Ю Несбьо
Леопардът (53)

Петдесет и трета глава
Скално катерене

Хари се събуди в девет часа. Стаята вече се къпеше в дневна светлина, а леглото от другата страна беше празно. На телефона си бе получил четири гласови съобщения.

Първото му бе изпратила Кая, докато пътувала към къщи, за да се преоблече за работа. Благодареше му за… Хари не чу за какво. Преди да затвори, тя се засмя кокетно.

Второто съобщение беше от Гюнар Хаген. Питаше Хари защо не отговаря на обажданията му. Журналистите здраво го погнали заради неоправдания арест на Тони Лайке.

Третото съобщение идваше от Гюнтер. Немецът за пореден път се пошегува с Хари — „Хари Клайн“ — и съобщи, че лайпцигската полиция не е открила паспорта ни Юлиана Верни и следователно не може да потвърди дали вътре има печат от Кигали.

В четвъртото съобщение Микаел Белман молеше Хари да се яви в КРИПОС в два часа, както вероятно го е инструктирала и Сулнес.

Хари стана. Чувстваше се добре. Дори фантастично. Поразмърда се. Е, фантастично навярно беше прекалено силна дума.

Слезе на долния етаж, извади пакет сухари и проведе първо най-спешния си разговор.

— Говорите със Сьос Хуле — важно заяви тя.

Хари не успя да сдържи усмивката си.

— А ти говориш с Хари Хуле.

— Хари! — извика тя и повтори два пъти името му с искрено въодушевление.

— Здрасти, Сьос.

— Татко каза, че си се прибрал! Защо не се обади?

— Не се чувствах готов, Сьос. Ето, сега съм готов. А ти?

— Винаги съм готова, Хари. Много добре знаеш.

— Да, така е. Искаш ли да обядваме в центъра, преди да отидем в болницата? Аз черпя.

— Да! Звучиш ми толкова радостен, Хари. С Ракел ли си говорил? Тя ми се обади вчера. Какво беше това, Хари?

— Сухарите се изсипаха от пакета. Защо ти се обади Ракел?

— Да пита за татко. Разбрала, че е болен.

— Само затова ли?

— Да. Не. Искаше да ми каже, че Олег е добре.

— Чудесно — Хари едва преглътна. — Ще ти се обадя малко по-късно.

— Само да не ме забравиш. Толкова се радвам, че се прибра, Хари! Имам да ти разказвам много неща!

Хари остави телефона върху кухненския плот и се наведе да събере парчетата сухар от пода, но телефонът звънна отново. Сьос имаше навика да се сеща какво е забравила да му сподели чак след като приключат разговора. Хари се изправи и вдигна:

— Какво има?

Прокашляне. После нисък мъжки глас се представи като Абел. Името звучеше познато и Хари разрови паметта си, където старателно бе архивирал цели папки с информация за извършени убийства. Данните в тях се бяха запечатали завинаги в съзнанието му: имена, лица, адреси, дати, гласове, цветове и марки на автомобили. Но често се хващаше, че забравя имената на съседи, с които от три години дели етажна площадка, или кога Олег има рожден ден. Наричаше се детективска памет.

Хари изслуша мъжа, без да го прекъсва.

— Разбирам — каза накрая. — Благодаря ви за обаждането.

Прекрати разговора и набра друг номер.

— Свързахте се с КРИПОС — обади се отегчена телефонистка. — Микаел Белман не е в кабинета си.

— А къде е? Обажда се Хуле от Отдела за борба с насилието.

Телефонистката го осведоми за настоящото местонахождение на началника.

— Съвсем логично — отбеляза Хари.

— Моля? — прозина се тя.

— Често се занимава с това, нали?

Хари пусна телефона в джоба си. Загледа се през кухненския прозорец и тръгна към вратата. Натрошеният сухар изхрущя под ходилата му.

 

 

„Център за катерене «Скьойен»“ пишеше върху стъклената врата откъм паркинга. Хари бутна вратата и влезе. Спусна се по стълбите. Пресрещнаха го група въодушевени ученици и той спря да ги изчака. Долу си събу кубинките и ги остави на поставката за обувки. В голямата зала шестима души се катереха активно по десетметровите стени. Какви ти стени, приличаха повече на стръмните изкуствени скали от папиемаше във филмите за Тарзан, които Хари и Йойстайн гледаха като деца в кино „Сюмра“, с единствената разлика, че стените в тази зала бяха изпъстрени с разноцветни дръжки, болтове с възли и карабини. Хари тръгна по сините килимчета, от които се издигаше дискретен мирис на сапун и на потни крака. Спря до нисък, набит, кривокрак мъж, вторачил се нагоре. Въжето от седалката му се издигаше към друг катерач, който се люлееше на една ръка осем метра по-нагоре. С бърз подем встрани мъжът метна крак нагоре, заби пета под розова крушовидна дръжка, закрепи другия си крак върху малка издатина и намота въжето около котвата с елегантно движение.

