Ю Несбьо
Леопардът (37)

Трийсет и седма глава
Психологически профил

В „Скрьодер“ предлагаха колбас със зеленчуци на тиган с гарнитура от яйца на очи и суров лук.

— Чудесно — отбеляза Кая.

— Днес готвачът явно не е пил — съгласи се Хари и посочи: — Виж.

Кая се обърна към телевизора.

Лицето на Микаел Белман изпълваше екрана. Хари даде знак на Нина да увеличи звука. Гледаше как устните на Белман се движат. Нежни, почти женствени черти. Под мощно извитите вежди проблясваха наситено кафяви очи. Белите петна по лицето му не го загрозяваха, тъкмо напротив: придаваха му вълнуващ вид на екзотично животно. Ако телефонният му номер — както номерата на повечето служители на реда — фигурираше в обществените указатели, входящата кутия на телефона му би се препълнила с есемеси от загорели фенки.

Нина увеличи звука:

— „… в «Ховасхюта» в нощта срещу осми ноември. Умоляваме гостите, нощували тогава в хижата, незабавно да се свържат с полицията.“

Репортажът приключи и водещият продължи със следващата новина.

Хари избута настрани чинията си и махна на Нина да донесе кафе.

— Да чуем какво мислиш за убиеца, след като намерихме Аделе. Направи му профил.

— Защо? — Кая отпи от чашата с вода. — От утре ще работим по нов случай.

— Ей така, за забавление.

— Значи представата ти за забавление се припокрива с профилиране на сериен убиец?

— Сигурно има подходящ отговор на въпроса ти, но в момента не ми хрумва — Хари почистваше зъбите си с клечка.

— Ти си болен.

— И така: що за човек е този убиец?

— Първо, мъж е. И е сериен престъпник. Аделе не е била първата му жертва.

— Кое те кара да мислиш така?

— Убийството е извършено с безупречна прецизност. За тази цел е нужно хладнокръвие. Скрил я е така, че да не я открием. Следователно е напълно възможно да е убил много от лицата, които засега се водят изчезнали.

— Добре, по-нататък?

— Амиии…

— Хайде, мисли. Току-що каза, че се е постарал да не открием тялото на Аделе Ветлесен. Тя е била първата му жертва, за която знаем. Каква промяна наблюдаваме в престъпленията?

— Убиецът добива повече смелост, става по-самоуверен. Престава да крие телата. Намериха Шарлоте зад изоставена кола в гората, а Боргни — в мазе на офис сгради в центъра.

— А Марит Улсен?

— Нейното убийство е показно, скандално. Изгубил е самообладание, контролът му се е изплъзнал.

— Или… е минал на следващо ниво. Иска да покаже способностите си и затова започва да излага убийствата си на показ. Обесването на Марит Улсен в комплекс „Фрогнер“ представлява силен вик за внимание, но самото изпълнение на убийството не свидетелства за загуба на контрол. Наистина, доста непредпазливо е използвал особен вид въже, без обаче да оставя следи. Не си ли съгласна?

Тя се замисли и поклати глава.

— А какво ще кажеш за Елиас Скуг? Нещо различно?

— Обрекъл е жертвата си на бавна и мъчителна смърт. Това убийство разобличава садистичните му нагласи.

— И ябълката на Леополд е инструмент за изтезания — възрази Хари. — Но съм съгласен с теб, че за пръв път виждаме ясно доказателство за садизма му, което той съвсем съзнателно ни поднася. Сам разголва същността си, не ни оставя ние да го разобличим. Продължава да режисира действието и да държи нещата под контрол.

Сервитьорката остави върху масата кана с кафе и две чаши.

— Но…

— Какво?

— Не ти ли се струва малко смущаващо, че садистично настроен убиец напуска местопрестъплението, преди да е видял страданията и смъртта на жертвата си? Нали хазяйката е чула глухо топуркане от горния етаж, след като гостът на Елиас си тръгнал? Убиецът, един вид, е пропуснал целия… купон, така да се каже.

— Права си. С кого си имаме работа тогава? С мним садист? Защо му е било да се преструва?

— Защото е знаел, че ще се опитаме да му направим профил — разпалено заобяснява Кая. — Целял е да ни изпрати погрешни послания.

— Мм. Не е изключено. Сложно устроен убиец, а?

— А ти какво мислиш, о, мъдрецо?

Хари наля кафе в двете чаши.

— Ако наистина търсим сериен убиец, забелязвам сериозен разнобой в убийствата.

Кая се пресегна през масата и острите й зъби проблеснаха, когато прошепна:

— Значи според теб не става дума за сериен убиец?

— Не знам… Липсва подпис. По принцип серийните убийци се възбуждат от определени обстоятелства и затова в действията им се забелязва повторяемост на елементи. В нашия случай нямаме основания да подозираме, че убиецът е изпитвал сексуално влечение към жертвите си. В начина, по който ги умъртвява, също не следва един-единствен модел. Само Боргни и Шарлоте са убити с ябълката на Леополд. Местопрестъпленията нямат нищо общо, жертвите също са прекалено различни. Не изявява предпочитание към един пол, възраст, произход или външен вид.

— Но не са избрани случайно. Все пак са нощували в една и съща хижа.

— Именно. Точно това разколебава убеждението ми, че се сблъскваме с класически сериен убиец. Или по-точно с класически мотив за убийство. Защото по принцип се смята, че за серийния убиец убийството само по себе си представлява достатъчен мотив. Той убива проститутки не защото живеят в грях, а защото са лесни жертви. Знам за един-единствен сериен убиец, който подбира жертвите си по определен критерий, свързан с личността им.

— Снежния човек.

