Ю Несбьо
Леопардът (52)

Петдесет и втора глава
Посещение

Нещо го събуди. Звук. Отвън рядко се чуваше шум или поне всички шумове му бяха познати и не го будеха. Той стъпи на студения под и погледна през прозореца. Неговият район. Някои го наричаха пустош, каквото и да влагаха в тази дума. Всъщност земята никога не опустяваше, винаги се случваше нещо. Както например и сега. Животно? Или призракът? Едно бе сигурно — навън се случваше нещо. Погледна към вратата, заключена с ключ и секретно резе. Пушката стоеше в бараката. Потрепери под дебелата червена фланелена риза, която носеше и денем, и нощем. В стаята цареше празнота. Навън — също. Сякаш целият свят бе опустял. Свят пуст, но не и самотен — двамата все още съществуваха.

Хари сънува: асансьор с хищни зъби, жена, лапнала коктейлна клечица между кохиниленочервените си устни, клоун, понесъл ухилената си глава под мишница, бяла невеста, застанала пред олтара със снежен човек, петолъчна звезда, начертана с пръст върху прашен телевизионен екран, едноръка девойка върху трамплин в Банкок, сладникав мирис на таблетки за писоар, профил на човешко тяло под синята повърхност на водно легло, пневматична дрелка и кръв, която плисва в лицето му, топла и смъртоносна. Преди алкохолът му действаше, както едно време кръстът, чесънът и светената вода: прогонваше призраците. Ала тази нощ имаше пълнолуние, призраците подушиха девича кръв и наизлязоха от най-тъмните ъгли и най-дълбоките гробове и започнаха да подхвърлят Хари насам-натам в зловещия си танц — по-грубо и по-диво от всякога. Сърцето му се разблъска от смъртен страх, разнесе се адският пронизителен вой на противопожарна аларма. После се възцари тишина. Пълна тишина. И ето пак… устата му се напълни до пръсване, не можеше да диша. Обгърна го студен непрогледен мрак. Той се вцепени и…

Сепна се и премига объркан в мрака. Между стените отекна ехо. От какво? Грабна револвера от нощното шкафче, стъпи на студения под и слезе по стълбите във всекидневната. Нямаше никого. От празното барче още се носеше светлина. По-рано Хари откри самотна бутилка коняк вътре. Баща му от млад внимаваше много с алкохола, знаейки какви гени е унаследил, и държеше коняка само за гости. А при него рядко се отбиваха хора. Течението завлече напрашената, пълна до половината бутилка заедно с капитан Джим Бийм и моряк Хари Хуле. Хари седна в креслото и разсеяно започна да чопли дупката в дамаската на ръкохватката. Затвори очи и си припомни как си налива половин чаша. Бълбукането на изливащия се алкохол, светлите отблясъци в златистокафявата течност; миризмата, трепета, с който доближава чашата до устните си и усеща как цялото му тяло се съпротивлява панически. После излива съдържанието на чашата в устата си.

Сякаш някой го удари право в слепоочието.

Хари отвори широко очи. Отново се възцари тишина.

После звукът се завърна неочаквано.

Прониза ушите му. Проклетата противопожарна аларма. Същата, която го събуди. Звънецът на вратата. Хари погледна часовника: дванайсет и половина.

Излезе в антрето, включи външните лампи, видя профил зад опушеното стъкло, стисна револвера в ръка, завъртя топката на вратата с два пръста и дръпна рязко.

 

 

В тъмното забеляза следи от ски, прекосяващи двора. Не бяха негови, а призраците не оставят следи, нали?

Заобиколи къщата отзад. В същия миг се сети, че остави прозореца на спалнята отворен. Трябваше… Притаи дъх и сякаш някой също спря да диша. Не някой, а нещо. Животно.

Обърна се. Отвори уста. Сърцето му спря да бие. Как е съумяло да се придвижи толкова бързо и безшумно? Как е дошло толкова… близо?

Кая се вторачи в него с широко отворени очи.

— Може ли да вляза?

