Ю Несбьо
Леопардът (38)

Трийсет и осма глава
Белег за цял живот

Хари намали Дюк Елингтън. Продължаваше да държи телефона си. Онзи отсреща знаеше за бързосъхнещото лепило. И номера на Хари. Дали да провери адреса и името на притежателя на непознатия номер и да го арестува, или да не бърза, за да не го изплаши? От друга страна, човекът очакваше отговор.

Хари набра номера. След две прозвънявания се обади мъжки глас:

— Да?

— Аз съм, Хари Хуле.

— А, добре.

— Да не се познаваме?

— Не ме ли помниш? Апартаментът на Елиас Скуг. Бързосъхнещо лепило.

Кръвта на Хари заблъска в сънната артерия. Гърлото му се стегна.

— С кого говоря? Какво си правил там?

За секунда настъпи мълчание. Хари помисли, че събеседникът му е затворил. Но гласът пак се обади:

— О, извинявай, да не съм се подписал с инициал К.?

— Да.

— Стар навик. Аз съм Кулбьорнсен, инспекторът от Ставангер. Нали ми остави номера си?

Хари отправи проклятие към параноидните си нагласи, усети, че е затаил дъх, и издиша със съскане.

— Там ли си? — попита Кулбьорнсен.

— Да, да — Хари отчекна парче от опиума с чаена лъжичка. — Пишеш, че имаш нещо за мен.

— Така е. Но ще ти го кажа при едно условие.

— Какво?

— Да си остане между нас.

— Защо?

— Защото този тъпак Белман започва да ми лази по нервите. Изживява се като божи пратеник. Шибаняците от КРИПОС искат единствено те да разследват убийства в цялата страна. Да вървят на майната си! Шефовете ми вързаха ръцете по случая „Скуг“.

— Затова се свърза с мен, така ли?

— И двамата знаем, че съм съвсем обикновено момче от провинцията, Хуле, но „Афтенпостен“ те посочва като ръководител на разследването и това ми подсказва достатъчно. Двамата с теб си приличаме. Не се предаваш лесно, нали?

— Ами… — Хари погледна неволно опиума пред себе си.

— Ако искаш да пипнеш онзи негодник и да осуетиш грандоманските планове на Белман за империя на злото, действай. Ще забавя доклада си до Белман и ще ти дам един ден преднина.

— Слушам те.

— Разговарях с хора от обкръжението на Скуг. А те не са никак много, защото бил особняк, доста по-интелигентен от повечето си познати и пътувал по света без компания. Всъщност разпитах хазяйката му и се срещнах с момиче, с което Елиас е разговарял по телефона в дните преди да умре. Казва се Стине Йолберг. Двамата се видели в нощта на убийството му. Пътували заедно в автобус. Елиас й споделил, че е пил в „Ховасхюта“ заедно с убитите жени, чиито снимки публикували във вестниците. Чудел се защо разследващите още не го били потърсили и се колебаел дали да не се яви доброволно в полицията. Не искал обаче да се замесва. Нормално: Скуг и преди е имал вземане-даване с органите на реда. Две жени са подавали жалби срещу него за психически тормоз. На практика не е нарушил закона. Просто им досаждал непрекъснато. Стине се страхувала от него, но през онази вечер й се сторил много изплашен.

— Интересно.

— Тя се престорила, че не знае кои са трите убити жени. А Елиас й казал името на мъж, също нощувал в хижата. И тук идва най-интересното. Този мъж е публична личност.

— Сериозно?

— По думите на Елиас Скуг в „Ховасхюта“ през въпросната вечер отседнал и Тони Лайке.

— Тони Лайке? Очаква ли се от мен да знам кой е?

— Гадже на дъщерята на Андерш Галтунг, корабния магнат.

Пред очите на Хари изплува наскоро прочетено заглавие във вестник.

— Тони Лайке нашумя като инвеститор, тоест човек с неясен източник на средства, и несъмнено не е постигнал успеха си с тежък труд. Слави се като голямо конте. Но това изобщо не означава, че е примерен и добричък. Готов ли си за черешката на тортата? Този тип има sheet.

— Sheet? — повтори Хари с престорено недоумение, за да покаже на Кулбьорнсен какво мисли за англицизмите в речта му.

— Досие. Осъждан е за нанасяне на тежка телесна повреда.

— Мм. В какво се е провинил?

— Нанесъл е побой над лицето Уле С. Хансен на шести август във времевия отрязък 11:20-11:45 вечерта. Случката се разиграла пред дискотека в непосредствено близост до дома на дядото на Лайке. Тогава Тони бил на осемнайсет, Уле — на седемнайсет. Причината за свадата е момиче, разбира се.

— Мм. Ревниви младежи си пийват и се сбиват. Дотук нищо необичайно. Защо спомена тежка телесна повреда?

— Защото това не е всичко. Лайке повалил съперника си, възседнал го и започнал да му нанася удари с нож по лицето. Момчето останало белязано за цял живот, но според съдебните експерти можело да стане и по-лошо, ако охраната не се била намесила.

— Има ли други присъди?

Още от съвсем млад Тони Лайке бил прочут с избухливия си нрав и редовно участвал в побоища. По време на съдебния процес един от свидетелите разказал как Лайке едва не го удушил с колан, след като онзи пуснал обидна реплика по адрес на баща му.

— Май ми предстои сериозен разговор с господин Лайке. Знаеш ли къде живее?

— В Осло. На улица „Холмен“… секунда… номер 172.

— Ясно. В западната част. Много ти благодаря, Кулбьорнсен.

— За нищо. А, да не забравя: Стине каза, че след Елиас в автобуса се качил някакъв мъж. Слязъл на същата спирка като Елиас и тръгнал след него. Тя не успя да го опише, защото носел шапка с периферия и лицето му почти не се виждало. Не е задължително да означава нещо.

— Така е.

— Разчитам на теб, Хуле.

— За какво?

— Да постъпиш правилно.

— Мм.

— Лека нощ.

Хари послуша още малко Херцога. После взе телефони и избра номера на Кая от указателя. Колебаеше се дали да натисне зелената слушалка. Пак се канеше да завлече колега със себе си. Остави телефона. Имаше две възможности: да се свърже с Белман — по-разумният избор — или да действа сам — по-глупавият.

Хари въздъхна. Какво си въобразяваше? Изобщо нямаше избор. Прибра запалката в джоба си, уви бучката в станиола, прибра я в барчето, съблече се, нагласи будилника за шест и си легна. Нямаше избор. Оказа се заложник на собствения си поведенчески модел: не можеше да се съпротивлява на натрапчивите си мисли. В това отношение Хари приличаше на престъпниците с маниакални разстройства, които преследваше.

Предъвквайки тази мисъл, заспа с усмивка.

Тази нощ се спуска блажена тишина. Изостря зрението, избистря мисълта. Новият стар полицай. Хуле. Трябва да му го кажа. Няма да му издам всичко, само ще му намекна. За да спре всичко това и да не ми се налага да продължавам. Плюя непрекъснато, но кръвта пак изпълва устата ми и потича.