— Не ми се вярва да е набелязал жертвите си от страница в книга за гости. А ако нещо, случило се в хижата, го е провокирало, пак не говорим за класическо серийно престъпление. Освен това човекът, когото търсим, прекалено бързо показва желание да разкрие самоличността си.

— В смисъл?

— Изпраща жена в Руанда и Конго, за да прикрие убийство и да се сдобие с оръжие за следващото. После я убива. С други думи, полага извънредно големи старания да заличи следите си. Само няколко седмици по-късно извършва трето убийство, но не прави никакви опити да го скрие. А следващото му престъпление прилича на корида: подобно на матадор убиецът забива бандерильо в муцуните ни, докато размахва предизвикателно червено платнище. Промяната в личността му настъпва прекалено бързо. Нещо не ми се връзва.

— Да не подозираш, че убийците са двама или повече и всеки действа по свой метод?

— Не — поклати глава Хари. — В убийствата се забелязва много съществена обща черта. Извършителят не оставя следи. Серийните престъпници са рядкост, а онези от тях, които не оставят следи — бели лястовици. Убиецът е само един.

— Тогава с какъв убиец си имаме работа? — разпери ръце Кая. — Маниак с множествено личностово разстройство?

— Не бяла, червена лястовица. Вече и аз не знам. Всъщност какво значение има? Нали разсъждаваме само за забавление. Оттук нататък КРИПОС поемат случая. — Хари допи кафето си. — Ще взема такси до болницата.

— Искаш ли аз да те закарам?

— Не, прибирай се и се подготви за нови вълнуващи случаи.

Кая въздъхна дълбоко.

— А колкото до Бьорн…

— Да си остане между нас — прекъсна я Хари. — Лека нощ.

 

 

На вратата на болничната стая Хари се размина с Алтман.

— Заспа — прошепна медицинският работник. — Влях му десет милиграма морфин. Ако искаш, постой при него, но да знаеш, че няма да се събуди през следващите няколко часа.

— Благодаря.

— За нищо. И моята майка… страдаше от тежки болки, преди да си отиде.

— Мм. Пушач ли си, Алтман?

По гузното изражение на събеседника си Хари разбра, че отговорът му ще бъде положителен, и го покани да излязат навън. Запалиха по цигара. Сигюр (малкото име на Алтман) призна, че причината да специализира анестезиология, е майка му.

— Значи си помогнал на баща ми…

— … като жест от син към друг син — усмихна се Алтман. — Но се посъветвах с лекуващия лекар, разбира се. Гледам да не си изгубя работата.

— Правилно. Човек трябва да постъпва разумно. Ще ми се и аз да бях като теб.

Изпушиха цигарите и Алтман тръгна към вратата, но Хари го спря:

— Понеже разбираш от упойващи вещества, искам да те питам как може човек да се сдобие с кетаномин.

— Май не е редно да ти отговарям на този въпрос.

— Спокойно, питам те във връзка с разследване на убийство.

— Аха, добре тогава. В Норвегия е почти невъзможно да намериш кетаномин, освен ако не работиш като анестезиолог. Действа по-ефикасно от куршум: мигновено поваля пациента в безсъзнание. Но е силно противопоказен при язва. При предозиране нараства опасността от инфаркт, затова самоубийците често са прибягвали до помощта му. От няколко години обаче кетаноминът е забранен в страните от ЕС и в Норвегия.

— Знам. Ако ти трябва, откъде ще си го купиш?

— От страните от бившия социалистически блок или от Африка.

— От Конго например?

— Там със сигурност ще намериш. След масовата забрана производителят го пуска на дъмпингови цени и кетаноминът попада в бедни държави. Винаги става така.

Седнал до леглото на баща си, Хари наблюдаваше как слабите му гърди се повдигат под пижамата. След час стана и си тръгна.

Включи телефона си едва след като влезе в апартамента, пусна си „Don’t Get Around Much Anymore“^[1] в изпълнение на Дюк Елингтън — една от любимите плочи на баща му — и извади кафявата бучка опиум. Видя, че Гюнар Хаген му е оставил гласово съобщение, но реши да не го прослушва — досещаше се какво съдържа: Белман пак му е трил сол на главата; Хари, Бьорн и Кая не бива да припарват до случая под никакъв претекст. Хаген сигурно го е предупредил да подаде молба за назначение, ако иска да се върне на работа в полицията. А навярно последното изобщо не присъства в съобщението. Хари усещаше, че наближава време за пътуване. Реши да тръгне още тази вечер. Извади запалката и прочете двете текстови съобщения. В първото Йойстайн предлагаше да се съберат по мъжки в скоро време, като поканят и най-заможния от компанията: Сабото. Второто съобщение се оказа от непознат номер:

В страницата на „Афтенпостен“ прочетох, че си поел случая. Ще ти подскажа. Преди да го залепят за ваната, Елиас Скуг е говорил.

К.

Хари изпусна запалката и тя падна звучно върху стъклената масичка. Пулсът му се ускори. Докато тече разследване на убийство, в полицията обикновено постъпват стотици сигнали и хипотези. Непрекъснато валят обаждания от очевидци, готови да се закълнат, че са видели, чули или узнали отнякъде нещо много важно. Нека дежурните на телефона бъдат така добри да им отделят малко време… Обикновено звънят едни и същи „свидетели“, но броят на желаещите да сътрудничат всеки път се увеличава с нови попълнения. Съдържанието на това съобщение обаче показваше недвусмислено на Хари, че този сигнал не е от поредния луд параноик. В пресата изтекоха всякакви подробности по случая, но полицията не спомена и дума за лепилото и ваната. Освен това телефонният номер на Хари не фигурираше в обществения указател.