Беше облечена във възширок шлифер, косата й стърчеше напосоки, а лицето изглеждаше бледо и измъчено Хари премига няколко пъти, за да се увери, че не сънува. Стори му се страшно красива.

Той се опита да не вдига шум, докато повръща. Не бе близвал алкохол повече от денонощие, но стомахът на алкохолиците е силно чувствителен и реагира бурно и при рязко връщане към алкохола, и при рязко лишаване от алкохол. Пусна водата, изпи на малки глътки чаша вода и се върна в кухнята. Кафеварката бумтеше на котлона, а Кая, седнала на един стол, вдигна глава към него.

— Значи, казваш, че Тони Лайке е изчезнал — кимна Хари.

— Да. Микаел нареди на хората си да го доведат, но не го открили никъде: нито вкъщи, нито в офиса. Не оставил съобщение на никого. Името му не фигурира в списъците с пасажери на самолетни компании през последното денонощие. Накрая се свързали с Лене Галтунг и тя изказала предположение, че годеникът й е заминал в планината, за да се отдаде на размисъл. Случвало се често. Ако е права, Тони явно е взел влака, защото колата му си стои в гаража.

— Сигурно е отишъл в Юстаусе. Каза, че това е неговият район.

— Не е отседнал на хотел.

— Мм.

— Смятат, че той е в опасност.

— Кои?

— Белман и КРИПОС.

— А ти не си ли част от тях, та говориш в трето лице? И впрочем защо Белман толкова държи да намери Тони Лайке?

— Микаел имаше план да заложи капан на убиеца — Кая затвори очи.

— По-конкретно?

— Убиецът очевидно се опитва да очисти всички, прекарали онази нощ в „Ховасхюта“. Затова Микаел искаше да помоли Лайке да се включи като примамка в инсценировка на полицията. Идеята беше Лайке да даде интервю на водещ вестник, в което да сподели, че заради стреса през последните дни е решил да се уедини на определено място, чието име ще издаде на журналиста.

— А КРИПОС ще причакат убиеца там.

— Да.

— Но планът се провали. Затова ли си тук?

Тя го погледна, без да мига.

— Остана още един човек, когото можем да използваме като примамка.

— За Иска Пелър ли говориш? Тя живее в Австралия.

— Белман знае, че й е назначена персонална охрана, след като ти си разговарял с нея и с някой си Маккормак. Затова иска да я убедиш да дойде в Норвегия и да съдейства на КРИПОС.

— И защо да го правя?

Тя заби поглед в ръцете си.

— Знаеш с какво те държи. Ще продължи да те изнудва.

— Мм. Кога откри, че в стека с цигари има опиум?

— Докато го слагах върху поставката за шапки в спалнята. Прав си: опиумът има много силна миризма. А още помнех характерния мирис от жилището ти в Хонконг. Отворих стека и забелязах смъкнатия бандерол на най-долната кутия. Намерих бучката и казах на Микаел. Той ми нареди да ти върна стека, когато дойдеш да си го вземеш.

— Съзнанието, че съм те използвал, за да пренесеш дрогата, сигурно е приспало съвестта ти.

— Не, Хари — поклати глава тя. — Беше ми много трудно. Навярно за околните изглежда по-лесно, но…

— Но?

— Предадох ти съобщението на Микаел и повече няма да му правя услуги.

— Така ли?

— Ще му кажа, че не желая да се виждаме повече.

Кафеварката замлъкна.

— Отдавна трябваше да сложа край — продължи тя. — Нямам намерение да те моля да ми простиш за предателството, защото такова нещо не се прощава лесно. Просто исках да ти го кажа очи в очи, за да ме разбереш. Затова дойдох посред нощ. Да ти призная, че постъпих така, заслепена от любов като глупачка. Любовта ме направи продажна. А имах друга представа за себе си. — Тя подпря чело на ръцете си. — Измамих те, Хари. Ще ти кажа само, че предателството, което извърших спрямо самата себе си, ме мъчи още повече.

