме до полуда в снимки, кръвни проби, косми, нокти и какво ли още не. Обсъдихме и отхвърлихме двайсет и четири теории как и защо убиецът е пробил двайсет и четири дупки в челюстта на първите две жертви, и то така, че прободните рани на едната и на другата се намират на еднакъв радиус от въображаем център. В устата на Марит Улсен също се натъкнахме на рани, но според нас са причинени с нож, а убиецът е действал невъздържано и небрежно. С две думи: не разполагаме с нищо.

— А камъчетата в мазето, където беше открита Боргни?

— Подложихме ги на експертиза. Високо съдържание на желязо и магнезий с примеси от алуминий и силиций. Значи, от така наречените магмени скали. Материалът е порест и черен. Да ти говори нещо?

— От вътрешната страна на кътниците и на двете жертви открихте следи от желязо и колтан. Какво ще рече това?

— Че са били убити с едно и също дяволско изобретение, но не можем да определим с какво точно.

Пауза. Хари се прокашля.

— Хайде, Бьорн, изплюй камъчето.

— Моля?

— Откакто дойде, не си спрял да мислиш за това.

Криминалният експерт се почеса по брадата, без да сваля очи от Хари, изкашля се, после пак. Потърси с поглед подкрепа от Кая. Понечи да каже нещо, но се отказа.

— Добре, тогава преминаваме към…

— Открих нещо по въжето.

Хари и Кая го погледнаха изненадани.

— Мидени черупки.

— Мидени черупки?

— Да. Но не и следи от сол.

Двамата му колеги продължаваха да го гледат с очакване.

— Това е необичайно — обясни Бьорн. — Обикновено в сладководни басейни не се срещат миди.

— И?

— Посъветвах се със специалист биолог. Тази мида се нарича ютландска мида и е най-малката от ред Беззъбки. Среща се само в две норвежки езера.

— И номинираните са?

— Йойерен и Люсерен.

— В Йостфол — веднага се сети Кая. — Намират се близо едно до друго. Големи са.

— Гъсто населена област — намеси се Хари.

— Съжалявам — сви рамене Бьорн Холм.

— Мм.

— По въжето открихте ли надпис къде е произведено?

— Не, точно там е проблемът. Няма никакви отличителни знаци и не прилича на обикновено въже. Влакната са само от органичен произход, няма следи от найлон или друга изкуствена материя.

— Коноп — заключи Хари.

— Какво?

— Коноп. От него се правят и въжета, и хашиш. Ако ти се допуши нещо по-така, отиваш на пристанището и подпалваш въжето, с което корабът за Дания е завързан за кея.

— Не е коноп — възрази Бьорн, опитвайки се да надвика смеха на Кая. — Влакната са от бряст и липа, като брястът е водещ.

— Ръчно изработено норвежко въже — заключи Кая. — Едно време от такъв материал са изработвали въжетата в норвежките имения.

— В именията ли? — изненада се Хари.

— Да — кимна Кая. — Във всяко селище имало поне един майстор въжар. Оставяш дървени трупи да киснат във вода за месец, после излющваш кората и използваш полученото лико. Усукваш го и ето ти въже.

Хари и Бьорн се завъртяха на столовете с лице към Кая.

— Какво има? — леко се смути тя.

— От всеки норвежец ли се очаква да е запознат с тази информация?

— А, това ли? Не, просто дядо ми правеше въжета.

— Аха. И за целта се използват бряст и липа?

— По принцип може да се използва лико от което и да е дърво.

— А съотношението между различните видове?

— Не съм специалист — сви рамене Кая, — но според мен много рядко за едно въже се използва лико от различни дървета. Евен, брат ми, спомена веднъж, че дядо предпочитал липата, защото поемала малко вода и не се налагало да насмолява въжетата.

— Мм. Какво ще кажеш, Бьорн?

— Щом смесването на два вида лико не е обичайно, значи по-лесно ще открием къде е направено въжето.

Хари се изправи и започна да снове напред-назад из стаята. При всяко вдигане на подметките му от линолеума се чуваше шляпане, наподобяващо тежка въздишка.

— Следователно производството на такива въжета е ограничено, а продажбата се осъществява на местно ниво. Логично ли ти звучи, Кая?

— Да.

— Значи, можем да предположим, че въжето е произведено в близост до мястото, където е било използвано. Ръчно изработени въжета едва ли се пренасят далеч от въжарницата.

— По принцип си прав, но…

— Нека тази теория бъде наша отправна точка. Като начало съставете списък на местните производители на въжета близо до Люсерен и Йойерен.

— Вече никой не произвежда такива въжета — възрази Кая.

— Постарайте се — Хари погледна часовника, взе си палтото от облегалката на стола и тръгна към вратата. — Трябва да разберем къде е направено въжето. Надявам се, че Белман не знае за ютландската мида, нали, Бьорн?

В отговор Холм се усмихна със стиснати устни.

— Може ли да проверя теорията ми за убийство от сексуален характер и да се свържа с колегите от Отдела за борба с порока?

— Не — отвърна Хари. — Забраната да говорите за случая се отнася най-вече за колегите, с които работим в Главното управление. Явно оттук някой снася информация на КРИПОС. Затова имате право да обсъждате случая единствено с Гюнар Хаген.

Кая понечи да възрази, ала Бьорн Холм я разубеди с поглед.

— Но може да направиш друго — предложи Хари. — Свържи се с експерт по вулканични дейност и му изпрати резултатите от експертизата на камъчетата.

Русата вежда на Бьорн се повдигна.

— Порест черен камък от магмена скала — напомни Хари. — Какво друго ще е, освен лава? Ще се върна от Берген в четири.

— Поздрави на тамошните колеги — поръча Бьорн и вдигна чашата с кафе.

— Няма да ходя в Управлението.

— Така ли? А къде отиваш?

— В болница „Сандвикен“.

— В „Санд…“

Вратата зад Хари се затръшна. Кая погледна Бьорн Холм, който се втренчи като попарен в тресящата се рамка.

— Защо ще ходи в тази болница? — попита Кая. — За консултация със съдебен лекар ли?

— „Сандвикен“ е психиатрична клиника — уточни Бьорн.

— Така ли? Да не би да си е уредил среща с психолог — специалист по серийни убийства?

— Знаех си, че трябва да откажа — прошепна Бьорн. — Ако шефът разбере с какво се занимаваме, ще си изгубим работата, а тази колежка от Берген…

— Какво за нея?

— Здраво й хлопа дъската.

— Да не намекваш, че е…?

— Въдворена за принудително лечение под усилен надзор в психиатрията.