Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (30)

29

Повелителят на кръга бе очаквал обаждането. Беше само въпрос на време. Извини се и направи няколко крачки встрани от бележития си събеседник. В джоба си имаше два телефона: един „Блекбъри“ за пред другите и една евтина „Нокиа“ — без договор, с предплатен ваучер, който можеше да зареди навсякъде, и съответно невъзможна за проследяване. Сега извади нокиата. Беше Кит.

— Можеш ли да говориш?

— Един момент. — Повелителят излезе на двора. — Кажи сега.

— Момчето на Чейс тъкмо мина оттук за завещанието на баща си.

Повелителят започна да рови за цигари в джоба на якето си.

— И?

— Питаше от какво би могъл да се срамува Натаниел.

— Тази дума ли използва? Или ти така го интерпретираш?

— Точно така се изрази. Каза на Вълк, че баща му му е оставил някакво писмо. Явно от полицията са го намерили на мястото.

Повелителят запали цигара „Дънхил“ със златната си запалка с монограм.

— И какво пише в него? Обвинява ли някого? Признава ли нещо?

Кит се опита да разсее притесненията му:

— Не е толкова драматично. В противен случай господа полицаите вече щяха да са дотърчали при мен и да задават неудобни въпроси.

Повелителят издуха дима и впери поглед към насрещния край на двора:

— Само че продължават да поддържат връзка. Ти самият го каза. А и Жерав потвърди — някаква инспекторка е решила, че си струва да разследва случая.

— Вярно е, но такава е практиката. Открили са наши фактури в кабинета на Натаниел и искаха да знаят дали сме работили с него по времето, когато е починал. Колкото до инспекторката, не се притеснявай за нея.

— Добре. — Повелителят направи няколко крачки. — Доколкото знам от Натаниел, двамата са били скарани. За съжаление синът му едва ли изпитва приятелски чувства към нас.

— Да, това личи и от поведението му в кантората ми.

Повелителят се замисли за миг.

— Жалко. Като се има предвид приносът на баща му към Гилдията, той със сигурност би бил ценен кадър. От полицията разпитваха ли за завещанието?

— Естествено.

— Той получава всичко, нали?

— Всичко.

— Е, за твоя бизнес е добре. Сигурен съм, че си заделил прилична сумичка като хонорар.

Кит се обиди:

— Отнасях се добре с Натаниел. Той беше приятел, не забравяй.

Повелителят съжали за думите си. Глупава и излишна забележка.

— Прости ми, не биваше да се шегувам с това.

Хвърли поглед през рамо — един от по-младите му колеги се опитваше да привлече вниманието му и сочеше часовника си.

— Налага се да тръгвам.

— Мислиш да го отложим ли?

— Не можем. — Повелителят дръпна за последен път от цигарата си, хвърли угарката на земята и я стъпка с пета. — Предсказанието бе съвсем ясно, изчисленията ни — точни. Трябва да бъде извършено точно по средата между вечерния здрач в деня на слънцестоенето и утринния сумрак на следващия ден. Иначе няма смисъл.

Кит мълчеше и Повелителят усети, че има нещо:

— Ще бъдем готови за второто жертвоприношение, нали?

— Да. Всичко ще мине по план. Какво ще правим обаче с Чейс младши?

Повелителят кимна на колегата си, който продължаваше да се навърта наоколо. Съобщи му с устни, че идва след минута. След като по-младият мъж влезе вътре, той обясни:

— Аз ще се погрижа за сина. От теб искам да организираш останалите приготовления. Всичко трябва да мине по план.