— Всички сме продажни. Просто искаме различна цена, за да се откажем от принципите си. В различна валути. Ти — любов, аз — наркотици. И знаеш ли…

Кафеварката отново запя, но една октава по-високо от миналия път.

— … това те прави по-добър човек от мен. Искаш ли кафе?

 

 

Завъртя се и погледна фигурата, застанала неподвижно пред него. Стоеше там от цяла вечност, сякаш е неговата сянка. Цареше пълна тишина. Чуваше само собствения си дъх. Долови движение, нещо се вдигна в тъмното, чу се глухо просвирване и изведнъж го осени странна мисъл: тази фигура е точно това, неговата сянка. А той…

Мисълта заекна. Случи се някакво преместване във времето, някой наруши връзката с възприемането на картината.

Вторачи се смаян пред себе си и усети как по челото му се стича топла капка пот. Заговори, ала думите му се нижеха безсмислени. Нарушена бе връзката между мозъка и устата му. Пак чу тихото свирукане. После звукът отново изчезна. Всъщност изчезнаха всички звуци. Вече не чуваше дори собственото си дишане. Установи, че стои на колене, а телефонът му е паднал до него. Лъч бяла светлина прорязваше грубите дъски на пода, но и той изчезна, когато капката пот се плъзна към очите му и го заслепи. Тогава разбра, че това не е пот.

Третият удар се вряза в главата, гърлото и тялото му като леден къс. Всичко се вкочани.

„Не искам да умра“ — помисли си той и се опита да повдигне ръка, за да предпази главата си, но се оказа неспособен да помръдне. Беше парализиран.

Не усети четвъртия удар, ала миризмата на дърво му подсказа, че е паднал по лице върху пода. Премига няколко пъти и си възвърна зрението на едното око. Пред себе ги видя чифт обувки за ски. Постепенно звуците се появиха: забързаното му дишане, спокойното дишане на другия; кръвта, която капеше върху дъските. Другият шепнеше, ала сякаш изкрещя думите в ухото му:

— Сега сме едно.

 

 

В два часа двамата продължаваха да разговарят в кухнята.

— Седмият човек… — Хари си наля още кафе. — Затвори очи. Как си го представяш? Говори спонтанно, не мисли.

— Изпълнен е с омраза и гняв; психически нестабилен, антипатичен. От онези типове, способни да събудят известно любопитство у жени като Аделе Ветлесен, но не за дълго. В дома си има цяла колекция от порносписания и филми.

— Кое те кара да мислиш така?

— Не знам, вероятно фактът, че е искал Аделе да облече като медицинска сестра.

— Продължавай.

— Представям си го женствен.

— Защо?

— Аделе е споделила с приятелката си, че й прилича на съквартиранта й по гласа. Следователно има висок глас — Кая поднесе чашата към устните си с усмивка. — А може и да е актьор. С висок глас и чувствени устни. Впрочем, още не съм се сетила как се казва онзи мъжествен актьор с женски глас.

Хари вдигна чашата си като за наздравица.

— А какво мислиш за сцената, на която Елиас Скуг е станал свидетел през онази нощ? Кои са били участниците? Дали е било изнасилване?

— Жената не е била Марит Улсен.

— Мм. Защо?

— Защото е била единствената дебеланка в хижата. Ако беше видял нея, Елиас веднага щеше да я познае по фигурата.

— И аз стигнах до същия извод. А дали е било изнасилване?

— Така изглежда от думите на Елиас. Мъжът запушил устата на жената с ръка, за да заглуши писъците й, и я дръпнал в тоалетната. Какво друго обяснение може да има?

— Защо тогава Елиас Скуг не е възприел сцената като насилствен акт?

— Не знам. Сигурно се е подвел по… позата им, по езика на тялото им.

— Именно. Подсъзнанието ни възприема много повече информация от разума. Елиас е бил сигурен, че двойката ще прави секс доброволно, и най-спокойно е заспал. Чак по-късно, когато е прочел за убийствата, се е разровил в откъслечните си спомени от онази нощ и се е усъмнил дали не е станал свидетел на изнасилване.