— Got you!^[1] — извика той, отпусна се на въжето и опря крак о стената.

— Хубав хийл хук! — похвали го Хари. — Шефът ти май си пада позьор, а?

Юси Колка не отговори и дори не удостои Хари с поглед. Само освободи блокиращата макара.

— Секретарката ти ми каза да те търся тук — обърна се Хари към мъжа, който се спускаше надолу.

— Всеки ден по едно и също време — отвърна Белман. — Една от малкото привилегии, полагащи се на служителите на реда, е възможността да спортуват през работно време. А ти, Хари? Изглеждаш ми мускулест, с минимум телесни мазнини. Идеален си за катерач.

— Слаби амбиции.

Белман стъпи на пода широко разкрачен и издърпа още малко въже, за да развърже възела осмица.

— Не схванах какво ми каза.

— Не виждам смисъл да се катеря нависоко. От време на време се занимавам с боулдър^[2].

— Боулдър — презрително изсумтя Белман, разхлаби ремъците на седалката и слезе. — Нали знаеш, че е по-болезнено да паднеш от двуметрова височина без, отколкото от трийсет метра с въже?

— Да — усмихна се сухо Хари. — Знам.

Белман седна на една дървена скамейка, събу си калцуните за катерене, които напомняха балетни пантофки, и разтърка крака. Колка издърпа въжето и започна да го навива.

— Получи съобщението ми, нали?

— Да.

— Тогава защо си се разбързал? Нали ще се видим в два на оперативка?

— Исках да уточним нещо, Белман.

— Да уточним ли?

— Да, и то на четири очи. Трябва да предоговорим условията, при които работя за твоя отбор.

— За моя отбор ли? — засмя се Белман. — Какви ги дрънкаш, Хари?

— Налага ли се да бъда още по-конкретен? Не ти трябвам, за да се обадя в Австралия, та да убедя онази жена да дойде в Норвегия, а ти да я използваш за примамка. Можеш и сам да го направиш. Всъщност искаш да ти помогна.

— Хари, за бога, какви…

— Изглеждаш изморен, Белман. Започна да усещаш как след убийството на Марит Улсен натискът върху теб се засилва неимоверно. — Хари седна на скамейката до Белман. И в седнало положение се извисяваше на десет сантиметра над главния инспектор от КРИПОС. — Цял ден се чувстваш като в играта „Feeding frenzy“. Минаваш покрай будка за вестници, включваш си телевизора — отвсякъде те залива информация за Случая. За Случая, който още не си разплел. Шефовете непрекъснато те притискат. Всеки ден даваш пресконференция, а лешоядите се надвикват с въпроси. А сега човекът, когото пуснаха на свобода по твое нареждане, изчезна яко дим. Освирепелите репортери нападат ожесточено, вече се чува шведска, датска, дори английска реч. Аз се връщам оттам, накъдето си се запътил, Белман. Съвсем скоро ще чуеш и френска реч. Защото е крайно време да разплетеш Случая, Белман. Но се намираш в задънена улица.

Белман мълчеше, мускулите на челюстите му се стегнаха. Колка прибра въжето в раница и се приближи към двамата, но Белман му махна с ръка да се отдалечи, финландецът се обърна и тръгна към изхода като послушен териер.

— Какво искаш, Хари?

— Предлагам ти да се разберем на четири очи, вместо да се разправяме пред всички.

— Искаш да те моля за помощ, така ли?

Забеляза как лицето на Белман леко потъмня.

— Да не си въобразяваш, че се намираш в изгодна позиция да поставяш условия, Хари?

— По мое мнение отдавна не съм се намирал в по-изгодна позиция.

— Грешиш.

— Кая Сулнес не желае да работи повече за теб. Вече повиши Бьорн Холм, но дори да го върнеш в експертната група за оглед на местопрестъпления, ще остане доволен. В момента можеш да навредиш единствено на мен, Белман.

— Забрави ли, че мога моментално да те тикна на топло, и няма да видиш баща си, преди да умре?

— Така или иначе няма да го видя, Белман — поклати глава Хари.

Главният инспектор от КРИПОС повдигна вежда.

— Сутринта се обадиха от болницата. През нощта баща ми е изпаднал в кома. Според лекуващия го лекар, доктор Абел, няма да се събуди. Което не успях да кажа на баща си, ще си остане неизречено.