Ю Несбьо
Леопардът (72)

Седемдесет и втора глава
Жълто

Двамата мъже стояха върху нисък обезлесен хълм между църквата в Манглерю и магистралата.

— Наричахме мястото землянка или скривалище — разказваше единият, облечен в рокерско яке, и отметна настрани дългата си рядка коса. — През лятото идвахме и изпушвахме до дупка всичко, до което се бяхме докопали. И то на петдесетина метра от полицейския участък. — Той се усмихна носталгично. — Аз, Ула, Те-Ве, неговата приятелка и още няколко души. Славни времена бяха!

Погледът на мъжа се зарея в далечината, докато Рогер Йендем записваше разказа му.

След известно лутане журналистът успя да издири Юле в клуб по мотоциклетизъм в Алнабрю, където — оказа се — Юле се хранел, спял и прекарвал живота си на свободен човек. Мърдал само до близкия магазин за хранителни стоки, за да си купи тютюн и хляб. Йендем и преди бе ставал свидетел как затворът прави хората зависими от позната обстановка, рутина и сигурност. Изненадващо за Йендем, Юле сравнително бързо се съгласи да говори за миналото си. Думата катализатор се оказа „Белман“.

— С Ула бяхме гаджета. Страшно много се кефех, защото всички в Манглерю си падаха по нея — Юле кимна в потвърждение на собствените си думи. — Но той беше направо луд по нея.

— Микаел Белман ли?

— Не, другият. Сянката му. Бийвъс.

— Какво се случи?

Юле разпери ръце. Йендем забеляза белезите по ръцете му: затворник, който непрекъснато прелита между дрогата на свобода и дрогата в затвора.

— Микаел Белман ни изпържи, че крадем бензин, а аз имах по-раншна условна присъда за хашиш и ме прибраха на топло. Там слуховете за връзката му с Ула стигнаха до мен. Когато ме освободиха, възнамерявах да отида при нея, но Бийвъс ме причака и ме преби почти до смърт. Каза, че Ула била негова и на Микаел, но не и моя. Ако съм припарел близо до тях… — Юле „преряза“ брадясалото си гърло с показалец. — Пълен психопат и изобщо много зловеща история. Нито един проклетник от компанията не ми повярва, че Бийвъс е бил на косъм да ми види сметката. И как да ми повярват? Всички го знаят като идиот с течащи лиги, който редовно се мъкне след Белман.

— По-рано спомена нещо за хероин — напомни Рогер.

Когато интервюираше хора във връзка с присъди за злоупотреба с наркотични вещества, винаги се стараеше да употребява общоизвестните названия на наркотиците, за да избегне евентуални недоразумения, понеже жаргонните наименования се меняха бързо и често се различаваха по значение в отделните квартали. Например „smack“ в „Ховсетер“ означаваше „кокаин“, в „Хелерюд“ — „хероин“, а на остров Абилдсьо — всякаква дрога, която те кара да полетиш.

— През лятото, когато ме закопчаха, аз, Ула, Те-Ве и мацката му потеглихме на пътешествие с мотори. От Копенхаген взехме половин кило жълто. Рокерите като мен ги проверяваха на всеки граничен пункт, затова изпратихме момичетата да се движат отделно пред нас. Майка му стара, бяха толкова готини, наконтени с летни рокли, синеоки и всяка с половин кило жълто в сливата си. Продадохме повечето в Твайта.

— Много си откровен — отбеляза Рогер, докато записваше, сложи „слива“ в скоби, за да напише обяснението й после, и добави „жълто“ в графата синоними на „хероин“.

— Давността е изтекла и никой не може да ни търси отговорност. Важното е, че пипнаха дилъра от Твайта и му предложиха да му намалят присъдата, ако изпорти кой го е снабдил с дрогата. И, разбира се, той се възползва от офертата, плъхът му с плъх.

— Откъде знаеш?

— Как откъде! Пичът ми разказа всичко няколко години по-късно, когато заедно лежахме в дранголника. Снесъл на полицаите не само имената, но и адресите на всички ни, включително на Ула. Липсвало само да им продиктува ЕГН-тата ни. Изкарахте голям късмет, че преустановиха разследването — така ми каза.

Рогер записваше с трескава бързина.

— Познай кой от участъка в „Стовнер“ е поел случая. Кой е разпитал дилъра; кой е дал изрична препоръка разследването да приключи, случаят да изпадне от купчината и да се потули; кой е спасил кожата на Ула?

— Предпочитам ти да отговориш на тези въпроси, Юле.

— С най-голямо удоволствие: крадецът на чужди мадами Микаел Белман.

— Само още един въпрос — увери го Рогер със съзнанието, че е стигнал до критичната точка и предстои да получи отговор на съмнението си дали цялата тази история може да бъде потвърдена и от друго лице. — Знаеш ли името на този дилър? За него вече не съществува риск, а и нямам намерение да го споменавам.

— Питаш ме дали съм склонен да го изпържа? — разсмя се гръмогласно Юле. — С най-голямо удоволствие!

Продиктува името, а Рогер отгърна на следващата страница и го записа с големи букви. Усети как се усмихва, побърза да се вземе в ръце и си възвърна сериозното изражение. И все пак вкусът се очертаваше дълготраен сладкият вкус на триумфа, когато пръв хвърлиш медийна бомба.

— Благодаря ти за помощта — кимна Рогер.

— Аз трябва да ти благодаря. Само се погрижи да смажеш Белман и сме квит.

— Чакай да те питам нещо от чисто любопитство. Защо дилърът ти е признал, че те е натопил?

— Защото се страхуваше.

— От кого?

— Знаеше твърде много и искаше и други хора да узнаят историята, ако ченгето реши да изпълни заплахите си.

— Да не би Белман да е заплашвал дилъра?

— Не Белман, а сянката му. Предупредил го, че само да спомене името на Ула още веднъж, ще му напъха в устата нещо, което ще я затвори завинаги.