— Значи двамата — мъжът и жената — са били увлечени и любовна игра. Кои двойки го правят? Във всеки случай не двама души, които се запознават в хижа и излизат навън, за да си поговорят. Любовната игра предполага спокойствие и познаване на партньора.

— Следователно двамата са имали връзка. Според досегашните сведения в хижата през онази нощ е нощувала една-единствена двойка…

— Аделе и непознатият. Седмият човек.

— А може в хижата да са нощували и хора, за които не знаем. — Хари изтръска пепел от цигарата си.

— Къде е тоалетната? — попита Кая.

— Лявата врата в дъното на коридора.

Хари се загледа как цигареният дим се вие към абажура ни лампата над масата. Странно, не чу вратата на тоалетната да се отваря. Стана и излезе в коридора да провери.

Кая стоеше пред вратата и се взираше в нея. На оскъдната светлина видя как тя преглътна. Проблесна мокър остър зъб. Хари сложи ръка на гърба й и дори през дрехите усети колко силно бие сърцето й.

— Искаш ли аз да отворя? — предложи Хари.

— Сигурно ме мислиш за луда.

— Кой не е луд? Ето, отварям, става ли?

Тя кимна. Хари натисна дръжката и отвори.

Изчака я край кухненската маса. Кая се върна, облечена в шлифера.

— Време е да се прибирам.

Хари кимна и я последва в коридора. Тя се наведе да си обуе ботушите.

— Случва се само когато съм изморена — обясни тя. — Иначе нямам проблем с вратите.

— Сигурен съм. Аз съм така с асансьорите.

— Наистина ли?

— Да.

— Сподели.

— Друг път. Кой знае, може пак да се видим.

Тя се умълча. Много бавно вдигна ципа на ботушите си. После се изправи рязко и се озова съвсем близо до Хари. Той усети аромата й като завръщащо се ехо.

— Кажи ми сега — помоли тя с нещо диво в очите, което Хари не успя да разтълкува.

— Добре — той усети боцкане във върховете на пръстите, все едно влиза на топло след дълъг престой на студа. — Когато бяхме малки, сестричката ми имаше дълга коса. Веднъж отидохме на свиждане на мама в болницата. Понеже татко не понася болници, разбрахме се той да ни чака долу. Двамата със Сьос се качихме сами. На връщане, докато слизахме с асансьора, тя беше застанала прекалено близо до решетката и косата й се закачи за стената отвън. От шока не успях да помръдна. Гледах безпомощно как косата й се опъва и започва да дърпа главата й.

— Какво стана?

Хари си даваше сметка, че стоят доста близо един до друг. Скъсили бяха дистанцията до минимум. И то съвсем съзнателно. Той си пое дъх:

— Изгуби няколко кичура. Пак пораснаха. А аз… аз изгубих нещо друго, но безвъзвратно.

— Изплашила те е мисълта, че си се предал.

— Аз безспорно се предадох.

— На колко години беше?

— На достатъчно да се предам — усмихна се той. — Стига толкова самосъжаление за днес, а? Баща ми остана очарован от реверанса ти.

Кая се засмя тихо.

— Лека нощ — и направи реверанс.

Хари се отмести встрани и й отвори външната врата.

— Лека нощ.

На стълбите тя се обърна.

— Хари?

— Да?

— В Хонконг не се ли чувстваше самотен?

— Самотен ли?

— Докато те гледах как спиш, ми изглеждаше много самотен.

— Така е — призна той — Чувствах се самотен. Лека нощ.

Останаха на местата си половин секунда повече. За толкова време Кая щеше да преполови стълбите, а Хари — да се е върнал в кухнята.

Тя обгърна тила му с ръка, привлече главата му към себе си и се повдигна на пръсти. Погледът й се замъгли и очите й се превърнаха в искрящо езеро, преди да ги затвори. Полуразтворените й устни срещнаха неговите. Той не мърдаше, усещайки сладкия удар с кама в стомаха като инжекция с морфин.

Тя го пусна.

— Лека нощ, Хари.

Той кимна.

Кая се обърна и тръгна по стълбите. Хари влезе обратно и затвори внимателно вратата.

Изплакна чашите и кафеварката. На вратата пак се позвъни.

Хари отиде да отвори.

— Забравих нещо — отрони тя.

— Какво?

Тя посегна и погали челото му.

— Как изглеждаш.

Той я притегли в обятията си. Кожата й, ароматът й… Усети как пропада, но с блаженото усещане на стремглаво устремил се към бездната.

— Желая те — прошепна тя. — Искам да се любя с теб.

— И аз.

Отскубнаха се от обятията си. Вгледаха се един в друг. Помежду им се спусна внезапна тържественост и за миг Хари помисли, че Кая съжалява; че самият той се разкайва. Всичко стана прекалено изведнъж, прекалено набързо. Разделяха ги прекалено много неща, носеха прекалено голям товар от миналото си, а срещу постъпката им имаше многобройни доводи. И въпреки това тя хвана, макар и плахо, ръката му, прошепна „ела“ и тръгна пред него по стълбите към горния етаж.

В спалнята цареше студ. Миришеше на родители. Хари включи осветлението.

Двойното легло бе застлано с две завивки и две възглавници. Хари помогна на Кая да смени чаршафите.

— От коя страна спи баща ти? — попита тя.

— От тази — посочи Хари.

— И е продължил да спи там дори след като тя си е отишла — прошепна сякаш на себе си тя. — За всеки случай.

Съблякоха се, без да се гледат. Сгушиха се под завивките и телата им се срещнаха.

Първо лежаха кротко един до друг, целуваха се внимателно, за да изпробват вкуса си и да не развалят магията. Вслушваха се в дишането си, в бръмченето на самотни автомобили отвън. После целувките станаха по-страстни, докосванията — по-дръзки и Хари чу възбуденото съскане на дъха й в ухото си.

— Страхуваш ли се? — попита той.

— Не — простена тя, хвана твърдия му член, повдигна таза си и понечи да го вкара в себе си, но Хари отстрани ръката й и го направи сам.

Докато проникваше в нея, не се чу звук. Само съвсем леко дихание. Той затвори очи. Не мърдаше, само се наслаждаваше на усещането. После внимателно започна да се движи. Отвори очи и улови погледа й. Всеки миг тя щеше да се разплаче.

— Целуни ме — прошепна Кая.

Езикът й се уви около неговия, отдолу — гладък, отгоре — грапав. Движенията им ту се забързваха, ту се забавяха. Тя го обърна и без да изпуска езика му, възседна Хари. Бедрата й притискаха мускулите на корема му при всяко нейно отпускане. Изведнъж езикът й се отскубна, тя отметна глава назад и простена дрезгаво два пъти. Сподавено животинско стенание, което се издигна, а когато въздухът й свърши, изтъня. Гърлото й се сви от задушения вик. Хари вдигна ръка и долепи два пръста до изпъкналата сънна артерия, пулсираща под кожата й.

После тя извика — от болка, от гняв, като вик на освобождение. Хари усети как тестисите му се стегнаха и свърши. Усещането беше пълно, толкова непоносимо цялостно, че той удари с юмрук по стената. Кая се отпусна върху него, сякаш й бе ударил смъртоносна инжекция.

Полежаха така, с разперени ръце и крака като убити. Хари усещаше как кръвта шуми в ушите му, а по тялото му плъзва вълна на блаженство и нещо друго, което — беше готов да се закълне — приличаше на щастие.

Заспа и се събуди, защото тя се сгуши в него. Беше облякла една от долните ризи на баща му. Целуна го, промърмори нещо и заспа. Задиша леко и спокойно. Хари прикова очи в тавана. Отново го нападнаха безброй мисли. Знаеше, че е безсмислено да се съпротивлява.

Почувства се толкова добре. Не се бе чувствал така, откакто… откакто…

Бяха оставили щорите вдигнати и в пет и половина светлини от фаровете на автомобилите пробиха мъглата. Осло се събуждаше. Жителите му се мъкнеха към работните си места. Хари погледна Кая за пореден път и заспа.